Mitsubishi е марка, която беше популярна в България още през 90-те години с модели като Pajero и Galant. С времето обаче компанията изостана спрямо конкуренцията – гамата остаря, а моделите не отговаряха на очакванията на клиентите, особено в Европа. Вероятно причината е, че автомобилният бизнес е само малка част от огромната корпорация Mitsubishi, чийто фокус отдавна е разпръснат между различни индустрии.
Сега, за пръв път от много време, японците имат автомобил, който изглежда истински интересен. Това е четвъртото поколение Outlander, а ние тестваме модернизираната му PHEV версия.
Дизайн
Дизайнът на Outlander е типично японски – дискретен и малко безличен, без ясна приемственост или визуална идентичност. В японската култура не се гледа с добро око на това да се открояваш прекалено, освен ако не е с постижения. И това личи – Outlander не е кола, която ще ви накара да се обръщате след нея.
Предната част е най-спорният елемент – светлините са разделени на няколко нива и общият вид е по-скоро странен. В профил обаче колата изглежда по-класически – с традиционен SUV силует, който подсказва за просторен интериор.
Любопитното е, че пропорциите правят Outlander да изглежда по-голям, отколкото е. Реалните размери са 4.72 м дължина, 1.90 м широчина и 1.75 м височина, а пътният просвет е 20 см – напълно достатъчно за умерен офроуд.
Интериор
Щом отворих вратата, веднага забравих за безличния екстериор. Салонът на Outlander в най-високото ниво на оборудване ме грабна веднага. Седалките са удобни, с фина кожа, приятен цвят и ромбовиден шев, който придава усещане за истински лукс.
Ергономията е на много високо ниво. Тук няма минимализъм заради самия минимализъм. Имаме бутони за всичко: климатик, отопление и вентилация на седалките, подгряване на волана, включване на head-up дисплея, регулиране на осветеността. Това е огромен плюс за хора, които предпочитат ясни физически контроли.
Интересна препратка към миналото на Mitsubishi е перфорираната кожа на волана. Харесва ми и че бутоните са интуитивни. Няма ги онези евтини пластмаси, които често срещаме в японски автомобили, освен едни вляво долу на таблото, но те дори не ме дразнят.
Много ми допада и алуминият по централната конзола, както и обилното използване на подплатена кожа. Усещането е за високо качество. Нишите за багаж са достатъчни, макар джобовете във вратите да можеха да бъдат тапицирани, но напоследък това става рядкост.
Инфотейнмънтът е по-скоро базов, а гласовият асистент е далеч от конкурентите, но – отново – имаме бутони за всичко, така че не ми липсва. Има два контролера, един за режимите на задвижване и един за работата на батерията. В началото може да е леко объркващо, но се свиква.
Озвучаването е Yamaha. Задният ред е просторен, макар седалката да е леко ниска. Има трета зона на климатика. Харесват ми дребни детайли като малките джобове на гърба на предните седалки за телефони.
Ако до скоро бях убеден, че европейските интериори са най-добрите, то новият „минимализъм“ за сметка на ергономията вече не ми харесва. Тук този проблем не съществува.
На пътя
Изборът на задвижване за пазара у нас е наистина лесен, защото Outlander се предлага само и единствено като plug-in хибрид с мощност 306 к.с. Системата комбинира 2.4-литров атмосферен бензинов двигател с 136 к.с., електромотор на предния мост със 116 к.с. и електромотор на задния мост със 136 к.с. Интересна конфигурация, която на хартия звучи логично и надеждно, а и предпоставя дълъг експлоатационен живот.
Въпреки системната мощност от 306 к.с., не очаквайте зашеметяваща динамика. Ускорението до 100 км/ч отнема 7.9 секунди, а максималната скорост е ограничена на 170 км/ч. По-важното тук е електрическият пробег, който варира между 84 и 111 км – силен аргумент в полза на тази конфигурация.
Още при потегляне от шоурума на Mitsubishi първото впечатление идва от тишината. Шумът от пътя в градски условия е на ниво суперлуксозна кола – просто го няма. Усещането е сякаш се нося във въздуха, което е още по-изненадващо на фона на сравнително големите джанти. Помагат и ламинираните предни странични стъкла.
Това усещане за лукс обаче приключва в първата по-сериозна дупка, защото окачването е сравнително стегнато. Не бих казал, че е некомфортно, но определено очаквах малко повече мекота от автомобил с такъв характер.
В града основният шум идва от електрическата система, по-скоро от инвертора – едно отчетливо „жужене“, което в началото прави впечатление. Двигателят се включва почти неусетно и работи тихо и балансирано. Има обаче осезаемо забавяне в реакцията при подаване на газ и като цяло динамиката не се усеща като на 300-конен автомобил. По-скоро бих предположил, че карам нещо от порядъка на 180–200 к.с.
Реално Outlander се държи като електромобил с range extender. В града колата се движи почти изцяло на ток и дори по-рязкото подаване на газ при потегляне или доускорения не води до включване на двигателя. Това ми допада, защото получаваме лекотата и плавността на електромоторите при всяко тръгване – едно от големите предимства на електрическите автомобили.
Управлението е лесно и предсказуемо, без нещо необичайно. Камерите за паркиране обаче са с прекалено ниска резолюция. Изключение прави тази за дигиталното огледало – много добра система, при която огледалото може да се използва като дисплей, показващ изображение от високо разположена камера. Полезно решение при пълен багажник или при лоши атмосферни условия.
Колата разполага и с one-pedal режим, но той не е напълно „истински“ – автомобилът не може да спре изцяло сам и се налага използване на спирачките. В този режим те реагират малко грубо и не особено прогресивно.
Извън града, по криволичещите пътища между Витоша и Рила, Outlander оставя добро впечатление. Поведението е уверено, стабилността е на ниво и има прилично усещане за връзка с пътя, особено като се има предвид класът на автомобила. Ако изчерпите батерията, разходът на гориво може да се качи до около 7 л/100 км, което означава, че е важно да настроите навиците си така, че да извличате максимума от това задвижване.
Заключение
Outlander комбинира добрите тенденции от миналото с тези на настоящето. Колата ме впечатли най-вече с изключително удобния и много уютен интериор – наистина приятно място, в което да прекарваш време, независимо дали си в града или на дълъг път. Задвижването също ми допада, защото силно приоритизира електромоторите, а те имат напълно достатъчна мощност, за да се използват реално и често.
Дори при празна батерия, всяко потегляне в града е на ток, след което бензиновият двигател се включва почти неусетно. Това прави Outlander спокоен и ненатрапчив автомобил, който се усеща лек и приятен в ежедневието. Единствено бих искал окачването да е малко по-меко, защото това би паснало още по-добре на цялостното усещане за комфорт и лукс, което колата създава.
Според мен Outlander е много добър избор за единствен автомобил за хора, които карат основно в града, но също така пътуват и на дълъг път. Цените варират между 115 000 и 135 000 лева в зависимост от нивото на оборудване, а към момента вносителят предлага отстъпки до 20 000 лева за налични автомобили, което прави офертата още по-интересна.
инж. Цветан Илиев
