На пътя
Тук автомобилът блести с пълна сила. Двигателят му е изключителен, като разгръща мощността си плавно, в съпровод с неповторим V6 звук и усещане за много, много мощ. Всъщност Q60 се предлага на пазара само с два двигателя – двулитров, четирицилиндров бензинов с 211к.с. и въпросният туин-турбо V6 с работен обем три литра и максимална мощност 405к.с. Официалните данни показват, че с този двигател купето ускорява от нула до 100км/ч за 5.0 секунди и може да достигне 250км/ч, които, както се досещате, са електронно ограничени. Комбинираният разход на гориво, пък, трябва да бъде 9.4л за 100км.
Всъщност най-добре да започна от самото начало. В един доволно студен зимен ден, взех синьото купе от Infiniti център София (което е едно място с много любезни хора точно така, както се рекламират). Настаних се в колата и потеглих на опознавателна обиколка из софийските улици, като веднага след излизане от представителя на марката активирах така наречения осигурителен щит, или група от системи за активна безопасност. Интересно и много удобно решение е въпросните да се активират и деактивират с бутон от волана. За мен това е много добър вариант, тъй като в зависимост от това как съм решил да шофирам, мога бързо да сменя предпочитанията си по отношение на електронните помощници. В града предпочитам да се възползвам от тях, най-вече автоматичното намаляване на скоростта до пълно спиране (и не, не е в авариен режим, а е плавно). Нещо друго, което според мен заслужава внимание, е така нареченият Еко педал – на практика в активиран еко режим, педалът на газта е по-труден за натискане от дадена позиция нататък (нивото на „затрудняване“ е програмируемо). Това ви дава възможност да дозирате много точно газта и улеснява плавното придвижване в града… защото няма какво да се лъжем, с 405 „коня“ под предния капак това да карате културно, а не хулигански, се превръща в изпитание на духа и тялото.
А иначе още от града ми направи впечатление приятното окачване. В случая адаптивно, то предоставя приличен комфорт при ниска скорост и преминаване през неравности. Освен това е тихо, а добро е обезшумяването и откъм колелата и пътната настилка като цяло, поне при ниски скорости, защото на магистралата като цяло автомобилът си е сравнително шумен. Все пак при градски скорости основният източник на шум в купето е двигателят, но бидейки „шестак“ това определено не е нещо, от което бих се оплакал.
Разбира се по-интересната част от приключението ми започна в момента, в който напуснах пределите на столицата и поех по леко клиширания маршрут към Сапарева баня през Железница. Всъщност малко преди Железница не се сдържах и направих кратко отклонение към секретния военен обект, разположен незнайно къде около 42°33’35.2″ северна ширина и 23°21’28.9″ източна дължина. Целта ми беше празния, снежен път нагоре.
Но да се върнем на темата – Q60S и Sport+ режимът на управление, който активирах, веднага след като напуснах населените места. Това ми действие бе съпроводено с изостряне на педала на газта, частично изключване на системите за стабилност, промяна на тона на изпускателната система, втвърдяване на амортисьорите (не твърде осезаемо) и… поява на страх в очите на пътника до мен. С не твърде много газ потеглих по изпълнения със завои път, който на места бе покрит с пряснонавалял сняг. Ускорението е страхотно и доставя огромно удоволствие, като скоростната кутия превключва достатъчно бързо, макар определено да е далеч от най-модерните автоматизирани скоростни кутии с два съединителя или многоскоростните „автоматици“. Тук имаме седем скорости, но честно казано нито за миг не си помислих „ще ми се да имах 10 скорости на разположение“. Не, все пак не съм „тираджия“, а и двигателят без друго предоставя предостатъчно тяга. Q60S се оказа изключително здраво стъпил на земята автомобил, благодарение на 4х4 задвижването, което предава между 50% и 100% от мощността на задните колела. Това е и причината автомобилът да показва признаци на презавиване, които обаче са лесно контролируеми и неизненадващи.
Тук е моментът да похваля кормилното управление, наречено Direct Adaptive Steering. Много хора, занимаващи се с автомобилни тестове, не го харесват, защото им е неинтуитивно. Аз пък съм му почитател още откакто карах Infiniti Q50S. По изпълнения със завои път за пореден път се уверих, колко светкавично бързо и прецизно е това управление и лично на мен изобщо не ми се вижда неестествено или пък откъснато от пътя. А то всъщност действително е откъснато от пътя, тъй като системата разчита на „steer by wire“ работа, тоест воланът няма механична връзка с предните колела, а завиването се осъществява чрез електромотори. Определено интересна разработка.
Една от основните причини, поради които поех по този добре познат път, са не завоите, а зарязаната самолетна писта около Сапарева баня, защото наличието ѝ ми позволи да направя това:
Ускорение от 0 до 200км/ч за под 15 секунди? Няма проблеми. Q60S показа, че се справя по-бързо от официалните данни и на стандартния спринт 0-100км/ч с резултат от 4.6 секунди. Това се казва то автомобил за удоволствие!
