Интериор
Интериорът на A-Class е едно дигитализирано чудо, което е доминирано от стандартната мултимедийна система MBUX (Mercedes-Benz User Experience) с нейния 10.25 инчов екран (без доплащане 7″), който в комбинация с дигиталния клъстър със същия размер създава един огромен екран, който безпорно е в състояние да впечатли Playstation поколението, но мен малко ме дразни. Причината за това е, че дигиталният клъстър предоставя изключително широки възможности за избор на това, което искате да да видите на него… практически всичко, което може да бъде изобразено на съседния екран. При това положение се питам кому е нужно наличието на отделен екран за мултимедийната система? Имам усещането, че целта му е основно да привлича внимание и клиенти в шоурума, но в реалният свят нямам нужда от втори екран, който да ми “свети” в очите.
Други компромиси по отношение на удобството, които ми се струва че са там, за да покажат, колко напредничав и дигитален е автомобилът е замяната на кръглият контролер за мултимедийната система с тъч-пад – да, изглежда “яко”, но въпреки отличната тактилна обратна връзка управлението му по време на движение е затруднено спрямо добрия стар въртящ се контролер. А какъв е плюсът му? Може би възможността да се вкарва текст по-лесно в системата? Да, но MBUX предоставя близо съвършен гласов контрол, при което можете просто да кажете на навигацията къде искате да отидете, вместо да вкарвате адреса на ръка. Същото важи за капацитивните бутони на волана, с които се запознах в E-Class, които оприличих на джойстика на Blackberry (помните ли ги?) и които намирам за в пъти по-неудобни от някакви обикновени въртящи се бутони или “джойстици”.
Не ме разбирайте погрешно, не съм динозавър и обичам новите технологии, но предпочитам нещо практично пред нещо “лъскавко” що се отнася до ергономия и смятам, че интерфейсът на MBUX би могъл да бъде осезаемо опростен.
Колкото до MBUX, то системата е изключителна. Работата с нея е интуитивна, графиките на екрана са красиви и ясни, а и цялостно системата работи много бързо. Впечатляващото при нея е възможността да се учи и нагажда спрямо собственика на колата. Реално тя разполага с базов изкуствен интелект, в общи линии точно като Siri на Apple, а както и там, ако искате да ѝ кажете нещо я “събуждате” с фразата “хей Мерцедес”.
А иначе салонът на A-Class залага на солидна изработка и качествени материали. Ако искате да откриете твърда пластмаса ще трябва да протегнете ръце надолу до места, които при ежедневна употреба няма да са в досега ви. Всъщност единственото нещо, което не ми хареса откъм материали и изработка е кутията за очила край централното огледало – стори ми се доста под нивото на малкият Benz и се усеща подчертано паянтова.
Дизайнът пък е минимален с компактно, елегантно табло и внимание към детайлите. Впечатление правят въздуховодите с техния дизайн тип турбина, които биват приятно осветени от амбиентното осветление вечер. Когато променяте температурата на климатика, въпросните биват осветени за кратко в студено синьо или топло червено, в зависимост от това дали намалявате или увеличавате температурата. Това е интересен детайл, но според моите естетически представи граничи със зоната на кича, но е функция, която може да бъде деактивирана.
Колкото до пространството, то отпред положението е добро – имаме страхотни седалки, добра ергономия и обзор във всички посоки. На вторият ред обаче е малко притеснено – място за главата и раменете има колкото искате, но това за колената е недостатъчно.
Comments are closed.