Интериор
Интериорът на MINI е не по-малко разпознаваем, най-вече благодарение на големия централно разположен „обръч“ където преди се намираше километража, а сега екранът на инфотейнмънт системата и някои бутони за управлението ѝ.
Това, което ме грабва не е толкова дизайнът, а качеството на изработка и усещането за лукс, което не съществува при друг толкова малък автомобил. Изработката е много солидна, а освен меките повърхности на повечето места, това което привлича вниманието ми са хромираните акценти и превключватели на централната конзола и най-вече този страхотен бутон за стартиране на двигателя. Той превръща едно обикновено действие в събитие.
Тестовата кола печели допълнителни точки и вдига усещането за лукс благодарение на кожения салон „Chester Malt Brown“. Комбинацията от ромбовидни шевове, контрастен „пайпинг“ и самия му цвят са отлични. Цената му е 3287 лева, което не е малко, но смятам че за JCW си заслужава.
Нещо друго, което е необичайно за мен е, че това е първият автомобил, в който доброволно бих заменил аналоговия километраж с дигитален (предпочитам да гледам добре изработени стрелки, а не екрани). Моделът идва със стандартен скоростомер и оборотомер, които могат да бъдат заменени с дигитален клъстър срещу 398 лв. Харесва ми как изглежда, харесва ми колко лесно четлив, че е матов и това, че не е прекалено голям и натрапчив. Мисля, че се вписва страхотно в съвременния дух на MINI.
Инфотейнмънт системата, обичайно за BMW и MINI е сред най-добрите на пазара. Тя работи бързо, има красиви графики, ярък екран, интуитивно управление и най-важното – джойстик и шорткът бутони за по-лесно управление. Ако обичате да се мъчите може да я управлявате и от капацитивния екран.
Apple CarPlay също работи безотказно и по-важното – безжично. Много удобно. Тук виждам и опционалната озвучителна система Harman Kardon с 12 тонколони. Струва 1594 лева, но ако обичате качествената музика си заслужава инвестицията.
Нещо друго, което грабва вниманието е скоростният лост. Не само това, че скоростите са ръчни, което се среща все по-рядко дори при „хот-хечове“ но и изработката му. Много метал и необичайна дължина. Автоматично правя асоциация с въздългите лостове за смяна на скоростите при WRC автомобилите от недалечното минало.
Не всичко в салона на MINI JCW е толкова хубаво. Една новост, появила се при модернизацията са тези „загладени“ гланцирани бутони на волана. Да, изглеждат далеч по-съвременно, но „играят“ в гнездата си – тоест усещат се некачествени и недобре сглобени. Хубавото е, че поне не са ги направили капацитивни.
След това стигаме до пространството и практичността. Да, колата е триврато MINI, багажникът стига за седмичния пазар (ако не пазарувате много) и на задните седалки най-добре биха се чувствали хора без крака. Това е очаквано и който иска повече пространство трябва да се насочи към друг модел.
Това, което може да бъде подобрено са джобовете във вратите, които са прекалено тесни. Общо взето MINI предразполага към дехидратиране, защото няма къде да си сложите бутилката с вода. ОК, пред скоростния лост има две поставки за чаши, но те са тесни, а дори да поберат нещо по-високо, то пречи на скоростния лост и на достъпа до част от бутоните на централната конзола.
Нещо друго, което не ми хареса е „head-up“ дисплеят. Тук той е от по-опростените варианти, при които информацията се прожектира не на предното стъкло, а на прозрачна пластина, която се появява от таблото. Проблемът е, че въпреки регулировката на височината му, аз не мога да застана така, че да го виждам ясно, освен ако не вдигна много седалката. Като цяло тук мисля, че хубавият дигитален клъстър до голяма степен обезсмисля добавянето на опционален „head-up“ дисплей.
Накрая стигам до редовния проблем – безжичното зареждане на телефона. Зарежда бавно. По-лошото е, че води до прегряване и изключване на телефона.
Въпреки тези недостатъци, цялостното впечатление от салона на MINI JCW е много позитивно, а атмосферата ме кара да се чувствам по-специално.
