Урок по търпение – Citroen C1

Градските минита са автомобили, за които от край време имам противоречиво мнение. От една страна като страстен автомобилен почитател и инженер не харесвам стотиците компромиси, които се прилагат при направата на подобна кола с цел ниска цена. От друга страна тези автомобили се вписват отлично в градската среда – ниското им тегло ги прави пъргави, икономични и щадящи инфраструктурата. Компактните им размери пък позволяват лесното намиране на паркомясто, а и цялостно придвижване в трафика. Е, размерите идват и с някои недостатъци предимно в по-примитивните общества, където карате ли градска кола в града (т.е. точно там, където ѝ е мястото), останалите участници в движението смятат за въпрос на чест да ви „мачкат“ и притискат при всяка удобна възможност.

Автомобилът, който реших да покарам, е сред най-популярните модели в класа си в Европа – Citroen C1. Това е второто поколение на модела, който всъщност е съвместна разработка с Peugeot и Toyota, и според мен е най-чаровният модел от триото.

Дизайн:

DSC_1457.JPG

C1 е един малък особняк с нестандартно оформената си предница, която се връзва изключително добре с имиджа на Citroen да прави „странни“ автомобили. Останалата част на купето е по-конвенционална и наподобява силно брата Peugeot 108, но според мен детайлите са малко по-„шик“ спрямо другия французин. Това важи с пълна сила за по-изразителните и релефни задни светлини, които придават малко по-скъп вид на задницата, а и черните А-колони, които пък целят да отделят визуално покрива на автомобила от долната част на купето (похват, който навлезе масово при компактните автомобили след появата му в MINI през 2000 година).

В допълнение към всичко това имаме на разположение прилична палитра от цветове (да, цветове, а не различни нюанси на сивото и черното) и това, което ме грабва най-много – платнен покрив, който се отваря и може да бъде поръчан в черно, синьо или червено (и който не бе наличен в по-скоро базовата кола, която карах). Целият този ансамбъл създава по-добър вид и имидж на модела спрямо първото поколение, което определено приличаше на компромисно автомобилче за хора с недобри финансови възможности. И последно, личното ми мнение е, че C1 е най-приятно изглеждащият автомобил в класа си след Fiat 500 и Renault Twingo, a това сред толкова много конкуренти е постижение.

Интериор:DSC_1464.JPG

За салона на С1 ще ми е доста по-трудно да кажа добра дума. Там най-силно си личат компромисите, за които споменах във въведението. Всичко възможно е направено от твърда, тракаща и неприятна пластмаса… Мисля, че ако можеше, и седалките щяха да са пластмасови. Но така де, не мога да кажа, че съм учуден или изненадан – такава е играта, такива са правилата.

DSC_1465.JPG

Всъщност настанявайки се на шофьорската седалка осъзнавам, че въпросната съвсем не е лоша откъм комфорт, а и предлага прилична странична опора. Основният ѝ минус е сравнително меката опора за гърба, но за кратки пътувания във и около града това не е проблем. Друг плюс е обширното пространство отпред и това важи във всички посоки. Просторни са и нишите за дребен багаж. Положението на втория ред седалки е значително по-лошо, като пространство за краката просто липсва. За да седнете там, трябва да сте или недохранено дете, или да ви липсват долните крайници, или пък да седнете „по турски“. Освен това разполагате с прозорци на панти, които могат само се „открехнат“, та който има намерение да вози често трети човек в автомобила, обезателно трябва да се насочи към нещо от горния клас.

DSC_1462.JPG

Връщайки се на предния ред седалки е редно да отбележа, че колата има големи и удобни странични огледала (често това не е така при малките автомобили) и цялостно ергономията е на добро ниво с няколко дребни проблема, най-същественият от които е разположението на волана. Може би на мен ръцете ми не са достатъчно дълги, но честно казано не можах да си наглася седалката така, че воланът да ми е на удобно разстояние, а въпросният няма настройка в дълбочина. По-дребните проблеми включват затруднено управление на бордовия компютър и автопилота.

На пътя:

С1-цата, която карах в продължение на няколко дни, разполагаше с базовия и единствен двигател, който се предлага за модела – трицилиндров бензинов с работен обем 998куб.см, 68к.с. и 95Nm въртящ момент. Скромно. Това обаче се комбинира и с ниска маса от под 900к.г., а и добре подбрани предавателни числа на пeтстепенната механична скоростна кутия, благодарение на което колата е пъргава при ниска скорост, т.е. в града, макар ускорението от 0 до 100км/ч да ѝ отнема сериозните 14.3 секунди. Разходът на гориво също е изключително нисък, поне според официалните данни – от 3,5л извън града до 4,5л на 100км в града.

