Двадесети век дава на света достъпната мобилност – от коне и магарета хората масово се качват на автомобили, самолети, мотоциклети, високоскоростни влакове и каквото още се сетите. При колите всичко започва леко елитарно – те са скъпи, изискват нови, непознати умения при шофиране и се ползват изключително за спорт и развлечение. Е да, през 1908г. Хенри Форд включва и масите в това ново приключение, така че нещата започват да се променят, но неизменно редом до масовите автомобили продължават да се появяват и очаквани и силно желани модели за истинските ентусиасти. Като казвам силно желани, нямам предвид Жигулата, която дядо ви е чакал трепетно в продължение на десетилетие. По това време в развитата част от Европа хората се радват на BMW 507, Mercedes SL, а Великобритания дава на света по-достъпните роудстъри като MG B, Triumph Spitfire, Triumph TR4, че дори и Jaguar E-Type.
Връзката с пътя и автомобила, насладата от пътуването до днес остават запазена марка на роудстърите и макар пазарът им да е ограничен, защото всички искат „джип“, то все пак има интересни предложения на пазара, като днес ще ви запозная с мюнхенския Z4.
[…] двигател, познат от предното поколение – M140i. При срещата ми със Z4 този двигател направи половината […]
[…] Що се отнася до ниши за багаж, то положението е малко по-спортно, тоест непрактично. Джобовете във вратите са тесни, но пък под централната облегалка има повечко място. Пред скоростния лост има и място за телефон, в случая с безжично зареждане. Аз обаче имах проблем със зареждането, като на моменти прекъсваше или пък бе прекалено бавно. Подобен проблем имах и при BMW Z4. […]