На пътя
Тук имаме познатият от М3 трилитров двигател, но с една идея по-ниска мощност. „Конете“ тук са 460, а максималният въртящ момент достига 550 Nm. Осемстепенната скоростна кутия предава мощността само към задните колела, но тук е налична и шестстепенна ръчна кутия, за която обаче се доплаща. Какви времена настъпиха, а?
По отношение на динамиката, M2 ускорява до 100 км/ч за 4.1 секунди, а до 200 км/ч за 13.5 секунди. Празна, колата тежи 1725 кг, което си е доста. Особено, ако сравняваме със стария модел, а много от феновете го правят. М2 от предишното поколение е 230 кг по-лек. Това, разбира се се дължи на спестяването, което предприеха от BMW с решението да ползват техниката от серия 4 при 2-ката. Честно казано, ако изборът е „дебела“ 2-ка или никаква 2-ка, аз гласувам с две ръце за първото.
Стига повече сухи данни и размишления. Стартирах двигателя, който се “събуди” с познатото вдигане на оборотите и изръмжаване, след което потеглих към изхода на София.
Макар да държа колата в най-комфортните ѝ настройки (окачването е адаптивно), се друсам доста отчетливо по поредния разнебитен столичен булевард. Струва ми се, че тук вече трябва да си ентусиаст, готов на повече компромиси. По-скромният М240i определено е по-подходящ за ежедневието. Като изключим тази твърдост, колата е лесна и приятна за каране и в града, а настройките ѝ позволяват спокойно шофиране без напрежение.
След като напуснах пределите на София, “хванах” Подбалканския път. При тази скорост и спокойно шофиране както и при М3 прави впечатление по-скоро силният шум откъм пътя. Това се дължи на изключително широките гуми – 275 отпред. Може би малко допълнителна шумоизолация нямаше да навреди. Ами колата без друго е “пълничка”, какво са още едни 20-30 кг шумоизолация?
Иначе в „спокойния“ режим, М2 позволява „спокойно „лежерно“ шофиране и по този път. Но настъпите ли газта, колата потегля много уверено напред, макар и с малко бавни реакции от страна на скоростната кутия. Аз реших да я оставя в този режим за първата редица завои, в които дадох много газ. Честно казано останах силно впечатлен от стабилността на М2. Разбира се, има корекции от страна на тракшън контрола, но далеч по-малко от очакванията ми и като цяло мога лесно да се движа бързо, но сигурно и стабилно.
Е да, но стигнах до следващата поредица завои, където реших да изпробвам по-спортните настройки на М2. Не прибягвам до крайности, т.е. оставям тракшън контрола в междинния MDM режим, който да спасява положението, ако се наложи и с много газ навлизам в криволичещия път.
Късата база прави М2-ката много “будна” и повратлива. Колата сменя посоката си с готовност и според мен скрива килограмите си много добре. Управлението е прецизно и бързо. Сега вече и скоростната кутия реагира с голяма готовност и смените са наистина бързи. Абе честно казано, се забавлявам “на макс” и макар и нервна, колата се държи предвидливо и мощността ѝ ми се вижда адекватна (напоследък много често се случва в гонене на числа като характеристики и времена на Нюрбургринг) спортните коли да стават прекалено мощни, от които в един момент губи и удоволствието
Хубавото е че тази скорост е лесна за обуздаване. Шестбуталните спирачни апарати отпред “захапват” големите 380мм дискове наистина яростно и отрицателните ускорения са Много сериозни. За капак, колата е по-шумна от М3 откъм генерация, а това допринася немалко за общото чувство на еуфория. Харесва ми, определено ми харесва много!
