Opel Zafira – В света на изчезващия вид на минивановете

Минивановете – една спорна категория автомобили, които бяха изключително популярни около края на деведесетте и първите години на новия век, но след това паднаха жертва на кросоувърите и другите подобни „високопроходими“ машини. Спорна категория са и защото веднъж написах ревю на миниван, след което от Citroen го прочетоха и от тогава насам отказват да ми дадат каквато и да е тяхна кола за тест.

Но да се върнем на Zafira. Миниванът на Opel се появи на пазара за пръв път през 1999г. и предизвика много сериозни сътресения сред конкуренцията, с продажби надвишаващи 240000 бройки годишно в Европа. Колата впечатляваше с изключително доброто оползотворяване на вътрешното пространство (принципно силна черта на минивановете) и най-гъвкавият интериор в класа си.

Към днешна дата на пазара е третото поколение на модела, а автомобилът, който аз тествах е модернизацията от края на 2016-та година, която вкара новия стил на Opel в модела, както и системата On Star, за която писах преди няколко месеца (вижте обособената секция в теста на Mokka X).

Дизайн:

DSC_0128

Мисля да съм откровен – един миниван няма как да бъде истински красив и атрактивен. Просто концепцията им е такава, търси се обем и практичност, а опаковката за нещо подобно в най-добрия случай има формата на кубче комбинирано с варел.

И все пак дори подобна, скучна форма може да бъде интерпретирана по различен начин, та как са се справили Opel? Според мен на ниво – колата изглежда по-приятно от скучния VW Touran, но и по-обикновено от космическият кораб Renault Grand Scenic или „спортиста“ Ford S-Max. Всъщност мисля, че можем да твърдим, че от Opel са нацелили златната среда с дизайн, който следва функцията и в същото време показва ясна маркова принадлежност.

DSC_0156

Най-приятният елемент на Zafira може би е нейната предница. Да, преди модернизацията въпросната беше по-характерна с бумеранг формата на фаровете и въздухозаборниците, но новият корпоративен дизайн на Opel придава повече тежест, улегналост и елегантност на колата, а това според мен ѝ пасва.

DSC_0191.jpg

Страничната линия е типична за миниван с разделена на две А-колона и щедро остъкляване. Това, което се забелязва са широките врати и компактно изглеждащата задна част, която привидно може и да изглежда къса, но крие багажник с огромни размери.

DSC_0153.jpg

Завършваме със стилно оформена (да де, като за миниван) задна част със светлодиодни задни светлини, които придават модерен вид на автомобила и голяма врата на багажника с много нисък товарен ръб.

Интериор:

DSC_0130

Влезете ли в Zafira разбирате защо преди снобарията и кросоувърите да дойдат на мода, подобен тип автомобили бяха толкова популярни. Това е пространството и усещането за простор, което имате на разположение. Но нека започнем по ред;

Нещото, което впечатлява на първия ред седалки е огромната панорама, която се разкрива пред шофьора и пътника до него – челното стъкло има гигантски размери, а А-колоната е разделена на две тънки колонки и това ви дава възможност да виждате много повече отколкото в коята и да е „нормална“ кола. Това е комбинирано с ниска линия на страничните прозорци и висока позиция на седене. Резултатът е невероятна видимост и като цяло усещане, което прави дългите пътувания наистина приятни. Също така нишите за дребен багаж са обширни и достатъчно на брой, като това което заслужава внимание е мултифункционалното отделение на централната конзола.

Всъщност дори не знам как да го нарека – това е комбиниран модул, който с плъзгане на метални релси (определено най-изпипаният детайл в салона на автомобила) предоставя различни възможности – достъп до дълбока кутия за „джунджурии“, двойна поставка за чаши и бутилки или пък просто централния подлакътник, който също се регулира хоризонтално благодарение на въпросните релси. Решението е много интересно и върши работа. Дали е можело да се постигне същата функционалност с по-просто решение? Със сигурност, но пък това е различно, добре измислено и на мен ми харесва.

DSC_0131.jpg

Аз трябва да си призная, че останах очарован от втория ред. Толкова много пространство няма да намерите дори в пълноразмерни „джипове“ като Volvo XC90, Mercedes GLE или Range Rover Sport, а какво остава за компактните модели, които са на цена сходна с тази на Zafira. Седалките са разположени високо, основата им е достатъчно дълга и всъщност имате на разположение три напълно функционални места за седене. Това, което ми хареса е интеграцията на централния подлакътник. Всъщност подлакътниците са два и са на разположение на двамата крайно седящи пътници – при сгъната средна седалка, части от облегалката ѝ се обръщат, за да се превърнат в големи подлакътници. Странно обяснение на странно решение, което обаче работи добре. Всъщност при тази конфигурация реално имате две напълно отделни задни седалки с много пространство помежду им – перфектното решение за семеен автомобил с две подрастващи, вечно-каращи се деца на задната седалка!