Като оборудване пък тестовата кола предлагаше най-необходимото, за да не усещате остри липси – електрически предни стъкла, автопилот с ограничител на скоростта, климатик, Bluetooth връзка за телефона ви и… горе-долу това е. Така де, включени в оборудването, разбира се, са и стандартният набор от активни системи за безопасност като ABS, ESP и шест въздушни възглавници, благодарение на които C1 получи четири звезди на краш-теста на EuroNCAP, което си е идеален резултат за подобен автомобил.

DSC_1480.JPG

Но, да се върнем на шофирането. Един есенен следобед подкарах малкия французин из улиците на Айндховен (да, градът на Philips, PSV и DAF) и моментално навлязох в типичната среда на C1 – натоварени градски улици, светофари и ограничение на скоростта между 30 и 70км/ч. Въпреки страховете ми след паметната ми среща с друг французин, след която за малко да се откажа от шофирането завинаги, C1 ми остави по-скоро позитивно първо впечатление.

Трицилиндровият двигател тук работи една идея по-добре, като предоставя впечатляваща тяга при ниски обороти, но пък е пълна трагедия при по-висока скорост на коляновия вал. Това, разбира се, е въпрос на калибрация и всъщност е много добро решение за градска кола. Работата му, както може да се очаква, е небалансирана, но вибрациите му не са твърде дразнещи, а и при поддържане на постоянна скорост е учудващо тих. На другия полюс е звукът му, когато решите, че трябва да ускорите – тогава започва едно мъчение, съпроводено със звук като на дизелов двигател. Интересно е, но ако държите колата ви да звучи прилично, когато „я настъпите“, изберете двуцилиндровия Fiat 500.

DSC_1460

Първото по-неприятно впечатление дойде, след като реших да си пусна радиото – звукът който достигна до ушите ми, сякаш идваше от скрит под седалката iPhone… и това е вариантът с четири тонколони, за който се доплаща. То е ясно, че в кола с цена 20 000 лева няма да намерите тонколони Harman Kardon, но все пак положението можеше да е малко по-добро. Второто още по-неприятно впечатление дойде след като start-stop системата изключи двигателя на един от светофарите, а когато светна зелено и натиснах съединителя, двигателят просто не стартира. Въпросният фал ми се случи още два пъти в следващите дни.

Освен из града ми се наложиха няколко кратки пътувания по магистралата – след дълго и търпеливо държане на педала на газта натиснат в пода, най-после достигнах 130км/ч. Скорост, при която стабилността (directional stability да сме точни) намалява и честно казано започвам да се чувствам леко дискомфортно, че и да понамалявам при по-острите завои. Но пък дори при тази скорост, колата е по-тиха от това, което очаквах, а и разходът на гориво е завидно нисък – около 4.9-5.0л за 100км.

И точно с разхода искам да завърша, тъй като смятам, че това е важна точка за кола в този клас. Малкият Citroen показа доста добър резултат. За около 400км смесено шофиране, включително с доста газ по най-кривия междуселски път, който намерих в Северен Брабант, разходът бе едва 4,63л за 100км (по бензиноколонка).

Заключение:

Citroen C1 е типичният градски миниавтомобил, който страда от недостатъците на класа си, но пък това е подплатено с достатъчно стабилна доза чар и качества, които съумяват да замаскират недостатъците му. Основните плюсове на колата са ниската ѝ цена, икономичният двигател и компактната опаковка.

Въпреки всичко смятам, че покупката на подобен автомобил е необоснована в България поради спецификата на данъчното облагане и калкулирането на застраховката – просто не печелите нищо с компромиса, който правите, ако вземете подобно супермини. Далеч по-добро решение е да се насочите към една идея по-голям автомобил тип  Citroen C3, Ford Fiesta и т.н. Явно тази логика прилагат и от Автомотор Корпорация, тъй като по-големият C3 има идентична стартова цена с малкия C1 – 19 900лв.

Цветан Илиев

DSC_1455.JPG

Повече информация и актуални цени може да намерите на http://www.citroen.bg

Оценка:

Citroen C1

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s