Мой учител разказваше как най-добрият му приятел наел Ford Mustang Convertible за лятната си почивка. Тръгнал на десетчасов път за южна Калифорния и решил, че ще направи добре да се сдобие с малко тен още преди да стигне плажа. Свалил покрива, съблякъл тениската си и достигайки до крайната си дестинация се настанил в …болница. Неусетно, заради скоростта и завихрянията, въпросният човек бил изгорял истински зле.
Винаги, когато се случи да шофирам кабриолет в най-жарката част на лятото си спомням тази история и не тръгвам без шапка и слънцезащитен крем. Е, този път опасността бе малка, защото за теста на MINI Cooper S Cabrio нацелих трите най-дъждовни дни в този странен летен сезон.
За щастие MINI, особено със задвижване в Cooper S вариант, носи достатъчно удоволствие от шофирането, за да компенсира своеволията на времето.
Дизайн
MINI е един от тези автомобили, чийто дизайн се е превърнал в част от популярната култура и е безпогрешно разпознаваем дори от хора, които обичайно различават колите единствено по цвят.
Характерните елементи са много – формата на купето с изправения челен прозорец и късите надвеси (вече по-дълги спрямо предходните поколения), детайли като фаровете, хромирания кант около прозорците, дори дръжките на вратите. Мога да изреждам много, защото моделът е сбор от необичайни елементи, които в крайна сметка си пасват и създават класически, но не ретро облик.
Тъкмо тези особености позволяват на настоящето поколение да изглежда все така актуално, независимо че е на пазара от 2013 година. Все пак преди две години моделът претърпя модернизация като най-голямата разлика e в дизайнът на задните светлини, които оформят Юниън Джак (флагът на Обединеното кралство). Мисля, че това е интересен детайл, който си пасва с характера на MINI.
Лично на мен MINI Cooper S във версия кабрио ми допада. Харесвам спортните детайли, харесва ми и “плоската” странична линия (под прозорците, а не издигаща се назад както е популярно). Все пак в миналото притежавах модел от марката и като цяло изпитвам симпатии към нея. Като казах “минало” смятам, че предходните две поколения, макар вече остарели, имаха още по-успешен дизайн за времето си.
По интересното при тестовия автомобил е, че това не е просто Cooper S. Пред вас е специалната версия Sidewalk, насочена към хора, които приоритизират дизайна и възможността да изпъкнат в трафика.
Версията залага на цвят Deep Laguna, който е наличен единствено за Sidewalk Edition. Лентите на капака на двигателя също са различни с характерна графика, която виждаме и върху мекия покрив, както и при декоративната лайстна около страничните мигачи. Детайлите продължават със специфични прагове и промени в интериора, за които ще разберете в следващата секция.
Интериор
Влиянието на Sidewalk продължава в интериора с черен кожен салон с жълти декоративни шевове и син “пайпинг”. Сини са и лайстните на вратите, а декоративните панели на таблото залагат на графиката, която видяхме отвън, и която тук свети. Накрая стигаме и до етикета Sidewalk на седалките. Детайлите ми допадат и правят интериора на MINI по-специален, но аз имам резерви към черния кожен салон в кабрио, особено когато липсва опция за вентилация на седалките.
А иначе интериорът е добре познат и отново лесноразпознаваем като MINI. Доминиран е от обръча с екрана на инфотеймънт системата. Самият обръч е препратка към централноразположения скоростомер на предходните поколения на модела и според мен изглежда малко странно като не изпълнява тази функция, но се свиква.
Дисплеят на инфотейнмънт системата е сравнително скромен, като размер, по днешните стандарти, но аз го намирам за отличен, а освен това има добра разделителна способност и е достатъчно ярък. Като цяло системата е сред най-добрите и е интуитивна, а за управлението ѝ има джойстик на централната конзола, както и бутони за бърз достъп до дадени менюта. Те са разположени доста ниско и работата с тях е недотам удобна.
Ще забележите, че тук липсва дигитален инструментален панел. Такъв все пак се предлага като опция с цена 398 лева, но според мен аналоговите уреди пасват много по-добре на MINI стила. Проблемът при тях и най-вече скоростомера е, че деленията са много нагъсто и следенето на точната скорост, особено в града, е малко по-трудно. Затова бих препоръчал опционалния head-up дисплей.
Към препоръчителните опции добавям и аудиосистемата Harman Kardon с цена 1598 лева, която доставя чист, плътен и силен звук и особено, ако имате желание да слушате музика, шофирайки с отворен покрив (а то кой не би искал), тя си е направо задължителна!
Що се отнася до материали и качество на изработка, нивото е високо с добри материали в по-важните зони. Но пък напоследък все повече малки автомобили предоставят подобрено качество в това отношение (пресен пример е Renault Clio) и с по-високата си цена бих очаквал още повече от MINI. За някои хора ще е проблем и често срещаното, при много кабриолети, потракване от механизмите на покрива.
Иначе имаме отлична позиция на седене, удобни спортни седалки с адекватна странична опора и втори ред, който е използваем, но само в краен случай. Мисля, че по-често би влизал в ролята на допълнителен багажник, тъй като при отворен покрив истинският багажник побира едва 160 литра.
На пътя
Какво означава Cooper S? Освен спортните брони, отворът на капака на двигателя и изпускателната система с двоен централноразположен накрайник, това е двулитров, четирицилиндров, турбобензинов двигател, който развива 192 к.с. и 280 Nm. В случая с шестстепенна ръчна скоростна кутия, малкото кабрио ускорява до 100 км/ч за 7.2 секунди и развива 230 км/ч. Официалният среден разход на гориво е 7.2-7.5 литра за 100 км.
