Mitsubishi в надпреварата на компактните SUV модели – тест на Eclipse Cross

Чуя ли за Eclipse се сещам за спортните купета, които през деветдесетте се срещаха из софийските улици, a аз ги заглеждах с нескрито възхищение. Имаше едно зарязано под парче брезент в Младост 3. Може и да е било крадено и “скрито”. В ония още по-хаотични времена всичко бе възможно. Разбира се, сещам се и за зеления Eclipse от второто поколение на модела, който стана известен с участието си в“Бързи и яростни“.

Времената обаче се променят, а с тях – и колите. Mitsubishi изпаднаха в тежка ситуация, намалиха моделите си, фокусираха се върху високопроходимите машини, а от бляскавите и технологично развити 3000GT и EVO останаха спомените и обявите в автооказиона.

Днес, обаче, старото име Eclipse в комбинация с добавката Cross отново е в шоурумите на марката, а на мен ми предстои да изпробвам тази нова интерпретация, която има малко общо с оригинала.

Дизайн:

Новият Eclipse – компактен SUV модел, който цели да грабне малко купувачи от пазарния хит Nissan Juke и подражаващите му модели. Съответно дизайнът трябва да има нещо спорно, което да разделя мнения. Това тук е характерно оформената задница с наклонено стъкло тип BMW X6 (и всички появили се след него), целящо да придаде леко спортно излъчване на автомобила.

Въпросното е разделено на две от лентата на задните светлини, която изпълнява ролята и на спойлер и в някаква степен редуцира подемната сила при по-висока скорост. Спорен елемент, който на мен ми допада, а освен това харесвам решението задната чистачка да бъде скрита под спойлера на покрива.

Предната част на Eclipse Cross е оформена по-нехарактерно и в комбинация с многото “хром” ми напомня на нещо, създадено за китайския пазар – минус в моя тефтер.

Плюс, пък, са праговете, наподобяващи въглеродни нишки с добавен червен кант. Малък детайл, който обаче има сериозен ефект върху цялостното излъчване на автомобила и внася малко „спорт“ в концепцията.

Цялостно ми се струва, че от Mitsubishi са искали да направят нещо смело, но не им е стискало и резултатът е комбинация от консерватизъм с щипка авангард. Пазарът ще покаже колко сполучлив е този дизайн, а аз оставам с леко смесени чувства – ту ми харесва, ту не ми харесва.

Интериор:

Интериорът залага на конвенционален дизайн с някои типично по японски неизпипани детайли и други, които се доближават до европейските разбирания и изисквания. Сред първите влизат бутони за управление на трип компютъра, които са разположени на таблото, вместо на волана (снимката посредата отдолу), редичка правоъгълни бутони „тупнати“ на таблото вляво от водача, като това е нещо, което намираме при почти всеки японски автомобил и най-шокиращото – бутоните за отоплението на седалките (долу вляво). Като ги видях в главата ми изникнаха спомени от детството. Няколко минути „ровене в нета“ по-късно намерих снимка на Pajero от 2001 г. с абсолютно същите, а няма да се учудя да идват право от края на осемдесетте.

Следва модерната част в салона на Eclipse Cross, която се върти около информационно-развлекателната система. На първо място дисплеят ѝ има популярната, удобна интеграция над централната конзола, която тук е изпълнена добре. Интересно е, че при най-високото ниво на оборудване Instyle+ въпросната залага и на хардуерни бутони, а има и „козирка“ над нея. На мен, обаче, този вариант ми допада повече.

Управлението ѝ е поверено на пръстите на водача (капацитивен екран) или по-удобното – тъч-пада край скоростния лост. Освен стандартните движения, чрез „мултитъч“ или ползване на два пръста едновременно, можете да регулирате силата на звука, а освен това цялата повърхност се натиска за влизане в менюта и т.н. Според мен доста добра интерпретация по темата, а и самата система работи добре. Но пък както знаете, аз съм леко „динозавър“ по тази тема и предпочитам въртящ се контролер и обособен бутон за силата на звука – нетолкова модерно, но пък в пъти по-удобно по време на движение.

Що се отнася до материали, то тук нещата също са по-скоро простички, макар това да не е учудващо спрямо класа. Твърдата пластмаса е доста и макар на пръв поглед всичко да изглежда солидно, то при движение по неравности чувах отчетливо поскърцване от дълбините на таблото. Дали е проблем с конкретния автомобил или е нещо по-генерално, не знам.

За накрая оставих най-доброто в салона на малкото Mitsubishi. Това е пространството и оползотворяването му. Отпред има големи джобове и ниши за багаж, но истински се впечатлих след като седнах отзад. Независимо от скосения покрив, мястото над главата ми е предостатъчно и това при положение, че задната седалка е поставена удобно високо. В резултат на това имам наистина много място за краката и колената. Направо се учудвам как е възможно в кола с такива габарити да мога да си опъна краката толкова много. Супер!

На пътя:

Автомобилът, който подкарах, бе оборудван с интересния 1.5-литров турбобензинов двигател, развиващ 163к.с. и 250Nm. Със задвижване на четирите колела, компактният SUV ускорява до 100км/ч за 9.8 секунди и развива точно 200км/ч. Средният разход на гориво е 7 литра за 100км.

Първата дестинация, към която се насочих бе място за бургери, т.е. центъра на София. Това пък съвпада със средата, в която обикновено се карат подобен тип коли. Тук впечатление ми правят няколко неща. На първо място – изключително балансираната и тиха работа на двигателя при ниски обороти – всъщност ден по-късно, докато паркирах, ме попитаха „електрическа ли е?“ Показателно. Нещата се променят при активиране на старт-стоп системата, защото тогава двигателят се „буди“ с отчетливо разтърсване. А иначе колата е приятна за града, с лекота при управлението и е истински маневрена.

