Значението на този тест е може би по-голямо, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е първият китайски автомобил, който се появява в Roadhunter, а и първият такъв, който шофирам сериозно, ако изключим един силно невпечатляващ мой опит с „български“ Great Wall преди много години.
Защото, искаме или не, китайската автомобилна индустрия вече е фактор. На вътрешния им пазар съществуват над 100 автомобилни марки. Само преди година на автосалона в София видяхме няколко от тях, а днес вече ги срещаме ежедневно и по улиците.
В този контекст Leapmotor е особено интересен случай. Компанията още преди няколко години привлече сериозна инвестиция от Stellantis, а днес двете страни вече имат съвместно дружество Leapmotor International, в което Stellantis е мажоритарен собственик. Целта е ясна – налагане на марката на международните пазари.
Именно затова Leapmotor е едно от по-любопитните нови предложения у нас, особено когато зад него стои утвърден вносител като София Франс Ауто.
Тестваме Leapmotor C10.
Дизайн
От пръв поглед дизайнът на C10 е ненатрапчив, изчистен и върви в посока леко скучен – поредният SUV в трафика, без ясно изразена маркова идентичност.
Това, с което колата обаче печели точки, е стандартният зелен цвят. Той е наистина страхотен и според мен напълно променя възприятието за автомобила. Лично за мен именно този цвят ѝ дава присъствие и дори я „побутва“ в посока премиум. Изведнъж дизайнът вече не изглежда безличен, а по-скоро дискретен и премерен.
Колата е с дължина 4.74 м, а пропорциите са типично SUV, но има и нещо необичайно. Предницата сякаш е малко по-ниска, а остъкляването по-високо. Това ми напомня на минивановете от миналото, които може би нямаха най-секси пропорциите, но пък веднъж седнал вътре, бяха доста приятно място за дълъг път.
Искам да обърна внимание и на още един детайл, който е доста „китайски“. Това са скритите дръжки на вратите – тенденция, която дойде именно оттам. Визуално изглежда добре, много изчистено е и особено в шоурума стои отлично. В реалния живот обаче е по-скоро неудобство, а аз имам и известни притеснения дали при зимни условия няма по-голям риск от замръзване.
Интериор
Интериорът е крайно минималистичен, но с удоволствие отбелязвам, че освен централния екран имаме и дисплей пред водача. Това означава, че можете да следите скоростта си нормално, без да се налага да отклонявате поглед към средата на таблото. Екранът пред шофьора е с добър размер, показва базова информация и има скромни възможности за персонализация, което за мен е напълно достатъчно.
Централният екран е голям и следва стила, наложен от Tesla. Има добра резолюция, бърза реакция и доста изчистен интерфейс. Има информация за движението, собствен app store, който към момента е доста ограничен – например няма Waze, но пък има TikTok, което казва достатъчно за философията зад системата.
Бутоните за управление на стъклата също са интересни, защото работят наобратно, тоест натискате напред, за да се отворят и назад, за да се затворят. Друга особеност е климатика, като виждаме или по-скоро не виждаме добре скритите въздуховоди. Лошата новина е, че настройката на посоката на въздушния поток става от екрана. Това не е ОК.
Откъм изработка интериорът изглежда много солидно сглобен, а материалите са приятни. Допада ми меката черна облицовка която напомня на неопрен. Седалките пък залагат на еко-кожа базирана на силикон, която е малко „по-гумена“ отколкото ми се иска. Харесва ми и цвета на интериора, но това оранжево в тестовия автомобил вече не се предлага и е заменено от по-стандартен кафяв цвят.
Като пространство, положението е много добро, като най-впечатляващ е задния ред с равен под и много пространство. Багажникът е малко-по скромен с обем 435 л., но имаме и малък преден багажник, например за кабели за зареждане, туби с течност за чистачки и други аксесоари.
На пътя
Срещата ми с Leapmotor C10 започна по малко необичаен начин. PR-ът настоя да дойде с мен, за да ми покаже някои особености на колата. Наум си казах „Карал съм стотици автомобили, какви особености има да ми показва?“ Добре че не отказах, защото ако го бях направил, най-вероятно след десет минути обикаляне около колата щях да се обадя за помощ, защото дори влизането вътре е нетипично. Отключването става, като допрете картата до… огледалото. Свиква се сравнително бързо, но не спирам да си задавам въпроса как NFC-то ще работи през зимата, когато огледалото е покрито с лед след шофиране.
Тъй като не преминах през цялата „инструкция“, ми отне още един ден да разбера как точно се настройват огледалата. Да, колата определено има доста ергономични особености, които спокойно могат да се нарекат и недостатъци, но това под една или друга форма се случва при всеки свръхминималистичен автомобил. Но да се върна на самото шофиране.
Подаването на мощността е плавно, но има лек намек за тромавост, особено в еко режим. Там дори при натискане на педала до долу колата реагира прекалено спокойно. В спортен режим е една идея по-бърза, но пак не бих я нарекъл динамична. Това обаче не е проблем за автомобил с подобен характер и предназначение.
Воланът е лек, което прави управлението в града много лесно и приятно. Спирачките обаче не са прогресивни и дозирането им изисква свикване. Педалът на газта също реагира по малко странен начин – при много бавно движение, например при маневри, забелязах пулсация в скоростта. Подобно усещане имам и при шофиране с автопилот, сякаш контролът на скоростта не е достатъчно добре настроен.
Интересен детайл е, че автопилотът се активира от скоростния лост – нещо, което разбрах едва след като погледнах в книжката.
По отношение на пробега, изминах около 300 км основно в града, с едно ходене до Вакарел. Магистралата буквално стопи батерията. Според мен при чисто градско каране спокойно може да се постигнат и над 400 км.
Окачването е по-скоро стегнато, не изненадва с нещо особено, което в случая е по-скоро плюс. Колата се държи предсказуемо и без излишни крайности – просто си върши работата.
Заключение
Leapmotor C10 е наистина интересна кола и за мен беше любопитно да се срещна с китайски автомобил за първи път от над 12 години. Скокът, който индустрията е направила, е огромен и това се усеща още в първите километри.
Колата има своите особености, най-вече по отношение на ергономията и управлението на функциите. Има и известна тромавост в поведението, поне във версията, която карах, но това не пречи на основното ѝ предназначение – спокойно, градско и предсказуемо придвижване.
Цените обаче са това, което прави C10 труден за игнориране. Те започват от 75 000 лева за изцяло електрическа версия със 160 к.с., което е повече от изгодно за автомобил с тези размери и пространство. Още по-интересното е, че топ версията е само с около 12 000 лева по-скъпа, а срещу тези пари получавате задвижване на четирите колела и цели 598 к.с. Подозирам, че именно там няма да съществува тромавостта, за която споменах по-рано.
Някъде по средата в гамата стоят и хибридните версии, при които бензиновият двигател служи като генератор, зарежда батерията и дава допълнителна гъвкавост и автономия. Решение, което може да се окаже най-логично за хора, които не искат да мислят постоянно за зареждане.
С всички свои странности, много пространство и сериозно ценово предимство, Leapmotor C10 според мен е изключително подходящ автомобил за градска употреба (ако имате нужда от много място) и дори за такси. Не е кола за ентусиасти, но е много силно предложение за хора, които търсят много автомобил срещу парите си.
инж. Цветан Илиев
