На пътя
Колата, която покарах, не изненадва откъм задвижване, просто защото няма как да ме изненада. Автомобилът се предлага само с един двигател – 1.5-литров, четирицилиндров бензинов агрегат с принудително пълнене (турбо) и избор от шестстепенна ръчна скоростна кутия или вариаторна CVT. Двигателят развива 182 к.с. при 5500 об/мин и генерира 240 Nm въртящ момент в доста широк диапазон – между 1900 и 5000об/мин. С него компактният седан ускорява от място до 100 км/ч за 8.4 секунди, развива максимална скорост 210 км/ч и изразходва между 4.8 и 7.4л бензин за 100 км.
И ето че в един прекалено горещ като за април ден запалих двигателя на Civic и потеглих за южното ни Черноморие… или поне почти, тъй като ми отне доооста време, докато се ориентирам как се нулира километражът, как се рестартира компютърът и колко точно далеч трябва да бръкна, за да намеря ръчката, с която се регулира волана (доста). Може би странности на бранда, с които все пак се свиква.
Още с потеглянето ми направи впечатление нещо, което не бях срещал скоро. Това е една изключителна, чак малко неестествена лекота на управлението. Начинът, по който се работи със съединителя, със скоростния лост, а и с волана, ми напомня за някаква детска игра и всъщност прави шофирането на Civic в градска среда доста приятно. Казвам в градска среда, тъй като тази лекота според мен отнема от характера и усещането за връзка с машината при по-активно шофиране, което пък принципно се практикува далеч от населените места (освен ако не сте възглупав хулиган, който кара като откачен навсякъде, без да мисли за последствията, с каквито за съжаление е пълно у нас).
Скоро се озовах на магистрала Тракия, включих адаптивния автопилот, активирах системата за спазване на лентата и потеглих. Интересното е, че тези две активни системи за безопасност са включени в базовото ниво на оборудване на Civic седан, а в този пакет от интелигентни помощници върви и система за разпознаване на пътните знаци. Та, макар принципно да обичам да имам пълен контрол над автомобила, то не мога да отрека удобството на тези помощници най-вече на магистрала, където монотонното пътуване може да доведе до моментно разсейване и точно тогава тези системи биха могли да предотвратят инцидент. Трябва да спомена, че при Civic и двете работеха както трябва, автопилотът не се объркваше в завои от автомобили в съседните ленти и успяваше да засече и неадекватно престрояващи се в последния момент коли (8/10 пъти без мигач – все пак да си пуснеш мигача се изискват усилия).
Освен това при магистрална скорост колата е доста тиха в аеродинамично отношение, но пък шумът от пътя е не дотам добре филтриран и колата е малко по-шумна, отколкото е желателно. Двигателят също едва се чува, стига да не го вкарате във високи обороти, но той не го изисква, тъй като мощността му е достатъчна за достатъчно бързи доускорения дори на шеста скорост. Освен че е достатъчно мощен, 1.5-литровият двигател се показа и доста икономичен, достигайки Бургас със среден разход на гориво 6.6 л за 100 км, което е отличен резултат за бензинов двигател, а малко по-късно се уверих, че при спокойно каране по първокласната пътна мрежа, разходът пада до 4.8 л на 100 км, което пък съвпада с официалните данни, което е рядко срещано.
По-интересната част от пътуването ми започна след известно време лутане из Странджа в търсене на празен път с добра настилка и повечко завои, какъвто в крайна сметка успях да намеря. Целта ми, разбира се, бе да видя как се държи Civic при по-динамично шофиране и с доста газ потеглих. На първо място двигателят – това е един от сериозните плюсове на Civic. Малкият двигател е мощен и много еластичен, като ускоренията и доускоренията са лесни и бързи в общи линии, на която и скорост да сте. Освен това турбо дупка практически липсва, а и звукът му при по-високи обороти хич не е лош… като за четирицилиндров двигател.
Окачването, пък, цялостно се оказа далеч по-комфортно от очакванията ми и при спокойно шофиране го намирам за много добре балансирано. По-динамичното управление, обаче, води до някои нежелателни разлюлявания на каросерията, които ме карат да усещам известна несигурност и затрудняват преценката ми, къде точно е лимита на колата (но така де, който иска бърз Civic да се насочи към Type-R, а той е наистина бърз – най-бързият автомобил с предно предаване на северната дъга на Нюрбургринг). Независимо от това колата стои много здраво стъпила на пътя и има наистина учудващо неутрално поведение, като лично аз не успях да я накарам да недозавие. Единствената загуба на сцепление с пътя, която достигнах доведе до приплъзване на всички четири гуми едновременно. Цялостно намирам, че Civic е способен на динамично придвижване и стабилно преодоляване на бързи завои, но не бих казал, че подобно шофиране е особено увлекателно, на първо място заради окачването (ниво на оборудване Executive идва с адаптивно окачване и там нещата може би стоят по друг начин), но и заради управлението, което макар и прецизно не блести с достатъчно ясна връзка с пътя.
Comments are closed.