Двадесети век дава на света достъпната мобилност – от коне и магарета хората масово се качват на автомобили, самолети, мотоциклети, високоскоростни влакове и каквото още се сетите. При колите всичко започва леко елитарно – те са скъпи, изискват нови, непознати умения при шофиране и се ползват изключително за спорт и развлечение. Е да, през 1908г. Хенри Форд включва и масите в това ново приключение, така че нещата започват да се променят, но неизменно редом до масовите автомобили продължават да се появяват и очаквани и силно желани модели за истинските ентусиасти. Като казвам силно желани, нямам предвид Жигулата, която дядо ви е чакал трепетно в продължение на десетилетие. По това време в развитата част от Европа хората се радват на BMW 507, Mercedes SL, а Великобритания дава на света по-достъпните роудстъри като MG B, Triumph Spitfire, Triumph TR4, че дори и Jaguar E-Type.

Връзката с пътя и автомобила, насладата от пътуването до днес остават запазена марка на роудстърите и макар пазарът им да е ограничен, защото всички искат „джип“, то все пак има интересни предложения на пазара, като днес ще ви запозная с мюнхенския Z4.

Дизайн:

BMW Z4 e класически компактен роудстър. Тук рецептата е дълга предница с място за шестцилиндров редови двигател, изтеглена назад пасажерска клетка с ниско разположени седалки, къса задница и задвижване на задните колела. Тази рецепта дава на автомобила основните му пропорции, които реално остават непроменени още от излизането на Z3 през 1995г. То затова е класика, защото няма какво да му се променя.

Големите разлики, обаче, са в детайлите, които определят излъчването на колата. След Z3 и първите две поколения на Z4, новият модел поставя агресията на преден план. Това важи особено при върховия M40i, който шофирах аз. Спортните брони, агресивните въздухозаборници, супер-широките BMW „бъбреци“, вграденият спойлер на задния капак и дифузьорът – всичко крещи спорт и агресия.

Трябва да ви кажа, че аз съм доволен от дизайна на Z4, без значение дали имаме спортен М пакет или не. Докато по-масовите им модели като цяло не ми допадат откъм външен вид, то тук е постигнат чар и характер, които ме карат да хвърлям поглед зад рамо всеки път щом се отдалечавам от паркираната Z4-ка.

А да, имаме и завръщане на мекия покрив. Така и трябва да бъде – истинският роудстър има нужда от мек покрив. Единственото позволено изключение е Mercedes SL.

Интериор:

Интериорът на Z4 е… немски. Тоест приятен, но невпечатляващ, дизайн и добра ергономия. Аз го намирам за крачка напред спрямо предходното поколение на модела, но нищо в него не ме грабва истински от гледна точка естетика.

Пространството пък е ограничено. То е ясно, че седалките няма да могат да „лягат“, но има други компромиси, например: или ще си подпирате ръката на централния подлакътник (ама ще карате жадни) или ще си пиете питието, (ама няма да се облягате). Да, държачите за чаши са в подлакътника, което автоматично елиминира и мястото за дребни вещи в него, но в интерес на истината BMW са опитали да се справят с проблема, защото малка част от капака му може да се затвори, за да може шофьорът да се подпре, пък пасажерът явно не е важен.

Джобовете във вратите също приличат по-скоро на цепки и побират половин портмоне – не много, но от сърце.

Все пак е редно да призная, че мрежата зад седалките е от полза, а има и отвор откъм багажника, който позволява да натоварите чифт ски например, за който е решил, че Z4 ще бъде основният му автомобил зиме и лете.

Като материали и изработка, нивото е очаквано високо: метализирана пластмаса, меки повърхности, шито табло (еко кожа), алуминиеви декоративни елементи и страхотни седалки, тук изпълнение в кожа цвят „коняк“. Единственото, което безспорно не ми хареса, е облицовката на А-колоните, която по неясни за мен причини е направена от пластмаса като от претопени вилички за еднократна употреба.

Това, което ми допада много при Z4, е информационно-развлекателната система и дигиталният клъстър. И двата екрана са с точния размер (защото напоследък има мода за прекалено големи екрани), графиките и качеството им е страхотно и не съм имал момент, в който да не ги виждам ясно, дори при отворен покрив.

Инфотейнмънта има и много лесно управление. За който иска да се мъчи има капацитивен екран, за останалите – гласови команди или въртящ се контролер с капацитивна повърхност.

На пътя:

Двигателят! Няма откъде другаде да започна, защото днес дори конкурентът от Porsche има по-малко цилиндри, докато тук имаме шестцилиндров редови бензинов „звяр“. Работният му обем е три литра, максималната мощност 340к.с., а въртящият момент достига 500Nm. Достатъчно за ускорение до 100км/ч за 4.5 секунди (ако намерите достатъчно добър асфалт), а максималната скорост е електронно ограничена на 250км/ч. Комбинираният разход на гориво е 8.5л за 100км.

