Бърза среща с бързо Audi – тест на R8

Днес за кратко ще се върнем десетина години назад във времето, с тест на първото поколение R8 на Audi. Моделът влезе в производство през 2006 година като по това време Audi вече бяха изградили имидж и база почитатели, които им позволяваха да пуснат подобен автомобил без каквито и да било опасения от евентуален провал.

С R8, германците опитаха да предложат цивилизована и достъпна (доколкото е възможно) алтернатива на суперспортистите идващи най-вече от Италия. Базовият модел включва 4.2 литров V8 двигател, добре познат от RS4, който тук разбира се е поставен пред задната ос както подобава на един сериозен спортен автомобил. Цената пък започваше от около 110000EUR, което бе с около 40% по-малко скъпо (не звучи сериозно да кажа „евтино“) от Lamborghini Gallardo и Ferrari F430.

Дизайн:

untitled_panorama1

Audi R8 залага на драматичните линии и пропорции. Валтер де Силва е създал ниско и широко купе с агресивно и динамично излъчване, специфичен дизайн и ясно изразени линиии  и повърхности. Като цяло му се е получило много добре, тъй като дизайнът на първото поколение R8 все още изглежда актуален (на мен ми допада повече от новото R8) и прави силно впечатление на пътя.

Интериор:

dsc_9379Положението отвътре е една идея по-скромно на пръв поглед, тъй като част от детайлите са доста обикновени, а и цялостната линия и стил са поостарели (на първо място инфотейнмънт системата, която изглежда като допълнително вградена). Второто впечатление обаче е по-добро, тъй като качеството и откъм материали и откъм сглобка е много добро, а резултатът е солиден интериор, който се усеща значително по-скъп и приятен спрямо този, в Lamborghini Gallardo например.

Във всяко едно друго отношение, салонът на R8 заслужава похвала. Седалките например са много удобни с добра опора и широк диапазон на настройки, а пространството във всички посоки е достатъчно, като най-силно впечатление прави напълно нормалното място в зоната за краката (нещо, което липсва при не малко супер-спортни машини). Освен това видимостта във всички посоки е учудващо добра, а ергономията е на ниво, познато от колите за ежедневна употреба.

dsc_9378

На пътя:

Стигнахме до най-важната част – как се представя R8 на пътя и доставя ли удоволствието, което кола от този тип би трябвало да доставя?

Да започнем с двигателя. Както казах колата, която карах бе оборудвана с базовия 4.2 литров V8 двигател, в комбинация с шестстепенна автоматична скоростна кутия R-Tronic. Мощността на двигателя е 420к.с. при щедрите 7800об/мин, а максималният въртящ момент – 420Nm. Това ѝ позволява да ускори до 100км/ч за 4.6секунди и да достигне максимална скорост 301км/ч.

dsc_9382

Завъртях ключа (да, тук няма бутони) и двигателят се събуди, но без така популярното в днешно време драматично форсиране в търсене на внимание. Работата му е цивилизована, спокойна и като цяло дори при празен ход се усеща, че не е типичният ‚суперкар‘ двигател. След това потеглих плавно и използвах първите минути, за да се запозная с колата. При подобно спокойно шофиране, R8 се държи изключително културно, което показва потенциала на автомобила да се използва в ежедневието. Управлението му е много лесно и шофирането в трафик не е проблем благодарение на добрата видимост и спокойната работа на двигателя.

Освен това окачването изглежда като да предлага добър комфорт като за класа. Малко ми беше трудно да преценя, тъй като проведох теста по холандските пътища, които са сред най-гладките в Европа. Независимо от това, малкото неравности, които с мъка успях да намеря, бяха преодоляни безпроблемно. Дори и при ниска скорост, обаче, първият очевиден недостатък на R8 се проявява – скоростната кутия. Не съм карал автоматици от осемдесетте, но си представям да са на горе-долу такова ниво. Работата ѝ е меко казано неадекватна и мноооого бавна.

dsc_9376

Както и да е, след няколко опознавтелни километра реших, че е дошъл момента да настъпя педала на газта. Действието е съпроводено от… нищо. Малко след това скоростната кутия се сеща, че може да смъкне 1-2 предавки надолу, прави го с изключително нежелание и потегляме. Ускорението на R8 е съпроводено с умерения рев на “осмака“, който на мен ми допада доста, макар да съм чувал не малко мнения, че не звучи достатъчно „суперкар-ски“. Самото ускорение е плавно и контролирано, благодарение на задвижването на четирите колела – Quattro. Така де, плавно е докато не трябва да преминем на по-висока предавка. Тогава отново имаме дълга пауза и грубо превключване. Всъщност последната кола с толкова смотана скоростна кутия, която карах бе SMART. Лошото е, че поради някаква съвсем необяснима причина, тази груба и недодялана работа някак ми допада, защото прави изживяването по-различно. Но определено не бих могъл да го толерирам твърде дълго.

dsc_9371А иначе при по-висока скорост R8-цата продължава да показва и по-питомния си нрав, като не е твърде шумна. Да, двигателят се чува ясно (това е добре), шумът откъм колелата също е налице, но не е прекалено натрапчив. Това което се чува по-силно е въздухът, който влиза във въздухозабониците зад вратите. Ефектът е интересен, тъй като обикновено сме свикнали да чуваме аеродинамичен шум от пред нас, а тук идва изотзад.

С доста зор успях да си намеря и няколко завоя, на които R8 показа много стабилно поведение. Първо, окачването (тук стандартно) се справя отлично и наклон на каросерията практически липсва. Стабилността и сцеплението съще не биват нарушени, дори при подаване на газ в неправилния момент. Това прави колата лесна за управление при висока скорост и агресивно шофиране, но пък възможността за малко „заигравки“ определено би повлияло положително на фактора забавление, защото в този си вид R8 ме кара да си спомня поговорката на героят на Джак Никълсън в Сиянието – „All work and no play makes Jack a dull boy“.

Заключение:

С първото поколение на R8 Audi показаха на света, че суперколите могат да бъдат послушни, лесни за употреба и сравнително достъпни за покупка и поддръжка. R8 предоставя смесица от качествата на сериозен спортен автомобил и нормална кола за ежедневието, с която се живее лесно. Това разбира се има своите недостатъци за хората, които търсят забавлението на първо място, тъй като колата просто не е достатъчно увлекателна за каране.

В момента цените на употребяваните R8-ци от първото поколение започват от около 50000EUR. Очаквам да има спад с още до 10к, след което бавно да тръгнат нагоре. Тоест, скоро ще дойде най-изгодният момент за покупка на суперколата на Audi. Поддръжката ѝ разбира се ще си остане сравнително скъпо удоволствие, но хубавата страна е, че R8 е сравнително надежден при правилна употреба. Тестовият автомобил за близо 90000км е посещавал сервиза единствено поради проблем с отварянето на капачката на резервоара… за сметка на това три пъти.

dsc_9365

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s