На пътя
Автомобилът, който тествах бе оборудван с дизелов двигател с 1461кум.см работен обем, предоставящ 110к.с. и 250Nm. Това в комбинация със шестстепенна автоматизирана скоростна кутия с двоен съединител. Така автомобилът ускорява от 0 до 100км/ч за леко тромавите 12,3 секунди, но пък официалният разход на гориво е между 3,5л и 4,0л за 100 км път.
За основния си тест реших да направя една сравнително голяма обиколка като отида до Троян, преминавайки и покрай язовир Сопот. Оттам през Беклемето до Кърнаре и след това по Подбалканския път до София.
И така потеглих по магистралата с автопилота на 140 км/ч. Първото впечатление от Megane беше неочаквано. След като карах голмия Talisman, който ме изненада със стегнатото си пътно поведение (а аз очаквах „лодка“) смятах, че и Megan ще е такъв. Да, ама не. Megane още в първите километри се доказа като едно френско клише – мекото окачване се справя много добре с филтрирането на дупките и неравностите и това безспорно е най-недрусащият автомобил в този клас, който аз съм карал. Освен това шумът откъм колелата и пътя е изключително добре потиснат, което автоматично превръща компактния хечбек в едно много добро предложение за дълги магистрални пътешествия без умора. Разбира се мекото окачване води до друг страничен ефект и това е, че късите напречни неравности в завоите на магистрала Хемус изкарваха колата от баланса ѝ и я залюляваха, но без осезаема загуба на стабилността, а и все пак френските инженери надали някога са виждали подобни неравности.
Както и да е, преминах магистралата в неочакван комфорт и разход на гориво от 6,4л за 100км.
Достигайки до прохода Троян-Кърнаре реших, че трябва да изпробвам спортния режим на шофиране. Затова потеглих малко по-динамично нагоре с идеята да оценя дали Megane може да бъде „шофьорска“ кола. Отговорът, както може да очаквате е НЕ. С това окачване колата се накланя доста в завоите и макар поведението ѝ като цяло да е подчертано стабилно с късно недозавиване (което е едва достижимо с този двигател), то Megane определено не е създаден за „спортно“ шофиране. Освен окачването, управлението също не предразполага към бързо каране в завои, просто защото му липсва чувствителност, а скоростната кутия не рядко влиза в едни размисли на коя точно скорост да превключи. Все пак в тази отсечка оцених две качества на Megane. Първото е, че каталожните 12,3 секунди за ускорение от 0 до 100км/ч ми изглеждат прекалени. За мен усещането беше, че секундите са под 11. Другият плюс бе системата за автоматична циркулация на въздуха – настигайки един Ford Transit от времената, в които съм ходил прав под масата, се озовах обгърнат от черен дим, но вътре не усетих съвършено никаква миризма. Супер!
След като достигнах до Беклемето реших, че е време да спра с експериментите, минавайки в Еко режим и сменяйки стила си на шофиране с нещо спокойно, което далеч повече да подхожда на автомобила и така до София. При спокойно управление около и малко над ограничението на скоростта, Megane се чувства в свои води. Комфортът пак взе превес и пътуването до София премина много приятно, благодарение на добрата шумоизолация не само откъм пътя, но и от аеродинамични шумове и откъм дизеловия двигател. Освен това аудиосистемата от Arkamys свири доста добре, а двигателят наистина се усеща по-мощен от каталожните данни и няколкото изпреварвания, които направих бяха безпроблемни и това с разход на гориво 4,3л за 100км.
Comments are closed.