На пътя
Време е да потеглим. Въпреки крещящия външен вид, малкият Mercedes се задвижва от още по-малък 1.3 литров бензинов двигател с принудително пълнене, комбиниран със седемстепенна автоматизирана скоростна кутия с два съединителя. Мощността обаче достига повече от приличните 163 к.с. с пиков въртящ момент от 250 Nm. Това позволява на автомобила, който тежи впечатляващо ниските 1280 килограма да ускори от 0 до 100 км/ч за 8.0 секунди и да постигне официален разход на гориво между 4.6 л и 8.5 л за 100 км.
И така, настаних се в удобните спортни седалки и потеглих към Панчерево, откъдето щях да “отскоча” до Боровец. Свикнал съм на първо място моделите на Mercedes да са тихи, комфортни и да ме изолират добре от неблагоприятната външна среда. Как е положението тук? Доста добре. Личи си, че не се намираме в голям щутгартски седан, но колата се движи подчертано комфортно из софийските улици. Шумът откъм пътя при ниски скорости е минимален, а окачването се справя доста комфортно с уличните неравности. Двигателят също едва се чува, а и като цяло външният шум е на нива по-ниски от обичайното в класа. Време е за малко музика – свързвам телефона си с MBUX и пускам поредният плейлист от Spotify през страхотната опционална аудиосистема Burmester, която макар да струва близо 1600 лв определено е опция, която си заслужава. И ето че тук идва първата изненада – реших, че не е зле да си заредя батерията на телефона, но след щателно търсене стигнах до извода че няма как. Единствените опции са безжично или чрез един от няколкото USB-C входове. Явно все пак не съм в крак във времето, защото моят не чак толкова стар iPhone SE идва с кабел, който изисква познатият USB-A вход.
И така в чудене кога ще ми падне батерията стигнах до изхода на София като реших, че шофирането до Боровец ще е в икономичен режим. С повишаване на скорстта малко неща се променят. Малкият Mercedes продължава да е все така тих и комфортен, двигателят е пъргав, а скоростната кутия работи точно и сменя предавките мигновено и неусетно. Всичко е точно. Докато не настигнете някой по-бавен от вас, защото в момента в който ми се наложи да изпреваря и настъппих педала на газта до долу, A200 излезе извън комфортната си зона. Първо, скоростната кутия влезе в сериозни размисли какво трябва да направи и след като все пак смъкна 2 предавки надолу и колата потегли изключително пъргаво напред, двигателят вдигна обороти с неприятен вой. Та странно нещо – от една страна звучи така сякаш някой го изтезава, от друга колата върви наистина добре. Както и да е, скоро се озовах в Боровец като разходът на гориво в тази отсечка бе 5.4 л за 100 км, резултат който намирам за доста добър.
След кратък престой в Боровец реших, че завоите към Паничище ще ми предоставят добра възможност за малко по-спортно шофиране. Включих режим спорт и с много газ потеглих по стръмния път. Това, което ми бе направило впечатление и по-рано, но при активно шофиране се потвърди е необичайната острота, с която се управлява A-Class. Кормилното му управление е точно, прецизно и доста бързо и това ми дойде малко неочаквано, тъй като съм свикнал моделите на Mercedes да не са толкова добри в това отношение. Освен това ниското тегло на автомобила определено играе положителна роля в поведението на колата, която енергично взима завой след завой. Стабилността също е на много високо ниво, като в гранични моменти започва леко недозавиване, което се контрира лесно в зародиш. Наклонът на каросерията обаче е налице, въпреки пониженото окачване при версията с AMG пакет, но не толкова, че да развали удоволствието. Това, което разваля картинката е гореспоменатото “бучене” на двигателят. Очевидно е, че 1.3 литровият агрегат е прекалено малък, ако имате спортни претенци, а смятам, че той е и причината скоростната кутия да се чуди какво решение да вземе при подобно шофиране.
Все пак останах доволен и изненадан от остротата на управлението и удоволствието, което малкият Benz може да достави. Мисля си, че А250 4Matic с двулитров двигател с 224 к.с. и задвижване на четирите колела ще е страхотна машина за каране, а за бъдещата AMG версия не ми се мисли 🙂
Comments are closed.