Тези дни в София е ужас. То тук винаги си е ужас по един или друг начин, но в дните около началото на учебната година ужасът по улиците е пълен и броят автомобили, движещи се с терминална скорост 15 км/ч нараства експоненциално. Всъщност, лично на мен, бруталните задръствания не ми пречат, защото съм открил, че имам два крака, които мога да използвам за ходене, а и градският ни транспорт съвсем не е толкова лош. Понякога дори се престрашавам да се придвижвам с колело по недодяланите, конфликтни и опасни велоалеи, изградени от визионерите от столична община.
Но да не се отклонявам от темата, мнозинството жители и гости на града все още не са стигнали до тези прозрения и ползват краката си основно, за да натискат педалите в едва пъплещата си кола. Пък да не забравяме и липсата на престиж да ходиш пеша или с градския… абе като цяло с кола с 15 км/ч си е най-добре, а и винаги можеш да си измислиш оправдание, защо си мързелив.
Така или иначе трудно ще променим навиците на хората, особено без помощта на държавата, но пък можем да им дадем някакви алтернативи, които ако са достатъчно атрактивни може, да им привлекат вниманието. Тогава какво ще кажете за евтин мотопед, който се кара без каска, паркира се безплатно, не “харчи” почти нищо и всъщност не е мотопед, защото има четири колела, врати и покрив? Превозно средство, което на хартия изглежда много рационален избор за индивидуално придвижване в града. Звучи като микроавтомобил и е точно това – Citroen AMI.
Дизайн
Чувал съм, че симетрията е равна на красота. Ако това е вярно, то Citroen AMI е едно дизайнерско съвършенство. Миниатюрният французин залага на дизайн с почти пълна симетрия – обърнете внимание на броните отпред и отзад (ако можем да ги наречем брони). Идентични са. Същото важи за страничните панели и прозорците пред и зад вратите, а симетрията достига такова ниво, че едната врата на AMI се отваря в една посока, а другата в друга.
В случая, целта на тази симетрия не е създаването на божествена красота (защото ще ме извините, но AMI е всичко друго, но не и красив), а пестене на пари. По-малкият брой различни части води до по-ниски производствени разходи. Моето мнение е, че чарът на колата също е спечелил от този прагматизъм.
А иначе, AMI генерално е симпатичен микроавтомобил, който с формата си на Фугу (риба балон), извлича максимално вътрешно пространство. Размерите му са супер-компактни с дължина 2.41м и широчина от едва 1.39м.
Интересно е, че панелите по каросерията на “колата” са пластмасови и матови, което е голям плюс що се отнася до дребни удари в градска среда. Изборът на цвят е по-скоро лесен, защото няма избор – AMI се предлага само в това от снимките… сиво със лек син отенък? Разликите идват от модификациите, при които имаме различни акценти. Например тестовият AMI е с оборудване Tonic, което идва с тези електрикови акценти и черни панели около и над фаровете. Пакетът добавя и релси за багаж на покрива. Малка подробност е, че релсите са изцяло декоративни и багаж на покрива не може да сложите.
Генерално дизайнът на AMI ми допада. Създаването на атрактивен микроавтомобил не е лесна задача и според мен, тук виждаме един от най-добрите примери от Isetta насам.
Интериор
На пръв поглед, интериорът на Citroen AMI представлява добре-остъклена, пластмасова сива скука. Малките седалки имат тъничък слой тапицерия и предоставят комфорт близък, до този на седалка на стадион. Освен това пасажерската седалка е фиксирана, а шофьорската се регулира само напред и назад.
Дисплеят пред водача е матричен и показва само най-важното – скорост на движение, общ пробег, на коя предавка сте, оставащ пробег и заряд на батерията. Лошото е, че няма регулиране на осветеността и вечер е твърде ярък, а в слънчев ден изобщо не се вижда. Това като цяло не е проблем, защото със скоростите, които развива AMI, може спокойно да не си гледате скоростомера.
Към това добавяме “централна конзола” с три бутона и USB-B изход. Бутоните са за аварийни светлини, вентилатор и отопление. Мощността на този вентилатор е близка до тази, на перката на лаптопа ми, но пък “бучи” като запушен сешоар. Така или иначе по-елегантното решение за вентилация е да отворите страничните прозорци, които имат закопчалки и се вдигат нагоре.
