Когато няма път – Land Rover Discovery

Oбикновено, когато взема автомобил за тест, се надявам на сухо време с малки пухкави облачета и много слънце (в RoadHunter снимките са важни). Е да, но този път не споучих – скоро след като подкарах Discovery 5 зимата започна рязко с обилен снеговалеж. Дали пък всъщност не извадих късмет?

Актуалното поколение на най-практичния модел на Land Rover може и да смени тактиката и за разлика от предшественика си да не е класически всъдеход построен върху шаси, но независимо от това той продължава да бъде един изключително способен автомобил що се отнася до преживявания извън пътя. Ами че той е способен да гази във вода дълбока до 900мм, има понижаващи предавки, сериозен пътен просвет и достатъчно електронни асистенти, които позволяват и на неопитните водачи да правят чудеса извън пътя.

Така, че снегът и съпътстващата го кал всъщност не ми развалиха нито теста, нито снимките, а ги направиха двойно по-интересни, защото Discovery 5 се чувства отлично окалян до над огледалата.

Дизайн:

DSC_7905.jpg

И като казах окалян до над огледалата, не знам дали това не е плюс. Защото така се вижда по-малко от колата, а аз я намирам за грозновата от първия миг, в който я зърнах. И недейте да гледате само снимката отгоре, защото това е един от най-ласкавите ъгли на Discovery.

Проблемът на британеца е в задницата. Много хора се чудят и дразнят на несиметрично разположената регистрационна табела, а дори попаднах на „афтърмаркет“ решения, които я „центрират“. На мен обаче проблемът ми е другаде и се опасявам, че в Discovery има нещо, което ми навява мисли за  изрода в автомобилната промишленост SsangYong Rodius. След дълги размисли стигнах до извода, че задната част е прекалено масивна, между арките на калниците и линията на вратите има прекалено много метал, а покривът с двете си нива само подсилва този ефект. Не съм впечатлен и от оформлението на задните светлини, които със сигурност изглеждат атрактивно на пръв поглед, но при повече вглеждане ми се струва, че има разминаване в линията им между частта върху багажника и тази върху калниците.

DSC_7756.jpg

Това, разбира се, си е мое мнение и вие може да на го споделяте. Това, което е безспорно обаче е, че автомобилът показва тясна семейна връзка с по-малкия Discovery Sport, особено що се отнася до стилистиката и оформлението на страничната линия, както можете да видите на двете снимки долу.

Ако трябва да коментирам разположението на регистрационния номер, пък, то това решение идва от желанието да се покаже визуална връзка с ранните поколения на автомобила, защото при първите модели резервното колело бе разположено на вратата на багажника, което изискваше номерът да се намира от едната му страна, а задният прозорец да е асиметричен. Ненужно решение, но пък интересна заигравка с историята. На тази приемственост се дължи и „двуетажният“ покрив, който е по-висок в задната си част, макар тук да имаме и рационална причина – по този начин пасажерите на третия ред седалки печелят ценни сантиметри над главите си.

И за да не бъда толкова негативен, ще спомена, че искрено харесвам оформлението на предната част, която залага на характерния дизайн на Land Rover, който ми допада, а освен всичко в този модел ѝ е придадена една много подходяща строгост и предизвикателност. Сякаш е нахакан младеж, който ви подканва да направите нещо, в което вие не сте добър, а той е отличник.

Другото, което харесвам са щедрите размери на автомобила. С височина от близо 1.90м и широчина от над 2.20м Discovery е респектиращ колос.

Интериор:

DSC_7729.jpg

В момента, в който влязох в Discovery, забравих за външния му вид. Тук автомобилът е в стихията си. Дизайнът на интериора е безпогрешно разпознаваем като Land Rover. Той не е толкова атрактивен, колкото серията на Range Rover с техните дисплеи за управление на всичко и минимална бройка физически бутони, но поне за мен това не е минус (все пак, ако следите блога ми, сте наясно, че аз не съм любител на прекомерната употреба на капацитивни повърхности в автомобила).

Това, което ми харесва най-много, е пространството във всички посоки, удобството и всички тези ниши за багаж. Например отпред имаме две „жабки“, широки джобове във вратите, поставки за чаши с допълнително място за багаж под тях, ниша под централната конзола, скрита ниша в централната конзола и хладилник под централния подлакътник. Абе, общо взето серизно ще затрудните „куките“, ако ви спрат за проверка и решат да ви тършуват из колата (все пак знаем техния афинитет към скъпите автомобили).