И докато маневрирах из центъра и се чудех с каква скоростна кутия е оборудвана колата (седнах зад волана напълно неинформиран), чух спирачки, клаксон и замалко да проверя петте звезди за безопасност, които Euro NCAP дадоха на Eclipse Cross. А каква беше работата? Работата беше, че някакъв уж професионален, уж шофьор не знае, че на нерегулирано кръстовище предимство има дясностоящият, т.е. аз (след като паркирах го намерих и го просветлих, макар че той не се даде лесно). Обаче ми е писнало от функционалната неграмотност, обхванала като чума населението ни. И понеже не искам да ми пращат УАЗ-ки с пагони, няма да ви казвам, че въпросният некомпетентен и опасен нехранимайко шофираше сребристо Peugeot 406 (след модернизацията) с рег. номер ВА117979. Не съм го казал.

Колкото до скоростаната кутия – CVT, а аз отначало я взех за старомоден автоматик. Може би благодарение на нея разходът в града бе 7.3л за 100км, което хич не е зле.

Малко по-късно се насочих в околностите на София, за да проверя, колко от офроуд ДНК-то на Mitsubishi е попаднало при Eclipse Cross. Системата за задвижване на четирите му колела е вътрешнофирмена разработка наречена S-AWC (Super All Wheel Control) и преразпределя въртящия момент между двата моста и между предните две колела (чрез спирачно усилие).

Излязох от Бистрица и завих надясно към черните пътища. Тук задвижване на четирите колела дори не ми трябва, но повишеният пътен просвет определено е полезен. Интересната част дойде, когато стигнах изкачване с неравности. Като предимно градски SUV, Eclipse Cross не разполага с особено добра артикулация на окачването, съответно лесно „вдига гума“. В такъв момент виждаме и бързината, с която се случва разпределението на въртящия момент и честно казано в случая не е достатъчна. След няколко неуспешни опита с по-ниска скорост ускорих и се качих, но както виждате от видеото долу (ако имате интерес се абонирайте за YouTube канала на RoadHunter), колелата във въздуха си се въртят.

Все пак за леки препятствия и излети системата си е ОК и е на ниво, което може да се очаква от подобен автомобил.

Следващата сутрин ме завари на магистрала Тракия. Тук колата показа силните си страни по отношение на устойчивост на пътя и добър акустичен комфорт. Шумът откъм пътя както и при ниска скорост продължава да е добре изолиран, а аеродинамичният шум идва откъм големите странични огледала, но и той е в разумни граници.

Динамиката също хич не е лоша. Да, работата на вариатора е особена и малко непредвидима – на моменти прави имитации на смяна на предавка, на моменти всичко се случва с плавна вариация в предавателните числа, изразяваща се в покачваща се скорост при непроменящи се обороти. Интересно, но ако не му обръщате внимание не прави впечатление.

След кратка отсечка по магистралата, изпълнена с доста ускорения и резки спирания заради хора, които не ползват мигачи, слязох от магистралата в посока Костенец при среден разход 9.9л за 100км. Предполагам, че при по-спокойна обстановка 8л са постижими.

Последва път със завои, но далеч от предсставите ми за „шофьорки“, поради многото дупки. Реших да бъда икономичен и постигнах разход 5.5л. Тук е редно да спомена, че Eclipse Cross вози подчертано твърдо, като дупките и неравностите се усещат отчетливо, но за сметка на това наклонът на каросерията в завои е малко.

След това дойде ред на Белмекен и няколко отсечки, в които автомобилът показа страна, която не очаквах. Ами той хич не е лош за каране. Добре де, скоростната кутия малко разваля „кефа“, но като за този тип кола, Eclipse Cross е много приятен за шофиране. Това се дължи на комбинация от качества и особености.

Късата база и твърдото окачване правят колата повратлива, но не и нестаблна. Мисля, че S-AWC може и да не блесна при офроуда, но тук помага осезаемо. Голяма роля тук имат и директното управление, което сякаш идва от ерата преди електрическите сервоусилватели (това е плюс) и двигателят, който реагира бързо и достатъчно пъргаво. Не на последно място впечатлението се постига и благодарение на звука от него, който ми допада нетипично много като за генериран от четирицилиндров двигател. Абе с две думи – доволен съм.

Заключение:

Mitsubishi Eclipse Cross е модел в правилния клас, макар и появил се малко късно. Според мен проблемът тук е, че колата предлага качествен пълнеж в недотам атрактивна опаковка. С други думи, като техника и управление всичко изглежда много добре, но недоизпипаните детайли в интериора и консервативния му стил биха могли да откажат доста хора. Външният вид разбира се е въпрос на вкус, но и там ми се струва, че е можело да се поработи още за по-ясно изразен характер.

Иначе автомобилът предлага силни страни като високо ниво на оборудване, увлекателно управление, рафинирана работа на двигателя и много обширен и функционален интериор.

Не очаквам да стане пазарен хит, тъй като Mitsubishi са поизгубили малко от имиджа си в Европа, но определено мисля, че е модел, който може да повлияе позитивно именно на този имидж дългосрочно. Тук вече нещата стигат до инвестиции и правилно разширяване на гамата от страна на японците.

Моето мнение все пак е, че с цена от 56990лв за тестовия автомобил, който е отлично оборудван (и 45000 стартова цена за модела), Eclipse Cross е интересен вариант за хората, които държат да шофират SUV модел, така че не го отхвърляйте без да сте го покарали.

Цветан Илиев

Оценка:

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s