Тази година Roadhunter става на 10 години. За този период, някои от колите, които са ми донесли най-много емоция по време на тестовете, са Maserati GranТurismo, Mercedes-Benz SL500, BMW M2, Ferrari 360 Spider, BMW Z4 и други. Виждате ли тенденцията? Да, всички те са спорни автомобили с класическа конфигурация – голям бензинов двигател и задвижване на задните колела.
Това са колите, заради които основах Roadhunter. Това са колите, които предопределиха професионалния ми път на автомобилен инженер. Да, но светът никога не е в застой. Тенденциите се менят и така днес, през 2025 г. електрификацията заема важна роля в автомобилния свят.
В тази връзка реших да направя първото си по-дълго пътуване с електрически автомобил – над 500 километра с BMW iX – в случая, без междинно зареждане. Интересно беше, че материалите, които публикувах, предизвикаха коментари, доста от които показват огромно недоверие и неразбиране на електрификацията при колите. Затова реших да направя нещо по-авантюристично, за да проверя и демонстрирам, че предложенията на пазара и технологията са се развили доста и позволяват пътуване с не прекалено голяма промяна на навиците (дори да не сте фен на този тип задвижване). И така, избрах си далечна дестинация, избрах си неподходящ автомобил и мрежа от зарядни станции, които да ползвам, както следва:
- Дестинацията – Корфу в Гърция. Лято е, естествено, че ще се насоча към гръцките плажове.
- Колата – MINI Aceman SE. Защо? Защото е MINI и очаквах да е увлекателна за каране и по-важното – колата е предимно градска, а аз търся предизвикателство, т.е. не е най-подходящия избор за подобно пътуване.
- Зарядните станции – Electrip. Защо? За по-лесно. Electrip са единствената мрежа от зарядни станции, които могат да се ползват с едно и също приложение и в България и в Гърция. По пътя има достатъчно бързи станции, така че да мога да правя сравнително кратки зареждания. Бонусът беше, че по време на пътуването ми имаше 25% отстъпка при зареждане в Гърция, както научих от Facebook страницата им:
Подготовката
Моят план беше да стигна до остров Корфу за един ден. Бърза справка в Google Maps показа, че пътуването до хотела, който си запазих, отнема 8 часа – без обяд, без време за зареждане, без потенциалното задръстване около Кресна и без чакането за ферибота. С други думи очаквах реалното пътуване да ми отнеме поне някъде между 11 и 14 часа.
По отношение на маршрута нямах чудене. Не ми се наложи да правя промени спрямо това, което ми предложи Google Maps. Погледнах картата на Electrip и видях, че имат станции на точните места, а именно първо зареждане на Кулата, второ зареждане с кратка отбивка от магистралата в град Бер (познат и като Верия) и последно зареждане преди да се кача на ферибота в Игуменица. Разбира се, планът да зареждам на точно тези станци бе съобразен с очаквания пробег на Aceman SE.
На път
И така един летен ден, по-рано сутринта отколкото ми допада, напуснах София и се отправих на път. По пътя до границата не се случи абсолютно нищо забележимо, аз се придвижвах с добро темпо. На магистралата шофирах със 120 км/ч – по-бавно от ограничението, но все пак в непознат електрически автомобил трябва да започнем с малко по-ниска скорост, докато разберем колко точно е разходът му. И така наближих до Кулата с малко над 40% заряд. Там Electrip предлагат две локации за зареждане. Аз си избрах тази, която не е точно на главния път, т.е. с 5 минутно отклонение. Там имаше 4 бр. HPC станции с мощност 240 kW. E, моят автомобил зарежда с не повече от 95 kW, но така или иначе зареждането до 80% беше толкова бързо, че дори не ми се наложи да се чудя какво да правя.
По отношение на интерфейса – приложението на Electrip ми се стори достатъчно интуитивно и добре работещо. Това бе първия път, в който го ползвам.
Навлязох в Гърция. Макар да бе началото на август, явно извадих късмет, защото пътят беше наистина спокоен. Тук започнах да обръщам повече внимание и на колата. Aceman е първият модел на марката, който се предлага единствено с електрическо задвижване. Той се предлага във версия E със 184 к.с., версия SE с 218 к.с. (такава шофирам аз) и най-мощният John Cooper Works с 258 к.с. Мнението ми от пръв поглед е, че колата е малко безлична като за MINI, но всъщност има някаква логика в нея – това е електрически градски автомобил с фокус върху практичността. Да, аз предпочитам тривратно MINI, но в Aceman имаме удобен втори ред седалки, който е учудващо просторен спрямо размерите на колата.
Така или иначе, докато Aceman не ме грабва с външния си вид, то отвътре положението е …MINI. Имаме познатите детайли и характер, които придават приветлив и закачлив вид на салона. Фокусът тук е върху изцяло кръглия OLED екран на инфотейнмънт системата. Впечатление прави и изборът на материали в салона, като вратите и таблото са тапицирани с плетка от рециклиран полиестер.
