Италианската легенда се завръща – Alfa Romeo Giulia Veloce Q4

Alfa Romeo бе марка с подписана смъртна присъда – около началото на деведесетте години  всички модели на компанията преминаха на платформи на Fiat, смениха задното предаване с предно и поведоха Alfa Romeo към края ѝ с продажби, които се сринаха четирикратно меду 1990 и 2015г. Ще се запитате „какво пък толкова важно има в задвижването, нали продължиха да правят красиви коли?“ – е да, но Alfa Romeo е един от тези брандове с ореол около себе си, с изключително верни почитатели и с някакво значение за що годе всеки един човек, който е запален по автомобилите. Това означава, че начинът по който те карат да се чувстваш докато шофираш (или докато седиш край пътя в очакване на пътна помощ) е много важен.

И така след 25 години на падение, небето над Alfa като че ли започна да се изяснява благодарение на точните решения на управленяващите я, а именно да се завърнат на пазара с компактен седан с премиум претенции и класическо задно задвижване (както и със стилен кросоувър, който е абсолютно необходим, за да бъде спасен брандът). Автомобилът се нарича Giulia и е пряк наследник на 155, 156, 159 и най-вече на Alfa Romeo 75.

Дизайн:

DSC_9998

В края на 2015г. видях част от Alfa Giulia на автомобилното изложение във Франкфурт. Не я видях цялата, защото беше плътно обградена от множество хора – мъже на които им течаха лигите и жени, които бяха готови да започнат да си мятат сутиените по нея. Да, Giulia е секси. Точка.

DSC_0022

Автомобилът залага на класически пропорции в най добрия им вид – широка осанка, издължена предница и къса задна част, която обаче не е вирната в името на 50л по-голям багажник, а плавно се снишава, за да ни даде една лека и динамична форма. Честно казано цялостният дизайн на Giulia ми е много интересен, защото ако се фокусирам върху отделните му съставни елементи си казвам „нищо особено, даже ми се вижда грозновато“, но погледна ли крайния резултат и цялостното излъчване на колата, оставам запленен от нея.

Има и нещо друго. Аз не си падам  по бели автомобили, защото в 95% от случаите ми изглеждат евтино и невзрачно в сравнение със същата кола и някакъв цвят (ако ще сравняваме бяло Porsche 911 с червена Toyota Някаква, нещата се променят). Тук обаче цветът не само, че не ме дразни, а дори ми харесва, защото подчертава линиите и извивките на колата много добре. Освен това на разположение имам не каква да е Giulia, а версията Veloce, която има по-агресивни брони, заден дифузьор, черни гланцирани лайстни около прозорците, а в случая и опционални тонирани 19 инчови джанти. Резултатът е красив автомобил, който привлича вниманието и всъщност доведе до първия случай, в който ме заговарят докато чакам на червен светофар откакто се занимавам с Road Hunter и то не за да ме псуват или заплашват с побой (което се е случвало неколкократно по ориенталските ни улици изпълнени с близки родственици на павианите).

Интериор:

DSC_9972

Доброто първо впечатление се прехвърля и вътре, където Giulia показва много приятен интериорен дизайн с добре балансирани класически, спортни и модерни елементи. Тестовата кола пък е конфигурирана стилно с кафявата кожа „тютюн“ и декоративни елементи от негланциран дъб. Определено много приятна комбинация, която подчертава предимствата на салона на колата. Нещо, което заслужава внимание е интеграцията на дисплея за информационно-развлекателната (инфотейнмънт) система. Той се слива с таблото и според мен интеграцията му е едно от най-добрите решения на пазара в момента. Друг плюс е пространството, което е на ниво и отпред и отзад (отзад типично за класа седалките са малко ниски).

DSC_0082

Но нека се прехвърлим на не толкова позитивните страни на интериора. Първо това са нишите за дребен багаж. „Дребен“ е правилната дума, защото всички ниши до една са доста малки, като особено впечатление правят тесните джобове във вратите и особено тези отзад, които са сложени „колкото да не е без хич“. Колата показва италианския си характер тук, но поне багажникът с обема си от 480л е на съвсем добро ниво.

DSC_0086.jpg

Нещо друго, което не ми хареса е качеството на материали и изработката. Не, със сигурност положението не е лошо, но е по-скоро посредствено, а си мисля, че трябваше да има малко повече напън в това отношение, за да могат да бъдат привлечени клиентите на „немското трио“. Откъм материали палитрата е доста широка, тъй като имаме мека, качествена кожа, включително с облицовано табло (в случая) и панели от дъб, но пък някои от бутоните, въздуховодите и части от таблото и вратите (които рядко са в директен досег с ръцете ви) са изработени от пластмаса, която определено няма да асоциирате с нещо скъпо. Самата изработка също е на средно ниво като особено около бутоните просто липсва усещане за солидност, което иначе би подхождало на колата. И така положението в никакъв случай не е лошо, но просто в този ценови клас би следвало да бъде по-добро.

