Японска техника и американски дизайн – Honda Civic Sedan

Мнозина от вас сигурно са забелязали моята липса на внимание  към японските автомобили, която се дължи най-вече на това, че не намирам характер в повечето от тях и като цяло ги смятам за добри машини за хора, които не обичат коли, но искат да имат кола. Резултатът е, че на страниците на RoadHunter само веднъж се е появявала японска машина и то още в зората на блога (е, и няколко модела на Infiniti, но те са доста американизирани).

Наскоро обаче един „японец“ ми грабна вниманието – десетото поколение на популярния Honda Civic във версия седан. А това, което ме привлече към колата, бе именно външния ѝ вид – елегантният силует, комбиниран със специфични дизайнерски елементи и доза американско излъчване. И тъй като през годините всъщност съм изпитвал симпатии към Honda, (най-запомнящо се бе първата ми среща от разстояние със S2000 преди над 17 години по улиците на Токио), реших, че ще бъде изключително интересно да проверя дали моето недолюбване на колите от далечния изток е безпочвено.

Дизайн:

Преди няколко месеца, обикаляйки из навалицата на автомобилното изложение в Женева, за пръв път се спрях на щанда на Honda не край NSX, а край нещо по-скромно, което ми хвана вниманието. Както споменах нямам афинитет към японските автомобили и донякъде не следя какво точно се случва там (затова и сега съм позакъснял), а една от основните причини е, че намирам дизайнът им в повечето случаи за безличен, скучен или пък извратен (Lexus). Та донякъде се учудих, защото колата, която ми грабна вниманието този ден го направи именно с външния си вид.

DSC_4597.jpg

Това бе десетото поколение на Civic, но в по-нетипичната версия седан. На първо място трябва да отбележа, че автомобилът изглежда така, сякаш идва от по-висок клас – впечатление, което се създава заради пропорциите му, широката осанка и дългия двигателен отсек. Това, което ме грабна най-вече, е силуетът на колата. При тази каросерия имаме една плавно спускаща се, елегантна линия на покрива, благодарение на която Civic Sedan прилича на модерните четириврати така наречени купета (които не са никакви купета) като Audi A5 Sportback или BMW 4 Gran Coupe. Казано направо – резултатът е издължена, елегантна каросерия, която грабва вниманието.

DSC_4719.jpg

А иначе цялостният дизайн на Civic също е интересен и характерен. Линиите му са остри и модерни, но без да навлиза в крайности като например Toyota C-HR (която се продава прекалено добре като за моя естетически вкус). Интересното е, че Civic притежава нещо американско в излъчването си и бърза справка показва защо – главният дизайнер, работил по проекта, се казва Джерад Хол и познахте –  американец е. Това усещане е подсилено от наличието на много хром – голямата предрадиаторна решетка, дебелите лайстни около прозорците и дръжките на вратите, всичко е лъскаво.

Крайният резултат е сполучлив и безспорно ми харесва с изключение на някои пренебрежими детайли.

Интериор:

DSC_4775.jpg

Интериорният дизайн на Civic е по-скоро консервативно издържан, но по сравнително елегантен начин. Приятно впечатление прави относително компактното и ниско табло. Това от една страна ми напомня на автомобилите от началото на деветдесетте години (преди времената на въздушните възглавници и големите ниши за дребен багаж), от друга – правя асоциации и с минималистичния модерен дизайн (с повечко въображение).

Приятен елемент е интеграцията на екрана на информационно-развлекателната система, както и разположението, и оформлението на всички бутони на IMG_6198централната конзола. Като споменах въпросния дисплей, ще вметна, че на няколко пъти по време на срещата ми със Civic се ужасявах колко много прах е натрупал. Тръгвайки да го забърсвам обаче, всеки път осъзнавах, че това не е никакъв прах, а от Хонда са решили режимът на изчакване да върви с екран, който изобразява нощно небе… тоест прахът не беше никакъв прах, а звезди.

А иначе работата с въпросната система е донякъде интуитивна, без да впечатлява с нещо невиждано – просто работи, както се очаква от нея. Не такова е мнението ми за другия дисплей в колата – този на дигиталния клъстър. Всъщност основните функции там са ясни, добре изобразени, с приятни графики и резолюция, а това, което не ми допадна, бе работата с бордовия компютър, който може би изисква свикване, но за мен си остана особен за управление и се затруднявах да покажа информацията, която ме интересува, на въпросния екран.

