Градските минита са автомобили, за които от край време имам противоречиво мнение. От една страна като страстен автомобилен почитател и инженер не харесвам стотиците компромиси, които се прилагат при направата на подобна кола с цел ниска цена. От друга страна тези автомобили се вписват отлично в градската среда – ниското им тегло ги прави пъргави, икономични и щадящи инфраструктурата. Компактните им размери пък позволяват лесното намиране на паркомясто, а и цялостно придвижване в трафика. Е, размерите идват и с някои недостатъци предимно в по-примитивните общества, където карате ли градска кола в града (т.е. точно там, където ѝ е мястото), останалите участници в движението смятат за въпрос на чест да ви „мачкат“ и притискат при всяка удобна възможност.
Автомобилът, който реших да покарам, е сред най-популярните модели в класа си в Европа – Citroen C1. Това е второто поколение на модела, който всъщност е съвместна разработка с Peugeot и Toyota, и според мен е най-чаровният модел от триото.
