В средата на деветдесетте години от Mercedes решиха да разширят моделната си гама смело и недотам адекватно, навлизайки в класа на субкомпактните автомобили с модела A-Class. А защо опитът им беше неадекватен ли? Защото сякаш не бяха определили целевата група на новия си модел твърде добре – от една страна идеята бе да привлекат млади хора към марката, но от друга искаха да го направят с дизайн, наподобяващ миниван, който съответно би се харесал повече на по-възрастната част от човечеството (и то в тази му част, която вече се е отчаяла от съществуването си).
Другото е, че си личеше, че щутгартските инженери нямат опит със създаването на компактни автомобили. Те бяха опитали да създадат безкомпромисен откъм безопасност модел, използвайки иновативна „сандвич“ конструкция на купето, при която двигателят и скоростната кутия се плъзгат под пода на колата в случай на катастрофа. Същевременно обаче, колата се преобръщаше при резки маневри, което доведе до една изключително скъпа сервизна акция за внедряване на серийна система за електронен контрол на стабилността и сцеплението (ESP), система, която беше изключително скъпа и по него време бе достъпна само за върховите модели – S600 и CL600.
До тук с историята. От представянето на първият Mercedes A-Class до сега са изминали над 20 години, а междувременно германците смениха концепцията и с третото поколение на модела показаха нещо, което действително би се харесало и на по-младата част от обществото. При четвъртата генерация на A-Class идеята е доразвита, габаритите са нарастнали и в резултат имаме един атрактивен, луксозен и скъп представител на C сегмента.