DSC_4739

Тук идва моментът да кажа и какво не ми харесва в салона на Civic. Това е липсата на внимание към детайлите – проблем, който виждам при всички коли от азиатските производители, защото явно приоритетите са им други. В Civic това са, меко казано, странни елементи като например пластмасовата пръчка за нулиране на километража, която може да ви избоде очите (вижда се в обръча на волана на горната снимка), наличието на някои недодялани на вид бутони като тези за управление на стъклата или за активиране на някои допълнителни функции, или пък огледалото за обратно виждане, което като че ли идва при нас право от осемдесетте години на миналия век. Факт е, че това не е „болка за умиране“, не влияе на практичността или пък безопасността на колата, но лично аз се впечатлявам от изпипаните детайли и не харесвам липсата на естетика у неизпипаните такива.

Друг проблем е текстилната тапицерия на седалките при това ниво на оборудване, която на мен ми напомня на нещо ретро и не дотам качествено (може и да е свръх качествена, но субективното ми усещане е, че не е).

Но да се върнем на позитивите, а на първо място в салона на Civic това са пространството и практичността. Пространството отпред е напълно достатъчно, а по-впечатляващо (особено в компактния сегмент C) е мястото, което получават пасажерите на втория ред седалки. Самата основа на задната седалка е една идея по-ниска от оптималното за възрастен човек, но при всички положения надали някой, който се вози отзад, ще се оплаче от липса на място. Единственият възможен проблем е за по-високите пътници, тъй като стремително спускащата се линия на покрива означава, че въздухът над главите на седящите отзад не е чак толкова много. Премествайки се още по-назад стигаме и до багажника с огромен обем от 519 литра. И това постигнато със задница, която не е грозно вирната. Определено добро оползотворяване на пространството в Civic.

Последният детайл в интериора, който ми направи добро впечатление, е централният подлакътник отпред и прилежащото пространство за багаж под него, което е абсолютно гигантско. Позицията на подлакътника се регулира, което според мен е много удобно, а отворите ли го имате достъп до мултифункционално отделение, което може да се ползва с различни приставки – например за две чаши или за 1.5-литрова бутилка (най-добре вода).

На пътя:

Колата, която покарах, не изненадва откъм задвижване, просто защото няма как да ме изненада. Автомобилът се предлага само с един двигател – 1.5-литров, четирицилиндров бензинов агрегат с принудително пълнене (турбо) и избор от шестстепенна ръчна скоростна кутия или вариаторна CVT. Двигателят развива 182к.с. при 5500об/мин и генерира 240Nm въртящ момент в доста широк диапазон – между 1900 и 5000об/мин. С него компактният седан ускорява от място до 100 км/ч за 8,4 секунди, развива максимална скорост 210км/ч и изразходва между 4,8 и 7,4л бензин за 100 км.

DSC_4750.jpg

И ето че в един прекалено горещ като за април ден запалих двигателя на Civic и потеглих за южното ни Черноморие… или поне почти, тъй като ми отне доооста време, докато се ориентирам как се нулира километражът, как се рестартира компютърът и колко точно далеч трябва да бръкна, за да намеря ръчката, с която се регулира волана (доста). Може би странности на бранда, с които все пак се свиква.

Още с потеглянето ми направи впечатление нещо, което не бях срещал скоро. Това е една изключителна, чак малко неестествена лекота на управлението. Начинът, по който се работи със съединителя, със скоростния лост, а и с волана, ми напомня за някаква детска игра и всъщност прави шофирането на Civic в градска среда доста приятно. Казвам в градска среда, тъй като тази лекота според мен отнема от характера и усещането за връзка с машината при по-активно шофиране, което пък принципно се практикува далеч от населените места (освен ако не сте възглупав хулиган, който кара като откачен навсякъде, без да мисли за последствията, с каквито за съжаление е пълно у нас).

DSC_4699

Скоро се озовах на магистрала Тракия, включих адаптивния автопилот, активирах системата за спазване на лентата и потеглих. Интересното е, че тези две активни системи за безопасност са включени в базовото ниво на оборудване на Civic седан, а в този пакет от интелигентни помощници върви и система за разпознаване на пътните знаци. Та, макар принципно да обичам да имам пълен контрол над автомобила, то не мога да отрека удобството на тези помощници най-вече на магистрала, където монотонното пътуване може да доведе до моментно разсейване и точно тогава тези системи биха могли да предотвратят инцидент. Трябва да спомена, че при Civic и двете работеха както трябва, автопилотът не се объркваше в завои от автомобили в съседните ленти и успяваше да засече и неадекватно престрояващи се в последния момент коли (8/10 пъти без мигач – все пак да си пуснеш мигача се изискват усилия).

