Какво мислите, дали е реалистично да очакваме спортни претенции от автомобил с едва трицилиндров двигател? Вярно е, че става дума за малък „хот хеч“, но дори и там нормата винаги е била четири цилиндъра.

Все пак от Ford са решили да рискуват и новото поколение на Fiesta ST разполага именно с трицилиндров двигател. Нека видим какъв е резултатът и дали от Ford са допуснали грешка или пък отново ще се харесат на любителите на бързите градски автомобили.

Дизайн:

Когато преди десет години на сцената се качи шестото поколение на Fiesta, дизайнът на компактния автомобил ми хареса много и ми се стори впечатляващ като за класа си. Спрямо него, наследникът му изглежда някак пораснал и помъдрял, а това ми допада (може би защото в последните десет години и аз самият съм помъдрял… надявам се). Все пак новият дизайн е очевиден наследник на шестата генерация със сходни силует и линия на прозорците. Големите визуални разлики идват от по-сдържаната физиономия, постигната благодарение на стилистиката и оформлението на светлините и отпред и отзад.

Но ако се фокусираме над ST версията, то положението все пак е една идея „по-хлапашко“. Спортни брони и прагове, дифузьор, двоен накрайник на изпускателната система, фрезовани 18 инчови джанти и разбира се достатъчно големи ST лога в червено. Все пак ако ще е „хот-хеч“, то трябва да му личи.

Крайното ми мнение за дизайна на Fiesta е много положително, като автомобилът ми харесва от първия миг, в който го видях. Акцентите при ST версията само затвърждават позитивното ми мнение за дизайна на автомобила.

Интериор:

И ако отвън виждам сходни черти между предходното поколение на модела и актуалното, то отвътре не намирам съвършено никаква прилика – за мое голямо щастие. Автомобилът определено е станал много по-зрял и изискан, що се отнася до стилистиката на интериора.  Броят бутони е намалял съществено като главна роля за това играе наличието на модерна инфотейнмънт система с осеминчов капацитивен дисплей. Позиционирането му „извън“ таблото е решение, което доста хора намират за грозно, но аз го подкрепям твърдо, тъй като по този начин разположението му спрямо погледа на водача е отлично, а и прави възможно цялостното намаляване на обема на таблото, т.е. имаме „по-вталени“ и елегантни линии.

Нещо друго, което ми допадна много е клъстърът, който е аналогов, но дизайнът му е направен по начин, който изключително много наподобява модерните дигитални клъстъри. И все пак и там се намира място за 4,2 инчов информационен дисплей – по мое мнение съвършено достатъчен, за да можете да получавате информацията, която ви е необходима.

Но да минем към особеностите на версията ST. На първо място това са седалките, които смело мога да нарека „брутални“. Имаме Recaro седалки, тапицирани с кожа и алкантара, които предоставят покъртително добра опора за тялото. Всъщност те са толкова дълбоки, та сядането и ставането от тях се превръща в малко изпитание. На мен обаче това ми харесва, защото при всяко сядане във Fiesta ST се чувствам така, сякаш се намъквам в някой наистина специален, далеч по-спортен автомобил.

В духа на „хот-хеч“ традициите, имаме голямо ST лого и надпис Recaro. Показност на място.

ST елементите не свършват там. Имаме спортен волан с лого, който е приятно удебелен и скосен в долния край. Бутоните за управление обаче са ми малко неудобни, а и прекалено пластмасови.

Продължаваме с метален скоростен лост, прагове с надпис Ford Performance както и декоративни лайстни от въглеродни нишки. Така де, имитация на въглеродни нишки (приятно направена). Абе общо взето, ако сте вътре няма шанс да забравите, че не се намирате в обикновена Fiesta

До тук добре, но може би се питате как е качеството? Ами на мен ми се вижда солидно сглобен интериор. Може би отстъпва малко на VW Polo, но е наистина малко. По-голям проблем са материалите, защото твърдата пластмаса е прекалено много. Това обаче е очакван компромис в класа на градските мините, макар че ако сте се насочили към ST версията, то компромисът не е твърде приятен, тъй като тук вече имаме автомобил на сравнително сериозна цена.

Откъм практичност не съм доволен от прекалено малките джобове във вратите, но пък има допълнителна ниша на централната конзола и много място под централния подлакътник. Освен това се оказа, че мога безпроблемно да седна на втория ред седалки без колената ми да опират седалката отпред и като изключим факта, че отзад сте обградени само и единствено от кофти пластмаса, то пътуването на не много дълги разстояния е съвсем възможно дори и за възрастни.

На пътя:

Тук обаче имаме автомобил с фокус шофьора, та интересното тепърва предстои. Ford смело вкараха едва трицилиндров двигател във Fiesta ST. Работният му обем е 1500 куб.см, а мощността, която достига е 200к.с. и 290Nm въртящ момент. Това означава едва 6.5 секунди, за да ускорите от 0 до 100км/ч и максимална скорост от 232км/ч. Благодарение на EcoBoost технологията, разходът на гориво трябва да е от 5.1 до 7.6л за 100 км.