Последното, което не допадна лично на моите естетически разбирания е скоростният лост. Честно казано ми прилича на джойстик за компютър . Добре, че Giulia разполага с пера за смяна на скоростите зад волана, които са близо до съвършенството.

DSC_0085

На пътя:

Мисля да започна със заключението – нито един автомобил от този клас не предоставя толкова добро, остро и леко управление като Giulia!

Но да се върнем в началото. Колата, която ми бе предоставена за тест разполага с двулитров четирицилиндров двигател с принудително пълнене (турбо), генерира 280к.с. и 400Nm въртящ момент. Това в комбинация с осемстепенната автоматична скоростна кутия от ZF и задвижването на четирите колела Q4 успява да ускори автомобила от 0 до 100км/ч за 5.2 секунди и му позволява да развие максимална скорост 240км/ч, докато разходът на гориво би трябвало да се движи между 4.9 и 8.9 литра на 100км. В нормални условия задвижващи са задните колела, като при нужда до 60% от въртящия момент може да се прехвърли към предните.

DSC_0039.jpg

И така една ранна понеделнишка сутрин се настаних в кафевите кожени седалки на Giulia и се приготвих за приятен старт на седмицата. Бързо и лесно си намерих удобна позиция на седене, тъй като всичко е поставено където трябва (педали, седалка, волан, което не винаги е гарантирано в Италиански автомобил), а и самите седалки са удобни и предлагат достатъчно широк диапазон от настройки. И така, понечих да запаля двигателя… Потърсих бутона за стартиране в дясно от кормилната колона. Не беше там. Огледах в ляво, но и там не беше. Може би е на централната конзола като при Volvo? Не. И така за срам попитах представителя от Ауто Италия, а за още по-голям срам се оказа, че въпросният ще ми „избоде очите“ с разположението си върху волана. Също като при Ferrari, си помислих аз и всъщност, много приятен детайл.

DSC_0099
Бутонът за стартиране на двигателя е разположен на волана.

И така напуснах пределите на Ауто Италия и започнах опознаването си с Giulia в градска среда. Едно от първите неща, които забелязах бе изключителната прецизност на управлението, но реших да се фокусирам повече върху него като си „намеря завои“. Иначе автомобилът е съвсем на място в града – осемстепенната скоростна кутия сменя предавките неусетно, старт-стоп системата работи бързо и точно и управлението е леко и приятноо. Окачването пък е подчертано твърдо като неравностите из улиците в Дружба се усещат ясно, но освен ако нямате дископатия, не би трябвало да е проблем. Позитив е и това, че шумът откъм него е добре филтриран. Все пак Jaguar XE предлага по-добър комфорт в това отношение, въпреки също така твърдите си настройки. Mercedes C-Class пък е кралят на гладката возия в класа, но той си има друга аудитория. Нещо, което забелязах в града е малко неудобната работа с лостчето за мигачите – шансът да пуснете ляв мигач изключвайки десния е доста голям, но това разбира се няма да е проблем за бългаските потребители, които използват мигачи само по празници или когато карат почерпени „за да не привличат внимание“.

DSC_9984.jpg

След кратка фотосесия край Overdrive, чиято сграда все още изглежда „много яко“, макар да е вече на десетина години, излязох на магистрала Тракия и натиснах педала за газта до долу. Да, Veloce определено е бърз седан, като ускорението е мощно, напористо и добре контролирано, т.е. колата просто потегля и не трябва да се борите с нея. За това спомага светкавичната скорост с която работи скоростната кутия и почти недоловимата турбо дупка под около 2500 об/мин. Може би точно поради тази плавност, с която се случват нещата на правата ми се струва, че 5.2 секунди в дисциплината 0-100км/ч са малко оптимистични. Субективното усещане е за нещо по-близко до шестте секунди. А иначе при магистрална скорост колата се държи съвсем предвидимо – двигателят (след като успокоите десния крак) работи тихо, а основният шум идва откъм колелата, където едни по-малки джанти биха помогнали, и откъм А-колоните където завихрянията започват да се чувят ясно при около 120км/ч. Като цяло откъм шум нивото е средно като за класа.