По отношение на шофирането Aceman е наистина компетентен – асистентите тук работят много добре и всъщност магистралното ми шофиране минава изцяло с помощта на автопилота. Динамиката е приятна с ускорение до 100 км/ч за 7.1 секунди и бързи ускорения за лесно изпреварване. Там където нещата биха могли да са по-добри е обезшумяването, тъй като при магистрална скорост до мен достига доста шум откъм пътя.
Така или иначе, скоро слязох от магистралата, но само за малко. Стигнах до втората точка за зареждане, която си бях набелязал в Бер. Естествено ми бе любопитно дали ще мога да ползвам безпроблемно приложението и регистрацията, които имам от България – намерих станцията на картата и стартирах. Лесно, без проблеми, като отбелязвам, че в Гърция е най-лесно да стартирате зареждането през приложението или с RFID карта, ако имате такава, а не с QR кода на станцията.
Тук обаче ми предстоеше доста по-дълго зареждане 20-100% на станция, която предоставя максимално 60kW. В близост до нея има магазини и възможности за кафе или обяд, така че аз реших да се възползвам именно от това в тези 70 минути, които отне зареждането. Регулярната цена на тази станция е 0.54 EUR за kWh, но аз разбира се хванах промоционалните -25%.
След Бер продължих към Игуменица. Тук магистралата вече се вие през планински терен, с тунели, мостове и гледки. Пример за това как дори в нашия край на света нещо подобно може да се случи (Хемус да взима пример).
Стигнах до Игуменица малко по-рано от очакваното и имах време за убиване. Първо отидох на зарядната станция на Electrip, но се оказа, че няма особено какво да зареждам, защото в Гърция има правило електромобилите да качват ферибота с не повече от 40% батерия – мярка за безопасност.
И така след десетина минути и вече с 40% заряд отидох към пристанището, където започна класическото гръцко преживяване. Попитах една жена на гише откъде тръгва моят ферибот. „След 5 минути ще знам“ – каза тя. Аз, с типичната си точност, се върнах след 5 минути и 0 секунди. Тя отговори отново: „След 5 минути“. В този момент ми просветна. Все пак съм в Гърция, където времето има своя, по-спокоен ритъм. След още едно разкарване и 25 минути по-късно вече получих информация и намерих правилното място. Колкото до 40-те процента батерия, но никого не му мина през ума да проверява.
Фериботът ме отведе до Корфу, най-зеленият гръцки остров. Хотелът ми беше скрит в нещо, което наподобява джунгла, а плажът до него беше голям, спокоен и като цяло перфектен за лятна почивка. Посетих и самия град Корфу, смесица от венецианска архитектура, тесни улички и кафенета, както и много туристи. И все пак, признавам си, Корфу не ме спечели.
След няколко дни почивка беше време да тръгвам обратно. На острова има Electrip станции, но реших да не зареждам и напуснах Корфу с едва 7% батерия. В Игуменица спрях на станцията, която ползвах преди няколко дни, и докато изпих едно гръцко (тоест бавно) кафе батерията вече беше на 90%.
Поех обратно към София, но този път бях планирал да разнообразя маршрута. Отклоних се към Метеора, едно от най-популярните места в Гърция. Освен че е туристическа атракция, пътят натам е изключително приятен за каране – завои, панорами и спокойствие
По-късно спрях за зареждане край Лариса. Там мястото не беше от най-вдъхновяващите, заобиколени само от шоуруми на BMW, MINI и Volvo, но пък имаше бърза, 180kW станция. След това поех нагоре към планината и пристигнах в село Ливади на 1200 м. надморска височина, точно срещу Олимп.
Ливади се оказа друг свят – автентично планинско селище, в което лятото се връщат хората от местната диаспора. Улиците бяха пълни, животът кипеше, а хотел Mitikas ми предложи спираща дъха гледка към Олимп. Говорих дълго със собственика, който разказа за традициите, за хората и за това как селото живее с ритъма на сезоните. Бих се върнал отново, мястото е наистина интересно и необичайно.
На следващия ден тръгнах обратно към София. Спрях край Солун за последно зареждане в Гърция – станцията беше на удобно място, но с доста объркани пътни възли около нея. После минах границата и отново направих последно зареждане на същата станция край Кулата, където започна моето пътуване.
И така, върнах се в София. Всичко мина по план. MINI Aceman SE – уж градска кола – се справи напълно достойно с дълго пътуване, без да изпитвам особени притеснения за пробега и с комфорт на ниво. Electrip пък ми дадоха удобството да пътувам с едно приложение и една карта от София до Корфу и обратно. Това е удобство, което си заслужава.
Обобщение
Направих възможно пътуването с градски електрически автомобил до далечна дестинация, без да удължавам прекалено много пътя си. Аз действах внимателно, като избрах да ползвам по-малка част от капацитета на батерията и да зареждам по-често и за по-кратко време на станциите на Electrip.
Брой зареждания: 7
Средна продължителност на зареждането: 39 минути
Обща стойност на зарежданията: 60.92 EUR
Пробег: 1508 км
Среден разход на електроенергия: 14.3 kWh на 100 км
Тази статия е платено партньорство между Roadhunter и Electrip.
