На пътя
Съвсем умишлено до този момент не съм споменавал нищо за задвижването, мощността и разхода на гориво. Тук ще поговорим повече за сухите данни, както и да това как се представя на пътя ID.5. Ще загатна тук малко, че мнението ми за представянето на пътя е нещо като средно аритметично от предишните две части.

Volkswagen ID.5 GTX разполага с два електромотора с обща мощност от 300 конски сили. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 6.3 секунди, а пробегът, според VW, е между 365 и 486 км. Батерията е с капацитет 82 кВч. При среден разход по време на теста от около 22 кВч, пробегът обявен от производителя е съвсем реалистичен.
Още като се настаних в удобната шофьорска седалка и си намерих позицията на шофиране, започна чудене как се пали автомобилът. Определено ми отне време и по-скоро инстинктивно натиснах спирачката, след което установих, че именно по този начин се случва запалването. Интересно е, че VW са поставили знаци на педалите на газта и спирачката – съответно Play и Pause.

Тестът на ID.5 GTX започна по Южната дъга на Околовръстното в София и по квартали с улици без дупки и добра настилка. Първото ми впечатление беше отлично. Колата е много добре обезшумена, кара се много леко и вози приятно.
След половин ден с автомобила ми се наложи да отида до кв. Витоша в София. За тези, които не са запознати, там улиците са тесни, разбити, често паркираните автомобили пречат на движението, а на места дори има електрически стълбове по средата на улиците. Да, сериозен съм. Шофирането в този квартал е истинско предизвикателство за нервната система дори и на най-спокойните шофьори. В подобна среда, асистентът на VW ID.5 за предотвратяване на сблъсък просто полудя. Постоянно ме предупреждаваше със звуков сигнал и червена светлина на таблото, че съм твърде близо до други автомобили, а на моменти дори задействаше спирачката, което допълнително създаде напрежение и дори имаше предпоставка за ПТП. Все пак тук не можем да виним VW, а столична община, общинска полиция, пътна полиция, главния архитект и всички други хора и институции, които с действията и бездействията си са създали тази покъртителна атмосфера.

Тук ще отбележа, че автомобилът не е особено маневрен. Не е особен проблем, но като че ли очаквах малко повече в това отношение, макар реално да не съм имал проблем от подобно естество. Като заговорихме за маневри, ще спомена, че камерата за задно виждане е с ужасно качество. Странно ми е как на автомобил с подобна цена е поставена камера с качество, което наподобява това на първите смартфони с камера. Не е сериозен проблем, върши работа за целите, за които е поставена, но прави лошо впечатление. От друга страна, асистентът за паркиране работи изключително добре. Прецизен е и не е бавен, както при други модели с такава екстра. Тук можем да кажем, че е свършена добра работа. Друго, което ме впечатли е, че автомобилът има опция да запомни последната траектория на колата и след това да я възпроизведе в обратен ред. Много полезно, ако сте паркирали на тясно място или с тесен паркинг. Просто задействате функцията и след това ID.5 GTX сам ще свърши работата да ви изкара от мястото.

Както вече споменах, ID.5 е изключително приятен за шофиране по хубави пътища, каквито са повечето извън България. Окачването е подчертано стегнато, дори и в комфортен режим. След дълги обиколки из централните части на София, се насочих към Копитото и Златните мостове. След Бояна започнах да усещам минусите на твърдата возия. Дори на моменти се чудех дали не шофирам в спортен режим. Макар окачването да е адаптивно, честно казано, разликата между комфортен и спортен режим не е особено голяма. За пътища и улици, които често приличат на военно поле, би било хубаво, ако ID.5 GTX имаше опция с малко по-комфортно окачване.
Разполагайки с 300 к.с., нямаше как да не пробвам и спортния режим. По пътя към Копитото, пълен със завои и тотална липса на трафик по време на теста, настъпих газта и колата се понесе по завоите. Без да е особено увлекателен и предразполагащ към агресивно влизане в завои, ID.5 се чувстваше по-скоро добре. Сцеплението с пътя е добро, наклонът на каросерията е сведен до минимум като за такъв тип автомобил и всъщност изживяването беше приятно. Макар и да се радвам, че този автомобил не съдържа името GTI, то спортният дух се усеща. Ускорението е много бързо, абсолютно достатъчно за ежедневен автомобил, но се случва някак си плавно и се създава усещане, че колата е малко по-бавна, отколкото всъщност е.

При ID.5 GTX комфортът от хубавите седалки и доброто обезумяване на купето е леко намален от стегнатото окачване, което води и до друг проблем. При преминаване по неравни отсечки или павирани улици, отчетливо се чува скърцането на пластмасите вътре, което не е хубаво за автомобил от подобен ценови клас.
