Дизайн:
В края на 2015г. видях част от Alfa Giulia на автомобилното изложение във Франкфурт. Не я видях цялата, защото беше плътно обградена от множество хора – мъже на които им течаха лигите и жени, които бяха готови да започнат да си мятат сутиените по нея. Да, Giulia е секси. Точка.
Автомобилът залага на класически пропорции в най добрия им вид – широка осанка, издължена предница и къса задна част, която обаче не е вирната в името на 50л по-голям багажник, а плавно се снишава, за да ни даде една лека и динамична форма. Честно казано цялостният дизайн на Giulia ми е много интересен, защото ако се фокусирам върху отделните му съставни елементи си казвам „нищо особено, даже ми се вижда грозновато“, но погледна ли крайния резултат и цялостното излъчване на колата, оставам запленен от нея.
Има и нещо друго. Аз не си падам по бели автомобили, защото в 95% от случаите ми изглеждат евтино и невзрачно в сравнение със същата кола и някакъв цвят (ако ще сравняваме бяло Porsche 911 с червена Toyota Някаква, нещата се променят). Тук обаче цветът не само, че не ме дразни, а дори ми харесва, защото подчертава линиите и извивките на колата много добре. Освен това на разположение имам не каква да е Giulia, а версията Veloce, която има по-агресивни брони, заден дифузьор, черни гланцирани лайстни около прозорците, а в случая и опционални тонирани 19 инчови джанти. Резултатът е красив автомобил, който привлича вниманието и всъщност доведе до първия случай, в който ме заговарят докато чакам на червен светофар откакто се занимавам с Road Hunter и то не за да ме псуват или заплашват с побой (което се е случвало неколкократно по ориенталските ни улици изпълнени с близки родственици на павианите).
Comments are closed.