По-задълбоченият поглед разкрива, че интериорът на AMI всъщност е доста гениален, що се отнася до практичност, и пасва перфектно на целите на микроавтомобила. За начало, пространството вътре е впечатляващо. Пасажерът има възможност спокойно да си изтегне краката, сякаш е в Maybach 62, поне ако багажникът на е пълен, защото именно пред него е обособена малка зона за багаж. Пространството за водача е не по-малко, като с моя среден ръст, седалката е в такова положение, че зад нея остава доста място за допълнителен багаж.
Истински ми допада и закачалката за чанти, която освен това добавя цветен акцент в сивотата в AMI. На таблото пък, откриваме разнообразие от модулни кутии за съхранение. Там може да си поставите и Bluetooth тонколоната, защото AMI няма вградени тонколони.
Освен това във вратите има огромни мрежи за още багаж, а като цяло неизмамното чувство за простор се допълва от щедрото остъкление, включително стъкления таван. В случая той е необходимост, защото ако сте първа кола на кръстовище, най-лесния начин да видите светофара е именно през тавана.
И така, в крайна сметка, привидно простичкият интериор на AMI е много добре съобразен с нуждите при един изцяло градски микроавтомобил. Много ми допада и “обратното” отваряне на шофьорската врата. Това, в кмбинация с щедрите ѝ размери и правоъгълната форма, улесняват качването и слизането в колата изключително много.
На пътя
Citroen AMI се задвижва от електрически мотор с мощност 8 к.с. и максимален въртящ момент 40 Nm. Максималната му скорост е 45 км/ч (от там и заглавието на теста), а пробегът с един заряд на батерията достига 75 км. Микроавтомобилът тежи по-малко от 500 кг, което означава че въпросната литиево йонна батерия е доста малка. Това пък, гарантира пълното ѝ зареждане от стандартен 230V контакт за 3 часа.
Да ви кажа, от доста време насам исках да покарам AMI и това се очертаваше да е сред най-вълнуващите за мен тестове от доста време насам. Чудех се ще се справям ли с трафика с тези едва 45 км/ч? Колко точно ще е некомфортно? С този малък пробег ще остана ли с празна батерия на някой оживен булевард и други подобни.
Е, денят най-после дойде и аз се озовах пред шоурума на Motoplex край КАТ София с два ключа в ръка. Ключовете са два, защото с единия се отключват вратите, а с другия “палите”. Настаних се на твърдата седалка, отворих двата прозореца и настроих миниатюрните странични огледалца, които сякаш принадлежат на някоя дамска чанта, а не на превозно средство.
И така, завъртях ключа, натиснах бутона D, който е разположен в основата на шофьорската седалка, пуснах мигач и потеглих към неизвестното. За начало реших да се придържам към улиците с ограничение до 50 км/ч.
На пътя, микроавтомобилът ми навява усещане за много бавен карт, комбиниран с електрическа детска количка, от тези които дават на децата в парковете и пешеходните зони. Колата е твърда, директна, а електромоторът е доста шумен. Тук, както може да предположите няма серво на волана или спирачките, а няма и ABS. Доста интересно, при положение, че вече има дори електрически велосипеди с ABS. Така или иначе, серво не е необходимо благодарение на ниското тегло на колата и в крайна сметка маневрирането не изисква особени усилия. Освен това, диаметърът на завой е само 7.2 м и резултатът е страхотна лекота при намиране на паркомясто и паркиране. Да не говорим, че в доста ситуации, пространството между вече паркирали коли се оказва достатъчно за малкия AMI… в някои случаи перпендикулярно на оста на пътя, което у нас не е позволено, но тук плюсът е, че в България на никого не му пука за законите, що се отнася до паркиране – нито на шофьорите, нито на органите на “реда”.
Малко размисли за паркирането
Стане ли дума за паркиране, ставам словохотлив. Намирам го за много болна тема, защото ако познавате законите и се огледате, ще осъзнаете че неправилното паркиране. Очевидните нарушения са ясни – паркиране след знак, забраняващ паркирането, паркиране върху тротоари, в кръстовища и зелени зони.
Някои нарушения остават по-скрити, защото ужким не пречат толкова. Например паркиране в насрещното или паркиране в ляво на еднопосочна улица. Добавям и паркиране пред “твоя си гараж”, игнорирайки факта, че си блокирал и тротоара. Следващия път като се разходите, обърнете внимание на броя подобни нарушения.
