Най-елегантните 400к.с. на пазара – Infiniti Q60S

В последните десетина години европейският пазар на нови автомобили се измени по инересен, донякъде снобарски начин. Хората масово замениха практичните, но грозни, миниванове с по-скъпи и често по-непрактични кросоувъри. Същото изместване се случи и при седаните в клас D, където от просторните и разумни автомобили тип Ford Mondeo последва изместване към по-имиджовите, по-тесни и по-скъпи „компактни екзекютив“ модели като BMW 3-та серия и Mercedes C-Class.

Очевидно започвам доста отдалеч, но това, което исках да илюстрирам е, че  европейците доста масово желаят да се чувстват по-специални, по-важни и по-различни. А какъв по-лесен начин да го постигнат (на сравнително разумна цена) от двуврата версия на някой от „премиум“ моделите в клас D? Все пак от край време купетата са символ на престиж, демонстрират индивидуализъм, стил и независимост.

И така в тази територия като цяло окупирана от германците с BMW 4, Audi A5 и Mercedes C-Class Coupe, неочаквано преди около година се намести и един представител на Infiniti – Q60. Реално това е купе версията на Infiniti Q50, но за разлика от германците разполага с много различен дизайн спрямо четиривратото си братче, което явно увеличава ексклузивността му.

Дизайн:

Започвам кратко и ясно – това е автомобилът с най-впечатляващ външен вид в класа си към момента. Това е! Който не е съгласен с мен, нека да си запише час при някой офталмолог.

DSC_3183.jpg

В повечето си модели Infiniti залагат на доста показен дизайн, който според някои хора може и да е стъпка встрани от добрия вкус. При Q60, обаче, е постигнато много високо ниво на хармония – пропорциите, извивките, детайлите – всичко изглежда точно и на място, а крайният резултат е впечатляващ дизайн, който умело комбинира елегантността с агресията.

DSC_3191.jpg

Лично аз много харесвам предницата на автомобила, тъй като тя въплъщава познатия дизайн на Infiniti, но тук той е доизпипан и изчистен. Това е комбинирано с ниско разположена предрадиаторна решетка и агресивна броня. От пръв поглед тази комбинация ми напомни за нещо още по-специално, тип Maserati.

 

Страничната линия на Q60 залага на класически купе пропорции, специфична линия на остъкляването с широки метални лайстни и тънки С-колони. Тази комбинация създава усещането, че стоите по-скоро пред концептуален модел, отколкото пред кола, която вече се предлага на пазара.

DSC_3100

Накрая – задната част. Там положението е по-скоро елегантно, с ясно изразени арки на калниците и малко по-нехарактерно оформление. Тук намирам и единствения детайл във външността на Q60, който безспорно ме дразни и това са декоративните вентилационни отвори (които всъщност не са отвори) в задната броня. Кому са нужни подобни неща?!

Интериор:

DSC_3155

Влезете ли в Q60, се озовавате в коренно различен свят, тъй като за разлика от модерния външен вид, то тук сякаш се връщате години назад във времето (особено ако игнорирате наличието на два дисплея на централната конзола. Интериорът има класически, да не казвам демоде, дизайн. Това впечатление се дължи основно на цялостното му оформление и линии, както и на дадени детайли, най-вече инструменталния клъстър.

DSC_3152

За сметка на това изработката му е солидна, а използваните материали са на много добро ниво. Разбира се тук-там има и малко по-твърда пластмаса, но това наистина е основно на места, където нито ще я видите, нито ще я пипнете. Част от бутоните също са една идея по-ретро, отколкото би подхождало на автомобила, но пък определено са ниво над това, което сме свикнали да виждаме „издялано“ в повечето японски коли.

Трябва да споделя, че въпреки всичко на мен всъщност тази атмосфера ми допада. Някак ми е уютно, а и ми напомня за златната ера на японските купета през деветдесетте години.

