На пътя
JCW се задвижва от двулитров бензинов двигател, който развива 231 к.с. и 320 Nm въртящ момент. Няма изненади при задвижването – мощността се предава към предните колела. Стандартно скоростната кутия е шестстепенна ръчна и е страхотно, че от MINI не са преминали само към автоматични скорости, каквато е тенденцията. Ускорението до 100 км/ч отнема 6.3 секунди (6.1 секунди при осемстепененният „автоматик“). Максималната скорост тук е 246 км/ч. Средният разход на гориво е 6.9-7.1 л за 100 км.
Денят, в който влязох в гаража на BMW България с ключовете на JCW в джоба, бе един от първите снежни дни за годината. През нощта снегът беше изненадал всички почистващи фирми и този път това ме зарадва. Преди няколко години имах подобно изживяване с друг подобен автомобил – „по-народният“ спортист Ford Fiesta ST. Тогава гледах непочиствните пътища с лек ужас, чудех се как ще успея да си създам адекватни впечатления от колата в тези условия и как ще направя снимки, на които бързият Ford да не прилича на буца кал. В крайна сметка си прекарахме страхотно и се оказа, че „хот-хечовете“ носят максимално удоволствие и в подобни дни.
Прекрачвайки прага на JCW знаех къде ще отида. Точно към същия празен и забравен път, по който се забавлявах с Fiesta-та, а именно от Вакарел към Панагюрище.
Но за начало трябваше да свърша малко работа в града. Това е първият JCW, в който сядам и очакванията ми бяха за доста „хардкор“ машина. Не знам дали моят Megane R.S. ме е „повредил“ или европейските регулации са повлияли на JCW, но още със запалването на двигателя ми се стори, че колата е с доста по-благ характер спрямо очакванията ми, защото като изключим едва доловимото припукване, студеният старт е балансиран и тих.
Така или иначе, бързо преминах в икономичен режим и потеглих из улиците на София. Очаквано, колата е доста твърда, но все пак не до степен, в която да бъде трудна за толериране …е определени очастъци са непоносими, но вината там е на нагънатия асфалт. Любопитно е, че адаптивното окачване се предлага за разумните 797 лева и според мен е задължителна опция тук.
Иначе в града колата е типично MINI – лесно за шофиране и паркиране и пъргаво, когато се наложи. В икономичен режим, JCW се държи много „цивилизовано“ и ползволява спокойно шофиране. Тук отново оценявам високо качествения интериор, просто защото създава един красив, луксозен балон от който да гледам грозните кални улици навън и десетките таратайки паркирали необезпокоявано по тротоари, градинки или пречейки на движението в кръстовища и като цяло не където трябва.
Един типичен недостатък на модела, който се проявява в града е ограничението на видимостта от ниския преден прозорец. Ъгълът му затруднява видимостта нагоре, ако сте първа кола на светофар, например. Преди години, когато притежавах MINI от предишното поколение, редовно гледах светофара през панорамния покрив в подобна ситуация.
Скоро напуснах града и стъпих на магистрала Хемус. Върнах се в стандартен режим и бързичко ускорих до 140-150 км/ч. При тази скорост MINI се държи много добре, като устойчивостта на колата ме кара да забравя, че не се намирам в автомобил с по-голямо междуосие. Интересно е и позволява лесно пътуване на дълъг път. Шумът в купето при подобна скорост не е малко, но не е и натоварващо много.
Разбира се, интересната част дойде след като се отклоних от магистралата. Както очаквах, снегорините все още не бяха достигнали до пътя, който си бях набелязал. Точно това чаках!
Най-после влязох в спортен режим и с много газ, ниска скорост, но голямо удоволствие „забуксувах“ по снежния път. Сега вече автомобилът стана по-шумен, като ми се струва, че освен клапата в изпускателната система, за това допринася и „обогатяване“ на звука откъм тонколоните. Независимо дали това е така, самият звук ми харесва, но ми липсва „припукване“.
Чуйте студения старт и звука в купето при по-динамично шофиране тук:
Приятна особеност е, че в спортен режим автомобилът изравнява оборотите при превключване на по-ниска предавка, т.е. автоматично подава междинна газ. Това улеснява много по-динамичното шофиране и позволява на по-неопитни шофьори да получат максимално JCW изживяване.
На следващия ден успях да затвърдя мнението си за колата на почистен, макар и мокър асфалт около Плана и Витоша. Колата е много прецизна и стабилна в завои, лесна за шофиране с висока скорост и увлекателна. Използването на максимума от мощността ѝ е доста лесно, тоест няма излишък от „коне“ който не успява да достигне до пътя, както се случва нерядко напоследък.
Държа да отбележа, че все пак очаквах JCW да бъде малко по-необуздан. Да се усеща по-механичен и пуритански. Всъщност „британецът“ се държи по-скоро рафинирано и според мен се усеща като по-голям автомобил.
Накрая ще спомена един проблем, с който се сблъсках при срещата ми с JCW. Това е, че на моменти круиз контролът (не адаптивен) се деактивираше, привидно без причина. Това ми се случваше и при срещата ми с Cooper S Cabrio.
По отношение на разхода на гориво, средният за целия тест бе 8.1 литра за 100 км. При нормално шофиране в ежедневието и кратки „спортни изпълнения“ бих очаквал резултат под 7.5 л, което е много добре.