По отношение на перпендикулярното паркиране на AMI, ми се струва че сме в сива зона. От една страна, в закона е записано, че се паркира успоредно на оста на пътя, но пък AMI не е автомобил. Той се кара с категория АМ. Но пък за мотоциклетите правилата за паркиране (недомислено) са същите, а и AMI не е мотоциклет или мотопед, защото не е дву или триколесно. Като цяло нямам отговор, освен че е ясно, че ЗДвП има нужда от сериозни корекции по доста параграфи.
Най-интересното е, че шофирането на AMI в София се оказа не толкова плашещо преживяване. Осемте конски сили са достатъчни за адекватно придвижване. Държа да отбележа, че в няколкото случаи, в които бях първа кола на светофара, тръгвах по-бързо от всички останали. Е да, това по-скоро се дължи на факта, че у нас масово се спи по светофарите, но така или иначе резултатът е адекватно вписване в трафика с AMI. Шофирането по булеварди с ограничение 70 км/ч е малко по-напрягащо преживяване, но не е нещо крайно плашещо, а и забелязах добра толерантност на останалите шофьори, спрямо мен. Явно осъзнават, че колата “толкова си може”.
Много интересно е карането в по-тесни улички, защото там малката широчина на колата и добрата видимост позволяват поддържането на по-висока безопасна скорост, спрямо тази с нормален автомобил. Например по квартални улици, по които обичайно шофирам с около 25 км/ч, с AMI се движех с 10 км/ч по-бързо.
Като цяло, колата се оказа много интересна и подходяща за града. Шофирането ѝ е достатъчно лесно, а липсата на комфорт и удобства не са никакъв проблем за кратките разстояния, за които е предвидена. За сметка на това, по-бързото намиране на паркомясто и по-бързото придвижване в тесните улички пестят време, а генерално с AMI пестите и пари. От безплатното паркиране в зони, годишния данък на стойност около 2 лева, а разбира се и от разходите за енергия. Реалният пробег по време на теста ми беше около 65 км. Това означава разход около 8.4 kWh за 100 км. С други думи 1.80 лева за 100 км, ако зареждате на дневна тарифа и едва лев на нощна.
Завършвам с няколко особености за управлението на AMI. Тук нямате дълги светлини. Фаровете са винаги включени и не може да “присветвате”. Ако някой ви дразни, просто му свирнете или слезте да го набиете, както е популярно да се прави у нас. Иначе фаровете осветяват пътя много добре. Имах известни съмнения относно силата им. Клаксонът пък се управлява от лостчето за мигачите, а не от волана.
Друга особеност са мигачите, чието лостче не се връща автоматично при приключване на маневрата, но все пак има функция за три мигания при лекото му натискане.
Накрая, скоростната кутия (така да я наречем) няма паркинг функция, така че е силно препоръчително винаги да паркирате с дръпната ръчна спирачка.
Заключение
На хартия, микроавтомобилите са рационален избор за движение в града. Независимо от това и въпреки многото опити от десетилетия насам, концепцията просто не може да грабне аудиторията така, че именно те да доминират градската среда.
Струва ми се, че времената днес са по-подходящи от всякога за ново настъпление на микроавтомобили (поне в Европа) и Citroen AMI може да бъде първата искра на една подобна революция. Напомнете ми да прочета това изказване след 15 години.
Така или иначе като микроавтомобил AMI се справя повече от добре. Да, всичко в него е много опростено, но тук нямаме недодялаността на G-Wiz например. Освен това, логото на истински автомобилен производител, безспорно помага за имиджа на AMI.
Citroen AMI предоставя възможност за лесен и изгоден индивидуален транспорт в града, а фактът че се управлява с категория АМ, позволява дори на ученици да го карат (може да имате категория АМ от 16 годишна възраст). Пробегът от над 60 километра е достатъчен в ежедневието, а и зареждането на колата става наистина бързо. Не на последно място е и цената. У нас AMI се предлага за 19 900 лв. На пръв поглед звучи доста като аз четириколесен мотопед с покрив, но лизинговите условия предоставят възможност за покупка с по-малко от 2000 лв първоначална вноска и месечни вноски от под 200 лева. Комбинирайте това с безкрайно ниските експлоатационни разходи и изведнъж може да се окаже, че AMI е точно това, което ви трябва, за да направите ежедневието си по-лесно.
Цветан Илиев
Оценка