DSC_0037

И така дойде време за най-интересното – завоите. Тъй като времето този път ми беше ограничено, сметнах, че е най-добре да хвана добре познатия път до Паничище, който предлага сравнително бързи завои с добра видимост около Железница, след това малко разбит второкласен път за проба на икономията (Самоков-Дупница) и накрая сериозно планинско изкачване със серпентини до лифта за Седемте рилски езера. След напускане на населените места по пътя реших да мина в спортен режим. Автомобилът разполага с така нареченият DNA превключвател, но като го въртите на таблото просто се показва надпис D, N или A без никаква информация кое, какво значи. Така де, очевидно D е dynamic, а и червения цвят на графиката го показва, но за N и A? N – нормален,  A – автоматичен? Определено би могло да е по-ясно написано. Както и да е, изборът за мен бе ясен, минах и на ръчен режим на скоростите и потеглих с много газ през завоите по празния по това време път. Тук усетих и най-голямото предимство на Alfa Romeo Giulia, като в това отношение тя е безспорен победител в този клас – управлението.

Колата се подчинява светкавично на командите, управлението е изключително бързо и директно, но и там има един проблем и той се нарича електрическо серво управление – просто воланът е прекалено лек във всяка ситуация. Дори едно програмирано прогресивно „втвърдяване“ би помогнало доста за по-естественото усещане. Независимо от това, управлението в изпълнения със завои път е страшно удоволствие. Колата се държи неутрално, здраво стъпила на пътя каквото и да правя, а дозирането на спирачното усилие е много лесно и интуитивно. Само не ми е ясно, защо от Alfa са решили да сложат границата при която аварийните светлини се включват при рязко спиране, толкова ниско – резултатът е, че при почти всеки завой мигачите ми мигаха, а острани трябва да съм приличал на пълен идиот (добре, че нямаше кой да ме гледа освен катеричките и зайците край пътя). Но като цяло по тези завои Giulia се усеща в свои води и шасито е толкова съвършено, че прави колата да се чувства поне 200кг по-лека, отколкото в действителност е. Страхотно!

DSC_0047.jpg

Всъщност откъм тегло тя действително е най лека в класа си – 110кг по-малко от „дебелакът“ BMW 330i xDrive, 65кг по-малко от Jaguar XE 25t AWD. Mercedes нямат сходен модел, но най-близкият като концепция е C200 4Matic (четирицилиндров двигател с турбина, 4х4 задвижване, автоматични скорости), който тежи само 15кг повече от Giulia… но пък има 100к.с. по-малко. В тази отсечка забелязах и нещо друго – взе да ми става горещо, а причината е, че климатроникът работи както си иска. Прочетох и други мнения на хора, които смятат, че температурата на дисплея му не отговаря на истината, та Alfa не е зле да направят нещо по въпроса – възможно е да е въпрос на простичка настройка на софтуера.

DSC_0050.jpg

Чак в серпентините над Сапарева баня успях да изкарам Giulia от равновесие с леко недозавиване, което с правилна работа с педалите лесно се превръщаше в презавиване. Изобщо доста за позабавлявах нагоре, докато в един момент не достигнах до пресен сняг с коловози (а да, колата бе с летни гуми). Аз естествено не се отказах а внимателно продължих нагоре,докато в един момент не си казах „какво пък“, включих спортният режим и с „газ до дупка“ продължих да се катеря и да влизам в някои от завоите не съвсем с фаровете напред. А да… независимо от това в крайна сметка успях да върна колата в Ауто Италия цяла и непокътната!

Заключение:

Доволен съм. Първата Alfa, която някога карах е „истинска“ Alfa, а не Fiat със спортна риза. Впечатлен ли съм? Да и това въпреки високите ми очаквания. Ок, в доста отношения Giulia е около, дори под средното ниво в класа, но за сметка на това блести в други.

Резултатът е кола, която можеш да обичаш от първата си среща с нея. Да BMW 3 цялостно е по-добър и балансиран автомобил, Mercedes C-Class е много по-комфортен, Audi A4 сигурно също има с какво да се похвали (може би качествен интериор?), но не знам, защото Porsche BG не са сигурни в качествата му и не ми го дават, Lexus IS пък може да се похвали с вида си на тунингована прахосмукачка. Infiniti Q50 дава добре направена, високотехнологична алтернатива. Jaguar XE пък предлага по малко от най-доброто във всяко отношение, плюс изключителен стил  и е кола, която харесвам много.

Но Giulia? Нея я обичам и ако сега тръгна да си купувам седан до 90-100 хил. Лева ще се спра на нея! (а да, има си и гаранция от 5 години, макар с ограничен до 200000км пробег).

Цветан Илиев

DSC_0045.jpg

Оценка:

Alfa Giulia

Повече информация може да намерите на http://www.alfaromeo.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s