Последно – третият ред. Въпросният има две седалки, които се сгъват и разгъват лесно и разбира се са малки и стават само за деца. Всъщност дори с деца на въпросните седалки, вторият ред ще трябва да се плъзне малко напред (да, той има такава регулировка), за да освободи повече пространство най-отзад.

И така, стигаме до багажника – поради липса на опция за задвижване на задните колела, багажникът е много дълбок и съответно много голям като обем, а това както всеки семеен човек знае е от голямо значение и предотвратява скандалите като тръгнете на почивка и всеки е награбил такова количество багаж, че просто няма къде да го сложите. Е, тук имате на разположение над 700 литра обем.

Колкото до материалите, нивото на изработка и дизайна, то мнението ми е, че там нивото е средно. Чисто визуално салонът на Zafira не е нещо особено и се различава силно от актуалния интериорен дизайн на Opel (който е доста сполучив). Използваните материали варират между твърда пластмаса в и меки, гумирани повърхности, но като цяло няма нещо, което да дразни или да прави лошо впечатление – получавате това, за което плащате.

На пътя:

DSC_0155.jpg

Zafira-та, която ме посрещна пред  представителството на Opel, бе тъмнокафява на цвят (харесва ми) с високото ниво на оборудване Innovation и с двулитров дизелов двигател със 170к.с., комбиниран с шестстепенна автоматична скоростна кутия. Тази комбинация дава разход на гориво между 4.5л и 8.2л за 100км като същевременно позволява ускорение от 0 до 100км/ч за 10.1 секунди и максимална скорост 205км/ч. Да, знам – над 10 секунди си е доста. На мен ми се струва, че просто не е в политикатана Opel да поставят приоритет над динамиката, пък и реално който иска динамика няма да си вземе миниван, нали?

След като се настаних на шофьорското място веднага ми направи впечатление особената позиция на седене – седалките са разположени по-високо и съответно седите с по-сгънати колена – малко като в автобус. Това всъщност е нормално за този тип автомобили, тъй като води до по-добро оползотворяване на вътрешното пространство. Позицията е нетипична, но след като привикнете към нея със сигурност не е неудобна. Самите седалки не са лоши и имат множество регулировки, но аз поне не се чувствах съвсем удобно. Седалките, които ще намерите в новият Opel Astra например са много по-добри (въпрос на гръб и продпочитания разбира се).

И така „баш пътуването“ ми започна не особено рано на следващата сутрин – в един не твърде подходящ ден за море, тръгнах към морето. А не беше подходящ, защото беше студен. Но пък Zafira-та има отопляем волан, което определено прави старта в прохладните дни по-пиятен.

DSC_0176.jpg

В общи линии докато изляза от София вече бях привикнал към колата и се радвах на видимостта, която ми предоставя във всички посоки. Интересното е и, че като цяло усещането, че сте в миниван идва единствено от особената позиция на седене и щедрото остъкляване. Като пътно поведение, въпреки високото купе, Zafira се усеща като типичен седан или комби, поне при „нормално“ шофиране. Това се дължи на сравнително ниския център на тежестта спрямо общата височина на автомобила и на стегнатото окачване, което се усеща типично немско т.е. твърдо, но не дотолкова, че да ви изпадат пломбите (макар, че ако си намерите подходящата дупка всичко е възможно).

А иначе при градски условия колата се държи приятно, шумът откъм пътя е в по-ниски нива от очакваното, двигателят също е добре изолиран, поне ако го държите в ниски обороти. Скоростната кутия пък е поостаряла шестстепенна, но всъщост  превключва плавно и е ОК за ежедневието. Разбира се ефективността би била по-висока с новият осемстепенен „автоматик“, който се поставя в Opel Insignia, но… него ще го видим в следващото поколение на Zafira.