Без да омаловажавам цифрите и наградите, които двигателят е спечелил, важното тук е представянето му в реалността. Затова натиснах старт бутона, а „шестакът“ озвучи гаража на BMW с кратко и енергично вдигане на оборотите.

Потеглих. Следобедните часове в София са изключително горещи, така че и през ум не ми мина да сваля покрива. Ще гледам света от малкия пашкул, на който ми напомня купето на Z4. Седя ниско, видимостта настрани и назад е ограничена, но не дотолкова, че да ми е дискомфортно. Всъщност колата си е доста комфортна в града, защото двигателят е много балансиран и дори стартът му след всяка активация на start-stop системата е едва забележим, в икономичен режим педалът на газта реагира нежно, осемстепенният автоматик също работи незабележимо, а шумоизолацията при ниска скорост е много добра. Е, чувам буботене от изпускателната система, ама то това си е кеф. А разходът? Скромните (като за 340к.с.) 9.2л за 100км.

Освен типичните завихряния около огледалата и А-колоните, тук силно впечатление правят завихрянията, които идват зад мен от уплътненията между прозорците и мекия покрив. Нищо фрапантно, но не е за хора, които държат на тишината.

Нещо друго, което не ми допадна по време на пътя към целта ми, бе работата на адаптивния автопилот. Дори при настройка за минимална дистанция Z4-ката натиска спирачки, далеч преди да съм наближил колата пред мен достатъчно, за да вляза в лява лента и да я изпреваря. Намирам го за досадно и, честно казано, предпочитам колата да е оборудвана със стандартен круиз контрол.

А целта? Пирин. Време е да усетя пътя, автомобила и вятъра, които се намират на един бутон и 10 секунди разстояние:

Газ, гумите губят сцепление, задницата палаво се приплъзва наляво-надясно и, съпроводен от пристрастяващия звук на двигателя, се изстрелвам към Банско. Всъщност не давам много зор на колата и себе си, а по-скоро си играя. Така автомобилът носи най-истинското удоволствие. Управлението му е приятно тежко и достатъчно бързо, а стигна ли бавнодвижещи се превозни средства ги изпреварвам без усилие и с доста вятър над шапката. Всъщност със затворени прозорци завихрянията вътре са ОК, но това е при наличие на ветробран, пък той поради някаква причина е опционален, но напълно задължителен.

Хубавото при Z4 е, че въпреки нескрито спортните си претенции роудстърът е подходящ и за лежерни, типично „кабрио“ отсечки. Това и направих между Банско и Гоце Делчев. Свързах се с Apple CarPlay и от опционалната, но силно препоръчителна, аудиосистема Harman Kardon зазвуча любим плейлист. В режим Comfort колата така или иначе не беше особено комфортна, защото окачването продължава да е подчертано твърдо, но все пак бива, а голямата изненада дойде, когато видях, че съм минал отсечката при среден разход на гориво едва 6.5л за 100км – икономия и удоволствие в едно. Харесва ми.

На следващия ден реших, че ще изследвам десетките криволичещи пътчета около долината на река Места. Време е за режим на работа Sport+ и колкото и да не обичам клишетата, автомобилът наистина става остър като бръснач – светкавични реакции на педала на газта, а двигателят отговаря с желание и без осезаема турбодупка. Управлението е много прецизно, а автомобилът стои супер стабилно на пътя, ако не си играете много с педала на газта. Супер е, но честно да ви кажа, за мен чак такава острота е по-скоро излишна. Харесвам много стандартния режим на работа, при който Z4 се справя с всичко с удоволствие, лекота, рев и пукот.

И така в завои и забавления свърши денят, а аз потеглих за София по тъмно. Тъкмо навреме, за да се убедя, че адаптивните LED фарове са излишна опция за 2400лв, защото невинаги реагират адекватно и не малко хора ми присветваха заслепени. Мисля, че по-добрият вариант тук са стандартни LED фарове с асистент за дългите срещу 320лв.

Заключение:

С атрактивния дизайн, който събира погледите, увлекателното управление и отличния двигател и скоростна кутия, Z4 е страхотен представител на автомобилите за удоволствие. В случая с M40i ще си позволя да предположа, че говорим за бъдеща класика, защото този двигател е феноменален, а и се опасявам, че може да е последният „шестак“, който се появява при роудстъра на BMW.

И докато цените на M40i са относително високи (старт от 123000 лв или 156000 за тестовата кола), то 20i с ръчна скоростна кутия, която мисля, ще подхожда много на модела, започва от 82200лв. Предвид качествата на автомобила и удоволствието, което може да донесе на ентусиастите, цената е отлична.

BMW Z4 се доказа като класически роудстър, разполагащ с всички необходими качества да накара собственика си да планира пътувания във всеки свободен миг.

Цветан Илиев

Оценка: