Най-достъпният начин, за влизане в престижния свят на Mercedes – A-Class

В средата на деветдесетте години от Mercedes решиха да разширят моделната си гама смело и недотам адекватно, навлизайки в класа на субкомпактните автомобили с модела A-Class. А защо опитът им беше неадекватен ли? Защото сякаш не бяха определили целевата група на новия си модел твърде добре – от една страна идеята бе да привлекат млади хора към марката, но от друга искаха да го направят с дизайн, наподобяващ миниван, който съответно би се харесал повече на по-възрастната част от човечеството (и то в тази му част, която вече се е отчаяла от съществуването си).

Другото е, че си личеше, че щутгартските инженери нямат опит със създаването на компактни автомобили. Те бяха опитали да създадат безкомпромисен откъм безопасност модел, използвайки иновативна „сандвич“ конструкция на купето, при която двигателят и скоростната кутия се плъзгат под пода на колата в случай на катастрофа. Същевременно обаче, колата се преобръщаше при резки маневри, което доведе до една изключително скъпа сервизна акция за внедряване на серийна система за електронен контрол на стабилността и сцеплението (ESP), система, която беше изключително скъпа и по него време бе достъпна само за върховите модели – S600 и CL600.

До тук с историята. От представянето на първият Mercedes A-Class до сега са изминали над 20 години, а междувременно германците смениха концепцията и с третото поколение на модела показаха нещо, което действително би се харесало и на по-младата част от обществото. При четвъртата генерация на A-Class идеята е доразвита, габаритите са нарастнали и в резултат имаме един атрактивен, луксозен и скъп представител на C сегмента.

Дизайн:

DSC_6146.jpg

Представеният пред широката публика на автомобилното изложение в Женева A-Class е вторият модел на марката, след CLS трета генерация, който залага на новия дизайнерски език наречен Sensual Purity. Идеята му е да комбинира минималистичен дизайн с привлекателни форми и извивки.

Това, което се забелязва веднага е характерното оформление на предната част, което е получило „изражение“ силно наподобяващо това на голямото четириврато купе на Mercedes или както аз го оприличавам – физиономията на ядосана бяла акула, на която са ѝ измъкнали сочния сърфист изпод носа.

А иначе A-Class като цяло следва пропорциите на предшественика си, но в подобрен вариант благодарение на добавените сантиметри в дължината и широчината на автомобила. Нещо, което ми допада е линията на прозорците, която за разлика от повечето „плебейски“ представители на клас С не се издига към задната част на автомобила. Това придава повече улегналост и динамика на дизайна.

Нещо, което не ми допада е оформлението на задната част. Проблемът е най-вече в нехарактерните задни светлини, които просто не показват достатъчно ясно идентичността на автомобила. Махнете емблемата Mercedes и това пред вас спокойно може да е Opel, Audi, Kia или Toyota.

DSC_6090.jpg

Има и един друг проблем. Тестовата кола е специалната лимитирана версия Edition 1, която разполага с AMG оптика, 19 инчови лакирани в черно джанти и акценти по броните и джантите в специален, крещящо ярък цвят. Тази комбинация може и да е малко прекалена, но определено подчертава формите на автомобила и привлича внимание. Наскоро обаче видях на улицата един съвсем базов, сребрист A-Class, който без спортните брони и джанти изглеждаше доста по-обикновено, отколкото би подхождало на автомобил носещ щутгартската звезда на капака си. Тоест, според мен дизайнът е една по-семпъл и неизразителен отколкото трябва.

Интериор:

DSC_6085.jpg

Интериорът на A-Class е едно дигитализирано чудо, което е доминирано от стандартната мултимедийна система MBUX (Mercedes-Benz User Experience) с нейния 10.25 инчов екран (без доплащане 7″), който в комбинация с дигиталния клъстър със същия размер създава един огромен екран, който безпорно е в състояние да впечатли Playstation поколението, но мен малко ме дразни. Причината за това е, че дигиталният клъстър предоставя изключително широки възможности за избор на това, което искате да да видите на него… практически всичко, което може да бъде изобразено на съседния екран. При това положение се питам кому е нужно наличието на отделен екран за мултимедийната система? Имам усещането, че целта му е основно да привлича внимание и клиенти в шоурума, но в реалният свят нямам нужда от втори екран, който да ми „свети“ в очите.

Други компромиси по отношение на удобството, които ми се струва че са там, за да покажат, колко напредничав и дигитален е автомобилът е замяната на кръглият контролер за мултимедийната система с тъч-пад – да, изглежда „яко“, но въпреки отличната тактилна обратна връзка управлението му по време на движение е затруднено спрямо добрия стар въртящ се контролер. А какъв е плюсът му? Може би възможността да се вкарва текст по-лесно в системата? Да, но MBUX предоставя близо съвършен гласов контрол, при което можете просто да кажете на навигацията къде искате да отидете, вместо да вкарвате адреса на ръка. Същото важи за капацитивните бутони на волана, с които се запознах в E-Class, които оприличих на джойстика на Blackberry (помните ли ги?) и които намирам за в пъти по-неудобни от някакви обикновени въртящи се бутони или „джойстици“.

Не ме разбирайте погрешно, не съм динозавър и обичам новите технологии, но предпочитам нещо практично пред нещо „лъскавко“ що се отнася до ергономия и смятам, че интерфейсът на MBUX би могъл да бъде осезаемо опростен.

Колкото до MBUX, то системата е изключителна. Работата с нея е интуитивна, графиките на екрана са красиви и ясни, а и цялостно системата работи много бързо. Впечатляващото при нея е възможността да се учи и нагажда спрямо собственика на колата. Реално тя разполага с базов изкуствен интелект, в общи линии точно като Siri на Apple, а както и там, ако искате да ѝ кажете нещо я „събуждате“ с фразата „хей Мерцедес“.

DSC_6088.jpg

А иначе салонът на A-Class залага на солидна изработка и качествени материали. Ако искате да откриете твърда пластмаса ще трябва да протегнете ръце надолу до места, които при ежедневна употреба няма да са в досега ви. Всъщност единственото нещо, което не ми хареса откъм материали и изработка е кутията за очила край централното огледало – стори ми се доста под нивото на малкият Benz и се усеща подчертано паянтова.

Дизайнът пък е минимален с компактно, елегантно табло и внимание към детайлите. Впечатление правят въздуховодите с техния дизайн тип турбина, които биват приятно осветени от амбиентното осветление вечер. Когато променяте температурата на климатика, въпросните биват осветени за кратко в студено синьо или топло червено, в зависимост от това дали намалявате или увеличавате температурата. Това е интересен детайл, но според моите естетически представи граничи със зоната на кича, но е функция, която може да бъде деактивирана.

Колкото до пространството, то отпред положението е добро – имаме страхотни седалки, добра ергономия и обзор във всички посоки. На вторият ред обаче е малко притеснено – място за главата и раменете има колкото искате, но това за колената е недостатъчно.

На пътя:

DSC_6103.jpg

Време е да потеглим. Въпреки крещящия външен вид, малкият Mercedes се задвижва от още по-малък 1.3 литров бензинов двигател с принудително пълнене, комбиниран със седемстепенна автоматизирана скоростна кутия с два съединителя. Мощността обаче достига повече от приличните 163к.с. с пиков въртящ момент от 250Nm. Това позволява на автомобила, който тежи впечатляващо ниските 1280 килограма да ускори от 0 до 100км/ч за 8,0 секунди и да постигне официален разход на гориво между 4.6л и 8.5л за 100км.

DSC_6135

И така, настаних се в удобните спортни седалки и потеглих към Панчерево, откъдето щях да „отскоча“ до Боровец. Свикнал съм на първо място моделите на Mercedes да са тихи, комфортни и да ме изолират добре от неблагоприятната външна среда. Как е положението тук? Доста добре. Личи си, че не се намираме в голям щутгартски седан, но колата се движи подчертано комфортно из софийските улици. Шумът откъм пътя при ниски скорости е минимален, а окачването се справя доста комфортно с уличните неравности. Двигателят също едва се чува, а и като цяло външният шум е на нива по-ниски от обичайното в класа. Време е за малко музика – свързвам телефона си с MBUX и пускам поредният плейлист от Spotify през страхотната опционална аудиосистема Burmester, която макар да струва близо 1600лв определено е опция, която си заслужава. И ето че тук идва първата изненада – реших, че не е зле да си заредя батерията на телефона, но след щателно търсене стигнах до извода че няма как. Единствените опции са безжично или чрез един от няколкото USB-C входове. Явно все пак не съм в крак във времето, защото моят не чак толкова стар iPhone SE идва с кабел, който изисква познатият USB-A вход.