Освен това при магистрална скорост колата е доста тиха в аеродинамично отношение, но пък шумът от пътя е не дотам добре филтриран и колата е малко по-шумна, отколкото е желателно. Двигателят също едва се чува, стига да не го вкарате във високи обороти, но той не го изисква, тъй като мощността му е достатъчна за достатъчно бързи доускорения дори на шеста скорост. Освен че е достатъчно мощен, 1.5-литровият двигател се показа и доста икономичен, достигайки Бургас със среден разход на гориво 6.6л за 100км, което е отличен резултат за бензинов двигател, а малко по-късно се уверих, че при спокойно каране по първокласната пътна мрежа, разходът пада до 4,8л на 100км, което пък съвпада с официалните данни, което е рядко срещано.

DSC_4729.jpg

По-интересната част от пътуването ми започна след известно време лутане из Странджа в търсене на празен път с добра настилка и повечко завои, какъвто в крайна сметка успях да намеря. Целта ми, разбира се, бе да видя как се държи Civic при по-динамично шофиране и с доста газ потеглих. На първо място двигателят – това е един от сериозните плюсове на Civic. Малкият двигател е мощен и много еластичен, като ускоренията и доускоренията са лесни и бързи в общи линии, на която и скорост да сте. Освен това турбо дупка практически липсва, а и звукът му при по-високи обороти хич не е лош… като за четирицилиндров двигател.

Окачването, пък, цялостно се оказа далеч по-комфортно от очакванията ми и при спокойно шофиране го намирам за много добре балансирано. По-динамичното управление, обаче, води до някои нежелателни разлюлявания на каросерията, които ме карат да усещам известна несигурност и затрудняват преценката ми, къде точно е лимита на колата (но така де, който иска бърз Civic да се насочи към Type-R, а той е наистина бърз – най-бързият автомобил с предно предаване на северната дъга на Нюрбургринг). Независимо от това колата стои много здраво стъпила на пътя и има наистина учудващо неутрално поведение, като лично аз не успях да я накарам да недозавие. Единствената загуба на сцепление с пътя, която достигнах доведе до приплъзване на всички четири гуми едновременно. Цялостно намирам, че Civic е способен на динамично придвижване и стабилно преодоляване на бързи завои, но не бих казал, че подобно шофиране е особено увлекателно, на първо място заради окачването (ниво на оборудване Executive идва с адаптивно окачване и там нещата може би стоят по друг начин), но и заради управлението, което макар и прецизно не блести с достатъчно ясна връзка с пътя.

DSC_4753.JPG

Заключение:

Honda Civic Sedan е един много атрактивен автомобил в клас С (и според мен най-атрактивният четириврат модел в сегмента). Колата впечатлява с изключително добър бензинов двигател, комбиниран с ниско собствено тегло на колата и прецизна скоростна кутия. Това води до пъргавина и нисък разход на гориво, а и удоволствие при шофиране. Друг безспорен плюс е добре оползотвореното пространство в салона, множеството ниши за багаж, както и големият обем на багажника.

Минусите се крият най-вече в интериора, където има липса на внимание към определени детайли и цялостно използване на материали, които субективно изглеждат евтини (твърдите пластмаси и особеният текстил на седалките). Като минус би могло да се разглежда и липсата на избор на двигатели, тъй като повечето конкуренти се предлагат с по няколко дизелови и бензинови варианта. Тук, както споменах, имаме един (но пък е добър).

Друга особеност е ценообразуването и нивата на оборудване. Civic Sedan се предлага в три фиксирани нива на оборудване (т.е. без опции), които са, като цяло, много богати и разликата в цените между тях не е съществена. Самият избор какво да включват, също ми се вижда странен, защото дори базовият Comfort разполага с неща като адаптивен автопилот или автоматично превключване на светлините къси/дълги, но в същото време му липсват елементарни неща като например кожен волан. За едва 3000лв повече получавате наистина богато оборудваният Elegance (53490лв), който предлага и най-доброто съотношение цена/оборудване и е най-разумния избор в гамата на Civic Sedan.

Цялостно съм доволен от силното представяне на Civic и ме е яд за детайлите, които влияят негативно на впечатлението ми, тъй като те са по-скоро дреболии, но е факт, че ги има.

Цветан Илиев

DSC_4785.jpg

За повече информация и актуална ценова листа посетете cars.honda.bg

Оценка:

 

civic

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s