 

А иначе имаме налични наистина великолепни седалки, които са хем удобни, хем предоставят добра странична опора. Позицията на седене е сравнително ниска, което подхожда на стила на Q60, но независимо от това, видимостта във всички посоки е на много добро ниво (бонус точки за тънките С-колони). Интересно е, че и вторият ред седалки предоставя добро пространство за краката на пасажерите, но пък главите са оставени на второ място. Ето, аз с моя невпечатляващ ръст от 178 см лекичко опирам в задното стъкло, когато седна отзад. Всъщност, бих могъл да пътувам около 30 минути в това положение, но се опасявам, че ако този половин час е прекаран по българските пътища, то най-вероятно накрая му или ще имаме счупен прозорец, или пукната глава.

DSC_3266

Колкото до инфотейнмънт системата и двата дисплея, то мисля, че това решение е иновативно, но  изпълнението му тук не е задоволително. Проблемите са няколко – на първо място екраните са с различна резолюция, което мен малко ме дразни. Освен това графиките са остарели, а и управлението на функциите от долния дисплей като цяло е ненужно усложнено. Всъщност това е положението и с бордовия компютър, с който се работи по-бавно отколкото е желателно.

Последно ще се върна на позитивна вълна, като кажа, че харесах страшно много декоративните лайстни в салона на тестовия автомобил. При него имахме декоративни елементи от оптични влакна, които изглеждат изключително добре, седнете ли в колата (на снимка – не толкова). Страхотно решение!

На пътя:

DSC_3142

Тук автомобилът блести с пълна сила. Двигателят му е изключителен, като разгръща мощността си плавно, в съпровод с неповторим V6 звук и усещане за много, много мощ. Всъщност Q60 се предлага на пазара само с два двигателя – двулитров, четирицилиндров бензинов с 211к.с. и въпросният туин-турбо V6 с работен обем три литра и максимална мощност 405к.с. Официалните данни показват, че с този двигател купето ускорява от нула до 100км/ч за 5.0 секунди и може да достигне 250км/ч, които, както се досещате, са електронно ограничени. Комбинираният разход на гориво, пък, трябва да бъде 9.4л за 100км.

 

Всъщност най-добре да започна от самото начало. В един доволно студен зимен ден, взех синьото купе от Infiniti център София (което е едно място с много любезни хора точно така, както се рекламират). Настаних се в колата и потеглих на опознавателна обиколка из софийските улици, като веднага след излизане от представителя на марката активирах така наречения осигурителен щит, или група от системи за активна безопасност. Интересно и много удобно решение е въпросните да се активират и деактивират с бутон от волана. За мен това е много добър вариант, тъй като в зависимост от това как съм решил да шофирам, мога бързо да сменя предпочитанията си по отношение на електронните помощници. В града предпочитам да се възползвам от тях, най-вече автоматичното намаляване на скоростта до пълно спиране (и не, не е в авариен режим, а е плавно). Нещо друго, което според мен заслужава внимание, е така нареченият Еко педал – на практика в активиран еко режим, педалът на газта е по-труден за натискане от дадена позиция нататък (нивото на „затрудняване“ е програмируемо). Това ви дава възможност да дозирате много точно газта и улеснява плавното придвижване в града… защото няма какво да се лъжем, с 405 „коня“ под предния капак това да карате културно, а не хулигански, се превръща в изпитание на духа и тялото.

DSC_3178

А иначе още от града ми направи впечатление приятното окачване. В случая адаптивно, то предоставя приличен комфорт при ниска скорост и преминаване през неравности. Освен това е тихо, а добро е обезшумяването и откъм колелата и пътната настилка като цяло, поне при ниски скорости, защото на магистралата като цяло автомобилът си е сравнително шумен. Все пак при градски скорости основният източник на шум в купето е двигателят, но бидейки „шестак“ това определено не е нещо, от което бих се оплакал.

dasРазбира се по-интересната част от приключението ми започна в момента, в който напуснах пределите на столицата и поех по леко клиширания маршрут към Сапарева баня през Железница. Всъщност малко преди Железница не се сдържах и направих кратко отклонение към секретния военен обект, разположен незнайно къде около 42°33’35.2″ северна ширина и 23°21’28.9″ източна дължина. Целта ми беше празния, снежен път нагоре.

