Интериор
Положението отвътре също е по-скоро класическо с множество препратки към миналото. Имаме доста имитация на хром, ретро бутони, характерна форма на таблото позната още от първия Mustang, както и плакет с надпис „Mustang Since 1964″… в случай, че някой не е разбрал. Та като цяло колата си е показна по американски. На някои хора това ще им хареса, на други не, но при всички положения е част от характера на Mustang.
И тъкмо в интериора си личи най-ясно, че това е американски автомобил, а и идва отговор на въпроса как кола от този клас и с този вид има толкова изгодна цена. Това са материалите – пластмаса, още пластмаса и малко пластмаса. В общи линии всичко, което може да бъде пластмасово е пластмасово. Все пак поне на пръв поглед въпреки евтините материали, изработката изглежда сравнително солидна и дори надмина очакванията ми. Но аз бях подготвен за подобен интериор и резултатът е, че не останах разочарован или подразнен. А и все пак цената на колата наистина е изгодна, а разумната цена е част от ДНК-то на Mustang.
Нещо интересно е ниската позиция на седене, като дори да си вдигнете доста седалката, то ще си останете дълбоко „потънал“ в автомобила. Това е характерна позиция, която е удобна при дълъг път, но озовете ли се с Mustang из тесните градски улици се оказва, че видимостта при маневриране е доста намалена, но пък тук идва на помощ камерата за заден ход, която влиза в стандартното оборудване на всички модели.
Говорейки за седалки, трябва да спомена че съм доста доволен от предните седалки на автомобила – удобни са, предлагат добра странична опора и достатъчно голям диапазон на настройки. Освен това цялостната позиция на седене в купето и ергономията също са отлични. Задният ред, както може да се очаква е символичен и става за инцидентни пътувания.