Ето, че в един на пръв поглед много неподходящ ден за тест на „хот хеч“ отворих вратата на малкия Ford и за пръв път се сблъсках с високите опори на седалката, които направиха влизането ми в колата подчертано трудно и определено тромаво. Все пак влязох де и там всичко си дойде на мястото – добра ергономия, удобни седалки, които обаче биха били прекалено тесни (отново заради страничните опори) за някой, който не разполага с идеално телосложение. Колкото до деня, казах, че бе неподходящ, защото -5°С и пресен сняг не предполагат наличието на суха пътна настилка, върху каквато малкият звяр би се чувствал най-добре. Но такъв ми бил късметът. Стартирах двигателя и съпроводен от силното му бучене потеглих в търсене на завои.

Силните впечатления дойдоха още докато се изнизвах от София. На първо място звукът. Колата си е шумна дори в нормален режим, като това което чувам е по-скоро изпускателната система, отколкото двигателя. Резултатът е, че на моменти се чувствам все едно, че двигателят е зад мен, а не пред мен. Но пък иначе звукът е супер. Знаете, че аз си падам по трицилиндрови двигатели, точно защото имат характерен звук. Тук с малко инженерна игра той е подсилен, като влезете ли в спортен режим той става още по-дълбок, а освен това добавя характерния за спортните автомобили пукот. Най-добре го чуйте в  YouTube каналът на RoadHunter.

Интерессно е, че движейки се из града, на моменти звукът на двигателя се променяше към едно още по-специфично …ами буквално си е пърпорене. А какво му е специфичното? Това, че така звучат двуцилиндровите двигатели и това изобщо не е случайно – Fiesta ST разполага с деактивация на един от бездруго малкото цилиндри. Та, ако не се нуждаете от мощност, системата незабележимо се активира и пестите гориво.

И след всичко това, може би се питате „добре де, три цилиндъра, единият не работи, ами че то има ли нещо спортно в тая кола?“

О да, определено има!

Половин час по-късно се намирам на изпълнения със завои път между Вакарел и Панагюрище, който освен всичко е напълно заснежен. Движа се с пълна газ, хвърлям сняг на 20 метра зад колата, завоите ги минавам под някакъв странен ъгъл и се чувствам точно като Хану Микола на рали Финландия (той го е печелил седем пъти, три от тях с Ford Escort TC). А освен това се подхилквам като умствено изостанал младеж, защото просто няма как да скрия емоцията, която Fiesta ST и снежния ден ми дадоха. Забавлявам се с пълни сили, а от размислите, че денят не е подходящ за „хот хеч“ няма и следа.

Просто рецептата и изпълнението на ST е брилянтно, що се отнася до удоволствието от шофирането. Двигателят предоставя много добра тяга от ниски обороти, но трябва да призная че в по-високите малко да се задъхва. Това пък означава повече игра със скоростната кутия, с която за щастие се работи наистина лесно – скоростен лос с къси ходове и особена лекота на работа. Да не забравяме и управлението, а то е много прецизно и бързо, ама наистина бързо – по думи на Ford това е най-бързата рейка в техен Performance модел и нямам основания да се съмнявам.

По отношение на чистото шофиране имам само една забележка и тя е към спирачките, защото не са линейно прогресивни и дозирането на спирачното усилие е по-трудно.

Fiesta ST безспорно се справя отлично с главната си роля на автомобил за забавление. В ежедневието обаче си има някои особености, които за някои хора ще са недостатъци. Това например е заниженият комфорт поради твърдостта на окачването, макар че не е нещо фрапатно и в никакъв случай неочаквано от такъв автомобил.

Също така шумът от изпускателната система. Например при пътуване по магистрала дори при постоянна скорост, може и да ви дойде в повече и да ви измори. За сметка на това аеродинамичния шум и този откъм пътя са добре филтрирани.

Колкото до разхода на гориво, то там няма неприятни изненади. При икономично шофиране постигнах 5.0 – 5.3 л за 100 км в съответствие с официалните данни. Разходът за целия ми тест бе 8.6л за 100 км, но това включва километри „диво“ шофиране, работещ двигател на място и т.н. Мисля обаче, че при реална, дългосрочна употреба, заводските данни са постижими.

Заключение:

Мисля, че Fiesta ST е един страхотен малък автомобил, за хората, чийто приоритет е забавлението на пътя. Смятам, че с колата може да се живее и постоянно (т.е. да ви е единствен автомобил), стига да имате готовност да правите някои компромиси по отношение на комфорта.

Смелото задвижване с трицилиндров двигател в никакъв случай не е минус и дори придава специфичен характер на Fiesta, който на мен лично ми допада много.

Минусът в цялото уравнение, може би е цената. В България автомобилът се предлага срещу 51200лв. Това е с 10000лв повече от Polo GTI и с близо толкова от стартовата цена на модела в Германия. Причината обаче не се крие в алчност от страна на Мото Пфое, а в политика, тъй като на нашия пазар не се предлагат базовите нива на оборудване. Тоест срещу тези 51200 лв получавате наистина добре оборудван автомобил.

Дали си заслужава, всеки може да реши според личните си приоритети и разбирания. Едно обаче е сигурно, Fiesta ST е много компетентен и много забавен автомобил за хората, които обичат да карат.

Цветан Илиев

Оценка: