Интериор
Интериорният дизайн на Civic е по-скоро консервативно издържан, но по сравнително елегантен начин. Приятно впечатление прави относително компактното и ниско табло. Това от една страна ми напомня на автомобилите от началото на деветдесетте години (преди времената на въздушните възглавници и големите ниши за дребен багаж), от друга – правя асоциации и с минималистичния модерен дизайн (с повечко въображение).
Приятен елемент е интеграцията на екрана на информационно-развлекателната система, както и разположението, и оформлението на всички бутони на централната конзола. Като споменах въпросния дисплей, ще вметна, че на няколко пъти по време на срещата ми със Civic се ужасявах колко много прах е натрупал. Тръгвайки да го забърсвам обаче, всеки път осъзнавах, че това не е никакъв прах, а от Хонда са решили режимът на изчакване да върви с екран, който изобразява нощно небе… тоест прахът не беше никакъв прах, а звезди.
А иначе работата с въпросната система е донякъде интуитивна, без да впечатлява с нещо невиждано – просто работи, както се очаква от нея. Не такова е мнението ми за другия дисплей в колата – този на дигиталния клъстър. Всъщност основните функции там са ясни, добре изобразени, с приятни графики и резолюция, а това, което не ми допадна, бе работата с бордовия компютър, който може би изисква свикване, но за мен си остана особен за управление и се затруднявах да покажа информацията, която ме интересува, на въпросния екран.
Тук идва моментът да кажа и какво не ми харесва в салона на Civic. Това е липсата на внимание към детайлите – проблем, който виждам при всички коли от азиатските производители, защото явно приоритетите са им други. В Civic това са, меко казано, странни елементи като например пластмасовата пръчка за нулиране на километража, която може да ви избоде очите (вижда се в обръча на волана на горната снимка), наличието на някои недодялани на вид бутони като тези за управление на стъклата или за активиране на някои допълнителни функции, или пък огледалото за обратно виждане, което като че ли идва при нас право от осемдесетте години на миналия век. Факт е, че това не е „болка за умиране“, не влияе на практичността или пък безопасността на колата, но лично аз се впечатлявам от изпипаните детайли и не харесвам липсата на естетика у неизпипаните такива.
Друг проблем е текстилната тапицерия на седалките при това ниво на оборудване, която на мен ми напомня на нещо ретро и не дотам качествено (може и да е свръх качествена, но субективното ми усещане е, че не е).
Но да се върнем на позитивите, а на първо място в салона на Civic това са пространството и практичността. Пространството отпред е напълно достатъчно, а по-впечатляващо (особено в компактния сегмент C) е мястото, което получават пасажерите на втория ред седалки. Самата основа на задната седалка е една идея по-ниска от оптималното за възрастен човек, но при всички положения надали някой, който се вози отзад, ще се оплаче от липса на място. Единственият възможен проблем е за по-високите пътници, тъй като стремително спускащата се линия на покрива означава, че въздухът над главите на седящите отзад не е чак толкова много. Премествайки се още по-назад стигаме и до багажника с огромен обем от 519 литра. И това постигнато със задница, която не е грозно вирната. Определено добро оползотворяване на пространството в Civic.
Последният детайл в интериора, който ми направи добро впечатление, е централният подлакътник отпред и прилежащото пространство за багаж под него, което е абсолютно гигантско. Позицията на подлакътника се регулира, което според мен е много удобно, а отворите ли го имате достъп до мултифункционално отделение, което може да се ползва с различни приставки – например за две чаши или за 1.5-литрова бутилка (най-добре вода).
Comments are closed.