Качеството на изработка и използваните материали също са на много високо ниво и през цялото време прекарано с Discovery се чувствах царски. Всъщност на моменти забравях, че не се намирам в Range Rover.

Колкото до дисплеите пък, то и тук имаме от тях. Тъкмо два на брой. Десет-инчов „тъч“ дисплей отговаря за управлението на информационно-развлекателната система. Резолюцията му е отлична и намирам работата с него за лесна, макар самата система да може да бъде малко по-интуитивна. За пълен 2020 ефект имаме и 12,3-инчов дигитален клъстър, който е конфигируем в много широки граници и, например, може да показва изцяло картата на навигацията, за тези които се притесняват да не се изгубят някъде.

И все пак най-характерната черта на Discovery, що се отнася до интериора му си остава фактът, че той е създаден с идеята да вози безпроблемно седем възрастни.

Вторият ред седалки предлага много място за краката, равен под и добре оформени седалки. Нищо необикновено за автомобил с дължина пет метра без съвсем малко. Необикновеното идва щом разгърнете третия ред седалки. За да не си повредите кръста докато извършвате това действие, англичаните от Ковънтри са решили, че това трябва да се случва с натискането на бутон (втория ред също се сгъва електрически, в случай че се нуждаете от товарно пространство като за новороден слон). И след като си поиграх доволно дълго с електрическото конфигуриране на интериора се настаних най отзад, където осъзнах, че седя почти нормално и всъщност бих могъл да попътувам така. Мястото за главата е достатъчно, колената ми също не докосват гърба на предните седалки. Е да, реално седалките са доста ниски, та позата със сигурност не е най-удобната, но това със сигурност е първият трети ред във SUV, на който сядам и се чувствам добре.

disco.gifDSC_7739

 

 

 

 

 

На пътя:

Автомобилът, който карах, разполага с двигател, който не може да си купите. Ами така де, междувременно от Land Rover направиха лека модернизация и към днешна дата предлагат модела с два дизелови двигателя – четирицилиндров двулитров с 240к.с. (SD4) и по-подходящия шестцилиндров трилитров с 306к.с. (SDV6).

Тестовият автомобил обаче разполагаше с друга версия на въпросния „шестак“, която вече не се продава – така наречената TDV6, която разполага с 258к.с. и щедър въртящ момент от 600Nm.

DSC_7872.jpg

Но преди да попадна в зимната приказка, която споменах, денят ми започна другояче. Всъщност посетих за пръв път новия търговскосервизен комплекс на Мото Пфое, който физически отделя британците Jaguar и Land Rover от по-достъпните марки Ford и Volvo, които си остават на бул. Сливница. Там пък присъствах на появата на новото поколение на най-малкия Range Rover – Evoque. И така, потопил се в атмосферата на Land Rover, продължих деня си поемайки с голямото Discovery към най-неподходящото за него място – центъра на София.

DSC_7730Именно там осъзнах, колко голям е всъщност автомобила. Поради височината му видимостта в непосредствена близост до колата е затруднена, което налага доста внимателно шофиране. За сметка на това познатата доминираща позиция на седене високо над всички останали позволява да гледате 20 коли напред в задръстването. И макар автомобилът да е съвършено неподходящ за шофиране в града, то тук именно проличават някои от важните му качества. На първо място това е комфортът. Обикаляйки града се чувствах не по-различно, отколкото в Range Rover Sport – двигателят е рафиниран и много добре изолиран, шумът откъм пътя е минимален, външните шумове от забързаното ежедневие също достигат до мен приятно приглушено, а въздушното окачване ме кара да си мисля, че улиците ни не са в чак толкова лошо състояние (чиста заблуда: след като се качих отново в Clubman-а си, изгубих три пломби, докато се прибера вкъщи). И така още в градска среда предусетих, какво ме очаква на следващия ден, когато потегля на път – комфорт.

DSC_7913.jpg

И изобщо не се излъгах. В един побелял ден се отправих към Рила. Тук вече успях да усетя целия чар на Discovery като автомобил за дълги пътешествия. Двигателят продължи да ме радва с рафинираната си работа, но какво друго можем да очакваме от „шестак“? Точно затова си мисля, че четирицилиндровият дизел е абсолютен компромис и който може да си позволи с 10 000лв по-високата цена на SDV6 и съответно по-високите разходи за обслужване трябва да се насочи към него, без да се замисля. Та шестцилиндровият дизел е еластичен, като мощността му е бързодостъпна, разбира се и благодарение на осемстепенната скоростна кутия, която работи много приятно и неусетно.