Но да се върнем на темата – Q60S и Sport+ режимът на управление, който активирах, веднага след като напуснах населените места. Това ми действие бе съпроводено с изостряне на педала на газта, частично изключване на системите за стабилност, промяна на тона на изпускателната система, втвърдяване на амортисьорите (не твърде осезаемо) и… поява на страх в очите на пътника до мен. С не твърде много газ потеглих по изпълнения със завои път, който на места бе покрит с пряснонавалял сняг. Ускорението е страхотно и доставя огромно удоволствие, като скоростната кутия превключва достатъчно бързо, макар определено да е далеч от най-модерните автоматизирани скоростни кутии с два съединителя или многоскоростните „автоматици“. Тук имаме седем скорости, но честно казано нито за миг не си помислих „ще ми се да имах 10 скорости на разположение“. Не, все пак не съм „тираджия“, а и двигателят без друго предоставя предостатъчно тяга. Q60S се оказа изключително здраво стъпил на земята автомобил, благодарение на 4х4 задвижването, което предава между 50% и 100% от мощността на задните колела. Това е и причината автомобилът да показва признаци на презавиване, които обаче са лесно контролируеми и неизненадващи.

DSC_3107

Тук е моментът да похваля кормилното управление, наречено Direct Adaptive Steering. Много хора, занимаващи се с автомобилни тестове, не го харесват, защото им е неинтуитивно. Аз пък съм му почитател още откакто карах Infiniti Q50S. По изпълнения със завои път за пореден път се уверих, колко светкавично бързо и прецизно е това управление и лично на мен изобщо не ми се вижда неестествено или пък откъснато от пътя. А то всъщност действително е откъснато от пътя, тъй като системата разчита на „steer by wire“ работа, тоест воланът няма механична връзка с предните колела, а завиването се осъществява чрез електромотори. Определено интересна разработка.

Една от основните причини, поради които поех по този добре познат път, са не завоите, а зарязаната самолетна писта около Сапарева баня, защото наличието ѝ ми позволи да направя това:

Ускорение от 0 до 200км/ч за под 15 секунди? Няма проблеми. Q60S показа, че се справя по-бързо от официалните данни и на стандартния спринт 0-100км/ч с резултат от 4.6 секунди. Това се казва то автомобил за удоволствие!

DSC_3253_1

Заключение:

Останах приятно впечатлен от Infiniti Q60S, защото притежава най-важните черти за едно неразумно купе от клас D – индивидуализъм, страхотен дизайн, забавно пътно поведение, качествен интериор и много „коне“ под капака. Всъщност автомобилът е и изключително ексклузивен… според мен значително повече, отколкото нa когото и да било в Nissan му се ще, защото през 2017-та година на европейския пазар са се купували по под 50 автомобила месечно. На какво се дължи това? Според мен на първо място на непознаване на бранда от масовата публика, на ограничената палитра двигатели и на липсата на широки възможности за персонализация. Конкуренцията също е силна, а и предлага голям избор на двигатели и нива на оборудване. Това позволява на базовия Mercedes C-Class Coupe, например, да струва 63000лв, при стартова цена 85000лв за Q60. Да, за тези 22000лв отгоре получавате по-добро оборудване и над 50к.с. повече, но по-малък избор с какво да е оборудван и от какво да е задвижван автомобилът ви.

А иначе купето си заслужава, защото се придържа към правилната рецепта за подобен автомобил, а и наистина изглежда впечатляващо. Минусите според мен не са толкова много и могат да бъдат преглътнати – бавна инфотейнмънт система с неинтуитивно управление, донякъде висок разход на гориво, може би дължащ се на скоростната кутия и най-сериозното – смятам, че обезценяването ще е сравнително високо, а препродажбата на вторичния пазар едва ли ще е лесна. Мисля, че Infiniti Q60 е автомобил, подходящ за хората, които държат да бъдат забелязвани, да се отличават от множеството, и търсят автомобил, към който да хвърлят поглед през рамо всеки път, когато се отдалечават от него.

Цветан Илиев

26240453_10156976088194745_601752993812560892_o

За повече информация посетете https://www.infinitibg.bg/

Оценка:

q60s

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s