На пътя
Стигнахме до най-важната част – как се представя R8 на пътя и доставя ли удоволствието, което кола от този тип би трябвало да доставя?
Да започнем с двигателя. Както казах колата, която карах бе оборудвана с базовия 4.2 литров V8 двигател, в комбинация с шестстепенна автоматична скоростна кутия R-Tronic. Мощността на двигателя е 420 к.с. при щедрите 7800 об/мин, а максималният въртящ момент – 420 Nm. Това ѝ позволява да ускори до 100 км/ч за 4.6 секунди и да достигне максимална скорост 301 км/ч.
Завъртях ключа (да, тук няма бутони) и двигателят се събуди, но без така популярното в днешно време драматично форсиране в търсене на внимание. Работата му е цивилизована, спокойна и като цяло дори при празен ход се усеща, че не е типичният ‚суперкар‘ двигател. След това потеглих плавно и използвах първите минути, за да се запозная с колата. При подобно спокойно шофиране, R8 се държи изключително културно, което показва потенциала на автомобила да се използва в ежедневието. Управлението му е много лесно и шофирането в трафик не е проблем благодарение на добрата видимост и спокойната работа на двигателя.
Освен това окачването изглежда като да предлага добър комфорт като за класа. Малко ми беше трудно да преценя, тъй като проведох теста по холандските пътища, които са сред най-гладките в Европа. Независимо от това, малкото неравности, които с мъка успях да намеря, бяха преодоляни безпроблемно. Дори и при ниска скорост, обаче, първият очевиден недостатък на R8 се проявява – скоростната кутия. Не съм карал автоматици от осемдесетте, но си представям да са на горе-долу такова ниво. Работата ѝ е меко казано неадекватна и мноооого бавна.
Както и да е, след няколко опознавтелни километра реших, че е дошъл момента да настъпя педала на газта. Действието е съпроводено от… нищо. Малко след това скоростната кутия се сеща, че може да смъкне 1-2 предавки надолу, прави го с изключително нежелание и потегляме. Ускорението на R8 е съпроводено с умерения рев на “осмака“, който на мен ми допада доста, макар да съм чувал не малко мнения, че не звучи достатъчно „суперкар-ски“. Самото ускорение е плавно и контролирано, благодарение на задвижването на четирите колела – Quattro. Така де, плавно е докато не трябва да преминем на по-висока предавка. Тогава отново имаме дълга пауза и грубо превключване. Всъщност последната кола с толкова „смотана“ скоростна кутия, която карах бе SMART. Лошото е, че поради някаква съвсем необяснима причина, тази груба и недодялана работа някак ми допада, защото прави изживяването по-различно. Но определено не бих могъл да го толерирам твърде дълго.
А иначе при по-висока скорост R8-цата продължава да показва и по-питомния си нрав, като не е твърде шумна. Да, двигателят се чува ясно (това е добре), шумът откъм колелата също е налице, но не е прекалено натрапчив. Това което се чува по-силно е въздухът, който влиза във въздухозабониците зад вратите. Ефектът е интересен, тъй като обикновено сме свикнали да чуваме аеродинамичен шум пред нас, а тук идва изотзад.
С доста зор успях да си намеря и няколко завоя, на които R8 показа много стабилно поведение. Първо, окачването (тук стандартно) се справя отлично и наклон на каросерията практически липсва. Стабилността и сцеплението съще не биват нарушени, дори при подаване на газ в неправилния момент. Това прави колата лесна за управление при висока скорост и агресивно шофиране, но пък възможността за малко „заигравки“ определено би повлияло положително на фактора забавление, защото в този си вид R8 ме кара да си спомня поговорката на героят на Джак Никълсън в Сиянието – „All work and no play makes Jack a dull boy“.