Но не си мислете, че Discovery е ракета. Благодарение на алуминиевата конструкция и самоносещата каросерия Discovery 5 е с над 250 килограма по-лек от предшественика си, но независимо от това с маса от 2300кг той си остава един от „дебелаците“ на пътя. Съответно динамиката му е умерена. Официалните данни за версията, която тествах показват ускорение от място до 100км/ч за 8.1 секунди. Аз засякох 8.17 секунди, което е съвсем близо. По-мощният SDV6 с неговите 306 к.с. се справя в тази дисциплина за 7.5 секунди. Така де, лично на мен динамиката ми се стори прилична и достатъчна за ежедневието.

DSC_7844.jpg

И така докато разсъждавах над това, колко много ми допада спокойствието и комфортът, с които Land Rover-ът ме обгрижва, зърнах познат черен път (в случая бял път) и веднага се отконих по него. Смених режима на окачването в „off road“, с което увеличих пътния просвет до 28 см (доста, а?), включих бавните скорости,  използвайки селектора на Terrain Response системата влязох в решим, подходящ за снежната покривка и потеглих напред. Склоновете, които преодолях, дълбокият неотъпкан сняг и лепкавата кал бяха страхотно изживяване. Автомобилът надмина бездруго високите ми очаквания, а бидейки неопитен извън пътя бях подчертано предпазлив. Тоест какви са реалните възможности на Discovery 5 ми е трудно да си представя. Във всеки случай геометрията, пътният просвет, артикулацията на окачването и дългогодишният опит на Land Rover в създаването на подобни машини си казва думата.

След като доволен от стореното се завърнах на пътя, продължих пътуването си с умерена скорост, при която „англичанинът“ гори около 7.5-8.5 л дизел на 100 км. Учудващо е как кола, която е толкова компетентна извън пътя, се справя съвсем прилично и на него. Факт е, че килограмите му личат и инерционните сили, които усещам в завои, са сериозни. Наклонът на каросерията също е значителен, което изключва възможността за твърде динамично придвижване, но при нормално движение всичко е на ниво, а управлението е доста приятно, макар да е далеч от увлекателно. Но фокусът тук остава комфортът и там Discovery е отличник, немного по-различен от изискания Range Rover.

Заключение:

След срещата ми с Discovery продължавам да намирам автомобила за подчертано грозноват. Това, което се промени е, че външният му вид вече ме вълнува много малко, защото колата спечели симпатиите ми с огромните си възможности извън пътя, със спокойствието и комфорта на пътя, както и с изключителната практичност на интериора.

Донякъде ми е трудно да определя преките конкуренти на Discovery на пазара в България, тъй като тук големите SUV модели рядко се възприемат като семейни автомобили и са по-скоро символи на престиж, а за съжаление и нерядко показват кой е продал нивата на баба си за най-много пари или кой е взел най-голяма пачка под масата. Тъкмо затова по-показните модели са на почит – Porsche Cayenne, Audi Q7, Mercedes GLE (Coupe), BMW X5 (50d) и така нататък. Може би хората, които биха се замислили за Discovery, са тези, които биха харесали Volvo XC90 или VW Touareg? Цените на трите модела могат да се приемат за близки – Discovery стартира от 106500лв с бензинов двигател с 300к.с., по-добре оборудваното Volvo стартира самоуверено от над 120000лв, а германецът наистина е „автомобил за народа“ със стартова цена от 103000 лв.

Но да се върнем на Discovery – ако ще ползвате автомобила ежедневно не ви трябва бензин, трябва ви шестцилиндровия дизел и някое от високите нива на оборудване. Съответно ще се наложи да заделите и около 150000 лв, което си е сериозна сума, но пък идентично оборудван Range Rover Sport ще струва поне 25% повече. Та, ако не държите твърде много на външния вид и на престижа на Range Rover, то определено си струва да се замислите, дали да не се насочите към Discovery.

А иначе автомобилът е много подходящ за големи семейства, които обичат да ходят на дълъг път и да мъкнат много, много багаж. Подходящ е и за хора, които ценят високо комфорта си, и такива, които искат да бъдат подготвени за всяка една възможна ситуация на пътя.

Цветан Илиев

DSC_7837.jpg

Оценка:

Land Rover Discovery

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s