На пътя
Автомобилът, който от Мото Пфое ми предоставиха, бе оборудван с дизеловия SDV6 двигател. Това е трилитров дизел, който генерира мощност 306 к.с. и въртиящ момент 700 Nm. В комбиинация с осемстепенната автоматична скоростна кутия от ZF, Range Rover Sport ускорява от нула до 100 км/ч за 7.2 секунди и достига максимална скорост от 225 км/ч (при версия Dynamic, а иначе 210).
Качих се в колата и за нула време намерих оптимална позиция на седене – седалките са отлични, а видимостта във всички посоки (включително назад, което е все по-рядко срещано) е много добра. Високата позиция на седене прави впечатление и усещането е, че колата е по-голяма, отколкото реално е. И така бидейки Range Rover не се стърпях и потеглих право към Божурище и яз. Пожарево, където сметнах, че мога да се разходя из запустелите ниви, поляни и черни пътища преди края на деня.
Първото впечатление още щом поех по пътя за изхода на София, бе за комфорт. Автомобилът се движи тихо, много рафинирано, а въздушното окачване се справя отлично с дребните неравности по пътя. Безспорно това е най-комфорният високопроходим автомобил, в който съм се качвал. Не след дълго стигнах до района на язовира и напуснах асфалтовите пътища. Range Rover Sport е добре подготвен за подобни разходки, тъй като разполага с Terrain Response 2 система, която нагажда двигателя, скоростната кутия, централния диференциал и окачването спрямо терена, по който се движи. Освен това RRS може да гази в до 85см вода… което си е доста.
Ходът на окачването също е впечатляващ – 26 см отпред и 27.2 см отзад. Това, в комбинация с щедрия пътен просвет от 27.8 см в off-road режим означава, че в правилните ръце колата може много. Е, аз нямам особено много опит извън асфалта и затова бях по-внимателен, но дори под моето управление Range Rover Sport показа, че може много, а фактът че преди някой от препядствията през главата ми минаваха мисли от типа на „тук дали няма да се обърнем?“, „това няма начин да го минем“ или пък „тук май ще закачим нещо“, говори много за възможностите на колата. Всъщност в края на деня и в сумрака, който настъпваше се бях „филмирал“ толкова много, че няма да мога да изкарам колата от мястото, в което я бях забутал, че чак забравих да снимам героичните ѝ постижения и безпроблемното ѝ излизане и връщане на асфалтовия път.
На другия ден реших да се разходя до Паничище като комбинирам път със завои, сняг и магистрала навръщане.
Малко след края на населените места около Железница преминах в спортен режим и дадох газ. Поведените на Range Rover-а при подобно шофиране е леко измъчено. Поне според мен. Мощността му достига за пъргаво придвижване, а активното окачване се справя много добре със завоите, като наклонът на купето е умерен и същевременно комфортът в голяма степен се запазва. Освен това завоите се преодоляват стабилно и неутрално, но независимо от това, колата просто се чувства не на място. Така или иначе карането на „джип“ по такъв начин е абсолютна глупост, а който все пак държи да се прави на спортист с високопроходим автомобил, просто трябва да се насочи към X5, X6, Levante, Cayenne.
След като прекратих експериментите продължих нормално по пътя (така де, с чести отбивки в страни от пътя, където видя интересни коловози или ниви). Тук проличава голямата сила на Range Rover – да изолира водача и пътниците от света наоколо. Усещането наистина е много специално. Няма да крия, че чисто субективно най-добрият интериор, който съм виждал в този клас е на Volvo XC90, но независимо от това, в Range Rover Sport има нещо, което ви кара да се чувствате специални. Може би това е именно тази изолация, защото колата се движи тихо и откъм аеродинамични звуци и по отношение на шума откъм пътя, а и неравностите му. За сравнение въздушното окачване при Mercedes GLE (които все пак са едни от най-комфортните автомобили) е осезаемо по-нерафинирано.
Достигайки до Паничище продължих с експериментите в снега и RRS продължи да се държи много компетентно, с което само доказа, че е един истински всъдеход – нещо, което се среща рядко в днешно време. Накрая все пак успях да закъсам, но трябваше да започна да катеря една от изоставените ски-писти в района, преди да стигна лимита на колата… всъщност май беше лимита на гумите.
По отношение на разхода на гориво, получих следния резултат:
- Икономично по първокласен път с 95-100 км/ч – 6.7 л за 100 км
- Магистрала със 150 км/ч – 11.5 л за 100 км
- Градско – 8.5 л за 100 км
Мисля, че резултатът е съвсем приличен, а и предвид малкия пробег на тестовият автомобил, може би ще се смъкне с 5-10%. Чисто финансово разбира се, разходът на гориво е най-малкият проблем за собствениците на Range Rover. Застраховките и самата цена на машината имат най-голяма тежест, тъй като прилично оборудван Range Rover Sport с по-слабият шестцилиндров дизелов двигател струва минимум 160 000 лв (132 800 лв базово). Тестовият автомобил с доста богато оборудване достига до около 200 000 лв. Сумите са сериозни, но такъв е и автомобилът.
Comments are closed.