След като излязох на магистрала Тракия започнах пътуването с традиционното настъпване на педала на газта до долу веднага след пункта на КАТ. Това действие е съпроводено с равномерно разгръщане на мощността и всъщност доста шум откъм двигателя, който си казва думата, ако влезете в по-високи обороти. След като включих активният автопилот, нещата си идват на мястото и сте готови за стотици километри път. Стига да не я пришпорвате, Zafira е доста тих автомобил дори при по-висока скорост. Интересно е, че аеродинамичният шум е добре пресметнат и нивата му са по-ниски спрямо това, което очаквах, като основният източник идва откъм страничните огледала. При всички положения обаче, пътят по магистралата е много приятен със Zafira на първо място поради видимостта, за която споменах – гигантския челен прозорец (и това комбинирано с по-високата позиция на седене спрямо конвенционален автомобил) и цялостната ергономия която традиционно е на ниво при Opel. Мощността също е достатъчна за доускорения и поддържане на сравнително висока скорост (да кажем сравнително почти-легално висока). И така в не особено натоварения трафик се добрах до южното ни черноморие бързо и с разход на гориво 8,5л за 100 км, което ми се видя добър резултат предвид скоростта и голямата челна площ на автомобила. По-важното е, че е доста близък до официалните стойности.

DSC_0134.jpg

Обратният ми маршрут включваше по-интересни пътища, тъй като от Карнобат се върнах на стария път, после поех към Котел, от там Елена, Твърдица, Нова Загора и накрая магистрала Тракия. Този маршрут се оказа много интересен и определено бих го повторил с някой по-вълнуващ автомобил, тъй като пътищата са с добра настилка, много завои и малко движение – идеално. А иначе как се справи Zafira там? Едно от първите неща, които ми направиха добро впечатление бе, че благодарение на раздвоените А-колони видимостта при остри завои не се губи както е при „нормалните“ автомобили. Всъщност това дори спаси демо автомобилът на Opel, тъй като при един такъв завой попаднах на камион за дърва, който смело бе шофиран в средата на пътя с учудващо висока скорост, но все пак успях да го видя навреме и макар да се наложи да навляза в банкета, а ESP системата се намеси в маневрата ми, то все пак избегнах прекалено близка среща с него.

Иначе при този тип пътища, ако карате спокойно разходът пада до под 6 литра на 100км, на първокласен път 5.5л е постижим резултат.  Управлението също съвсем не е лошо и дава повече обратна връзка, отколкото бихте предположили.

Накрая един малък поблем, който забелязах след като се върнах на магистралата – поради височината и размера на прозорците, от Opel е трябвало да измислят по-адекватни сенници, включително двойни предни (т.е. половината да закрива предното стъкло, другата половина страничното).

 

Заключение:

Zafira е сполучлива интерпретация на един тип автомобили, които аз не харесвам (просто защото съм авто-фен и си падам по по-вълнуващите модели), но които си имат своите предимства за определен тип хора. Колата има две основни и безспорни качества спрямо обикновените седани, комбита и кросоувъри – това са огромното пространство в салона и изключителната видимост към света навън.

Като цяло със стартова цена от около 38000лв и голям двигател и много богато оборудване за около 60000лв (с ДДС, а не забравяйте за седемте седалки) автомобилът предоставя много за цената си. Факт е, че възрастта му личи, тъй като третото поколение на Zafira е на пазара от 2011 година насам – интериорът макар удобен и добре изпълнен отстъпва на този в по-новите модели на Opel и има по-класически вид спрямо алтернативните модели на Renault, Citroen или Ford; шестстепенният „автоматик“ също не е особено в крак с времето, макар че честно казано поведението му да е съвсем адекватно и на мен за миг не са ми липсвали повече скорости.

Това, което е истински интересно е богатият избор на оборудване и задвижващи агрегати – имаме на разположение модерни бензинови двигатели с мощност от 120к.с. до 200к.с., дизели между 130к.с. и 170к.с. и най-интересното, фабрични опции за метан/бензин или пропан-бутан/бензин, т.е. за всекиго по нещо. Това в комбинация с гаранцията, която вече и при Opel достига до 5 години (2 години без ограничение на пробега или 5 години и до 150000км), прави Zafira един доста добър избор за рационалните хора, които имат нужда от удобство и пространство, а и ги е грижа дали децата им на задния ред се чувстват добре.

Цветан Илиев

DSC_0187.jpg

За повече информация, цени и конфигуратор, посетете http://www.opel.bg

Оценка:

Zafira

 

 

 

2 comments

  1. Ами карам този автомобил от няколко години и разхода НИКОГА не е бил такъв,какъвто го дава производителя, а именно 4,5. Изминавал съм 1000 километра със скорост 90 км в час и разхода ми не е падал под 5.2. Иначе автомобила в класа си е най-добрият спрямо качество и цена

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s