DSC_6070.jpg

И така в чудене кога ще ми падне батерията стигнах до изхода на София като реших, че шофирането до Боровец ще е в икономичен режим. С повишаване на скорстта малко неща се променят. Малкият Mercedes продължава да е все така тих и комфортен, двигателят е пъргав, а скоростната кутия работи точно и сменя предавките мигновено и неусетно. Всичко е точно. Докато не настигнете някой по-бавен от вас, защото в момента в който ми се наложи да изпреваря и настъппих педала на газта до долу, A200 излезе извън комфортната си зона. Първо, скоростната кутия влезе в сериозни размисли какво трябва да направи и след като все пак смъкна 2 предавки надолу и колата потегли изключително пъргаво напред, двигателят вдигна обороти с неприятен вой. Та странно нещо – от една страна звучи така сякаш някой го изтезава, от друга колата върви наистина добре. Както и да е, скоро се озовах в Боровец като разходът на гориво в тази отсечка бе 5,4л за 100км, резултат който намирам за доста добър.

DSC_6162.jpg

След кратък престой в Боровец реших, че завоите към Паничище ще ми предоставят добра възможност за малко по-спортно шофиране. Включих режим спорт и с много газ потеглих по стръмния път. Това, което ми бе направило впечатление и по-рано, но при активно шофиране се потвърди е необичайната острота, с която се управлява A-Class. Кормилното му управление е точно, прецизно и доста бързо и това ми дойде малко неочаквано, тъй като съм свикнал моделите на Mercedes да не са толкова добри в това отношение. Освен това ниското тегло на автомобила определено играе положителна роля в поведението на колата, която енергично взима завой след завой. Стабилността също е на много високо ниво, като в гранични моменти започва леко недозавиване, което се контрира лесно в зародиш. Наклонът на каросерията обаче е налице, въпреки пониженото окачване при версията с AMG пакет, но не толкова, че да развали удоволствието. Това, което разваля картинката е гореспоменатото „бучене“ на двигателят. Очевидно е, че 1.3 литровият агрегат е прекалено малък, ако имате спортни претенци, а смятам, че той е и причината скоростната кутия да се чуди какво решение да вземе при подобно шофиране.

Все пак останах доволен и изненадан от остротата на управлението и удоволствието, което малкият Benz може да достави. Мисля си, че А250 4Matic с двулитров двигател с 224к.с. и задвижване на четирите колела ще е страхотна машина за каране, а за бъдещата AMG версия не ми се мисли 🙂

Заключение:

Смятам, че четвъртото поколение на A-Class е модел, който може да привлече нови клиенти към бранда. Автомобилът има младежки чар и е подходящ за градската среда с компактните си размери и атрактивния дизайн. Разбира се с цени започващи от 50000лв това не е типичният „младежки“ автомобил и безспорно е за хора с по-сериозни възможности, още повече че реалистично за добре оборудвана кола и малко по-адекватно задвижване ще ви трябват минимум 60000лв, а ако не си падате по компромисите цената може да надмине и 80000лв.

Все пак в Западна Европа има достатъчно млади професионалисти, които могат да си позволят подобен автомобил. В България положението е доста по-различно, защото обичайната таргет група на A-Class, ако не липсва, то е много, много малка. Независимо от това си мисля, че и тук автомобилът би намерил пазар, стига разумът да надделее над комплексите и хората с по няколко коли да оставят „джиповете“ и лимузините за извън града и да се насочат към нещо по-подходящо за тесните градски улици.

А самият модел има какво да предложи дори на най-претенциозните. Технологиите с които разполага, най вече откъм интелигентни асистенти и тази така добра инфотейнмънт система MBUX са на нивото на най-големите модели на Mercedes. Това е комбинирано с пътно поведение, което е нетипично увлекателно като за Mercedes и с безспорният престиж и качество на трилъчата щутгартска звезда.

Цветан Илиев

DSC_6080.jpg

Оценка:

A-Class

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s