Интересно е, че теглото на колата е запазено доста ниско (кабриолетите са по-тежки заради нуждата от заздравяване на конструкцията им) – 1370 кг или 95 кг повече от хечбека.
След като потеглих от паркинга на BMW се насочих право към изхода на София в посока Пирин. На пръв поглед нетипично изкарване на суперминито извън града, но пък Cooper S иска завои, на мен ми се шофира с отворен покрив без нужда от противогаз, а и опитът ми е показал, че дългият път не плаши MINI.
На магистралата колата демонстрира доста зряло поведение с добра стабилност, дори при по-висока скорост. Това означава по-спокойно и ненатоварващо пътуване, защото Ford Fiesta ST например, се държи осезаемо “по-нервно” в такива условия и изисква повече корекции с волана.
Ускоренията и доускоренията, очаквано, са лесни и бързи. Освен това натисна ли газта, до мен достига специфичния тембър на изпускателната система. Между другото звучи изключително близко до първия модерен Cooper S от преди близо 20 години.
Разбира се авродинамичния шум доминира, като освен от изправения преден прозорец, до ушите ми достига ясно свистене идващо откъм покрива. Нормално и в допустими граници.
За АПИ с любов
Позволявам си да вметна нещо странично. След като напуснах магистралата и малко преди Симитли в района на строителните дейности, пътят от еднолентов стана двулентов с табела от група Ж, указваща, че и двете ленти са в нашата посока. Е да, но се оказа, че табелата е сложена за заблуда на противника и всъщност лентата (все още) се ползва от насрещния трафик. Та в допълнение към регулярните слаломи около ями, поддържани със скъпа винетка, неадекватна маркировка разрешаваща изпреварване без видимост, сега тряба да следим и за табели, които не са си на местата.
Хубаво е, че българските шофьори така или иначе не гледат знаците и карат както им падне, защото подобни изпълнения от страна на строителите и/или АПИ могат да завършат много тежко.
Обратно на пътя
След това “лирично отклонение” се връщам на пътя и по-скоро малко след излизането от Симитли, където най-после отбих, натиснах бутона, който сравнително бързо и напълно автоматично прибра мекия покрив в багажника, смених режима на работа на колата на спортен и потеглих към Банско.
Да ви кажа, спортния режим оказва доста сериозно влияние на поведението на колата. Всъщност ми се струва, че настройките ѝ са правени именно с него като базов, а останалите са някакво допълнително, изкуствено “омекотяване”. В режим спорт колата се чувства естествено. По-тежккото управление е точно на място, а реакциите на педала за газта са изострени точно толкова, колкото трябва.
Без да прекалявам с газта се наслаждавах на пътя. Управлението е директно и прецизно без да е нервно, а колата взима завоите стабилно, без осезаем наклон на каросерията и някак, с голямо желание. Сега се чува по-ясно и буботенето на ауспуха, но сякаш ми липсва припукване. Или проблемът е в моя слух или наличието на филтър за твърди частици е наложило промени в тази насока. Но дори така, колата е забавна и звучи добре. Друг увлекателен елемент е силното свистене на клапана, който освобождава налягане от турбината при отпускане на газта. Друг много приятен детайл в режим спорт е, че автомобилът изравнява оборотите при превключване на по-ниска скорост, т.е. автоматично подава “междинна газ”. Резултатът е по-лесна и бърза смяна на скоростите и в крайна сметка бързото шофиране е по-лесно и достъпно.
Иначе завихрянията в купето не са малко, независимо от преградата, монтирана на втория ред седалки, но който се плаши от малко вятър не си купува кабрио 🙂
Това което истински ме впечатли е разходът на гориво. След немалко каране с отворен покрив (и доста със затворен в бури и дъжд), шофиране в града, ентусиазирана работа с десния крак по пътища с изкачвания и завои постигнах среден разход от 7.5 л за 100 км.
Предвид начина на шофиране и динамиката на колата, това е страхотен резултат и съвпада със официалните данни. Магистралата вдига разхода до към 9, но пък при спокойно движение с 90-100 км/ч може да постигнете дори резултат под 5 л на 100 км.
Заключение
MINI Cooper S Convertible е една добре изпипана машина за забавление с голям характер. Колата грабва с чаровния си дизайн и увлекателното управление. По някакъв начин тя комбинира “хот-хеч” нрав с малко по-зряло поведение на пътя – тоест хем е забавна, но позволява и по-умерено шофиране без да напряга.
Задвижването заслужава адмирации, защото предлага висока мощност, адекватното ѝ предаване на колелата, приятна за работа скоростна кутия и завладяваща динамика с много разумен разход на гориво.
Минусите идват от класа – супермини, съответно пространството и практичността страдат. Окачването също е подчертано твърдо и по нашите ужасни пътища може да бъде изнервящо. Друсането води до друг проблем и това е потракването на покрива и движещите се части, но искате ли кабрио ще трябва да преглътнете този проблем 🙂
Версията Sidewalk прибавя още стил към колата и смятам, че комбинацията на всички елементи, които са част от пакета е страхотна. Тя със сигурност ще допадне на определен тип клиенти, но лично за мен цената ѝ от над 8000 лева е неоправдана. Въпрос на приоритети.
Бих ли си купил Cooper S кабрио? Да. Моделът е сравнително скъп, но пък у него има много чар.
Цветан Илиев
Оценка
