На пътя
Crossland X се предлага с 1.2 литрови, трицилиндрови, бензинови двигатели с мощност 81 к.с., 110 к.с. или 130 к.с. Налични са и четирицилиндрови дизелови двигатели с работен обем 1.6 л и мощност 99 к.с. или 120 к.с. Аз съм на мнение, че за подобен автомобил, който ще се кара предимно из града и не толкова често на дълъг път, то бензиновият двигател е далеч по-разумен избор и останах много доволен, когато разбрах,че ще имам възможност да покарам именно този вариант.
Колата, която взех за тест бе средното ниво на оборудване Innovation, но допълнено с екстри за близо 10 000 лева. Двигателят пък бе бензиновия със 110 к.с., комбиниран с петстепенна механична скоростна кутия. Ускорението от място до 100 км/ч отнема съвсем приличните 10.6 секунди, а разходът на гориво би трябвало да се движи между 4.2 и 5.8 литра за 100 км.
И така в един особено неприятен, студен и дъждовен ден в началото на Октомври, леко подгизнал се настаних в Crossland X и първото нещо, което направих бе да запаля двигателя (с бутон, тъй като имаме пълен пакет за безключов достъп и палене) и да пусна отоплението на седалките и отоплението на волана. След това потеглих към изхода на София в посока Перник и Банско. Първото ми впечатление бе, че колата е изключително лесна за управление – двигателят предоставя добра тяга при ниски обороти, а скоростите са лесни и приятни за смяна. Скоростната кутия е само петстепенна, което определено изглежда демоде, но от друга страна за автомобил, който е предимно градски това може би не е проблем, а и в крайна сметка е направено с цел икономия, а със стартова цена от около 30000лв и доста добро базово оборудване, Crossland X е едно разумно предложение. Както и да е, петте скорости са лесни за смяна, но ходът на лоста е една идея по-дълъг отколкото ми се ще и това допринася за проблема, който споменах по-горе, а именно 5-та скорост да изисква леко протягане от моя страна.
Иначе движейки се в натоварения трафик към Бул. Цар Борис III оценявам приятната атмосфера в салона, добрата видимост благодарение на високата позиция, както и компактните размери на колата. Тук има нещо много интересно – шофирайки малкия автомобил всъщност се чувствам все едно карам значително по-голяма кола и това е резултат от обширното вътрешно пространство и цялостно стилният интериор, който сякаш идва от автомобил в малко по-високия клас.
В момента, в който стигнах до магистрала Струма и фиксирах автопилота на 140км/ч един от недостатъците на малкия автомобил се прояви. Това е шумът. При тази скорост аеродинамичните завихряния и шумът откъм пътя са на по-високи нива от очакваното, но според мен положението не е чак лошо, а и не бива да забравяме, че Crossland X е предимно градски автомобил. Иначе поведението на колата е стабилно, а управлението е учудващо прецизно, макар и съвсем неувлекателно. Откъм разход, малкият миниван с дрехи на SUV показа 6.3л за 100км на края на магистралата. Според мен не е зле, имайки предвид височината на колата и клиренса ѝ (от там и повече аеродинамично съпротивление) и това, че горе-долу всички електрически консуматори работеха. Освен това по-мощният вариант на бензиновият двигател идва с шестстепенна скоростна кутия и предполагам, че той би се справил дори по-добре на магистралата.
Следващите часове прекарах из планините, тъй като от главния път тръгнах към Банско, после Гоце Делчев, Ягодинската пещера и обратно към Доспат. Пътищата в този район се оказаха страшно приятни – много добра настилка, множество вертикални криви, завои и най-важното – малко трафик. Това ми даде добра възможност да се запозная по-добре с поведението на Crossland X на пътя. Като цяло колата е приятна за пътуване и кротко шофиране, но както може да предположите не е предназначена за „по-ентусиазирано“ каране. Разбира се надали на някой „карач“ изобщо би му минало през акъла да си купи подобна кола така или иначе. Както и да е автомобилът се държи здраво стъпил на пътя въпреки летните гуми и ниските температури, но наклонът в завои си е осезазем, и ако возите някого отзад, то сигурно ще му стане лошо (това ако не карате спокойно). За сметка на това спирачките са приятно прогресивни, управлението както споменах е прецизно, макар и малко бавно и цялостната картинка показва една много добре балансирана кола, която действително може да мине за нещо от по-горен клас.
Какво друго ми хареса в Crossland X? На първо място доброто оборудване. Тестовият модел с цена около 43 000 лв определено не е евтин, но пък разполага с почти всичко, което може да поискате. Нещо друго, което ми допада е двигателят. Да, не е твърде мощен, но за „нормално“ шофиране е съвсем адекватен и това, което ми харесва най-много е тонът му. Влезете ли в обороти малкият трицилиндров двигател звучи доста интересно и характерно, а не мен такива неща ми харесват. Колкото до разхода, то аз се отклоних доста от официалните данни. Това което постигнах при внимателно шофиране бе 6.2 л в града, 4.1л извън града, но пък за целия ми пробег от близо 600 км, средния разход бе над 7 л на 100 км. В защита на Crossland X трябва да кажа, че маршрутът ми бе подчертано планински, аз си се заигравах не малко в по-интересните отсечки, а и имах множество спирания за снимки или забележителности, та макар да не е впечатляващо икономичен, двигателят е ОК.
