Градските SUV модели са третият най-популярен сегмент в Европа, а тенденцията е за увеличаване на пазарния им дял с реална възможност да се превърнат в най-купуваните автомобили. Съвсем естествено, производителите се възползват от това и на пазара се предлагат около 40 различни модела!
Peugeot се включиха в надпреварата през 2013 година с 2008. Модел, който постигна много добри пазарни резултати, но на мен ми напомняше на “баничарка” и общо взето нямаше шанс да ме спечели. Французите го изпратиха в “пенсия” сравнително бързо, след шест години на пазара и представиха новата му генерация.
Аз, спечелен от посоката, в която се движи Peugeot с атрактивни модели като 208 и 508, изчаках с нетърпение да седна зад волана на новото 2008. Оправдаха ли се високите ми очаквания?
Дизайн
Бих определил дизайна на 2008 като иконичен. Това изказване, идвайки от мен (не съм почитател на SUV модата), значи много. Смятам, че този дизайн ще превърне модела в класика на настоящата епоха, аналогично на 205 и неговата епоха.
2008 залага на най-модерната интерпретация на актуалния дизайнерски език на Peugeot. Предната част е лесноразпознаваема с новите LED фарове и издължените дневни светлини, които тук са отделени от основните фарове (за разлика от 208 и 508).
Предрадиаторната решетка е уголемена, без да е гротескно голяма, както е модерно напоследък. Цялостното излъчване е смело, внушително и ми харесва.
Погледнат отстрани, 2008 комбинира типичен SUV силует с остри ръбове и множество детайли, които му придават по-динамично излъчване. Тук е редно да отбележа, че тестовият модел е с най-високото ниво на оборудване GT, чиито черен покрив и опционални, 18 инчови, черни джанти подсилват ефекта.
Харесва ми сравнително издължения преден капак, а детайл, който намирам за интересен е С-колоната в черен гланц със сива графика.
В задната част искам да обърна внимание на ауспусите – да, зад накрайниците се крият два съвсем истински ауспуха. Нещо, което напоследък започва да се среща по-рядко (факт, че тук се дължи и на конкретния двигател).
А иначе оформлението тук е все така характерно за новите модели на Peugeot, с “тройни” светодиодни светлини, прозрачни капаци и черна лайстна, която ги свързва. Много специфично, а според мен и доста стилно решение.
Мнението ми е, че 2008 комбинира успешно актуалните тенденции в дизайна на Peugeot и лично на мен ми харесва (особено в ниво на оборудване GT и GT Line).
Интериор
Отвътре 2008 залага на познатия смел дизайн и малкия волан разположен под километража – решение, което отличава марката от всички останали на пазара. С всеки следващ модел откривам подобрения в ергономията и интерпретацията на това странно решение и макар да не съм убеден в идеята, свикнах с нея.
Все пак резултатът от това оформление ми харесва – именно високоразположеният инструментален панел, който се следи по-лесно. В днешно време, с всички капани за скорост, човек се фокусира все повече върху това да следи дали няма да “изгърми” някъде, вместо върху самото шофирането… у нас е още по-сложно, тъй като в допълнение трябва да внимаваме да на потънем в някоя дупка по великолепната ни пътна мрежа, трябва да се пазим от неадекватни шофьори, които смятат, че спазването на ЗДвП е срамно и т.н.
Обратно на разположението – да, с тази цел работи, но един простичък head-up дисплей върши същата и дори по-добра работа.
Самият дигитален инструментален панел е познат от Peugeot 208 – 3D иновация, която показва данните на две нива. Допадна ми при 208, но сега след по-продължителната среща с 2008, го оцених истински. Освен, че изглежда скъп (това е хубаво, нали?), наистина успява да насочи вниманието ми по-лесно към важните съобщения, които “изплуват” на преден план.
Инфотейнмънт системата пък, залага на 10 инчов екран, като управлението ѝ се извършва предимно чрез него и някои шорткъти. Както съм споменавал при други срещи с тази система, не съм ѝ голям почитател поради неинтуитивното управление.
Има нещо интересно по отношение на шорткътите. Централната конзола разполага с клъстър бутони, като на един ред са физически копчета, тип “клавиши на пиано”, които управляват базови функции като климатизация, аварийни светлини и т.н. Зад тях има втори ред капацитивни шорткъти за инфотейнмънта. Това са едни от най-удобните подобни бутони, които съм срещал поради две причини:
- Всеки от тях е разположен в оформена вдлъбнатина, която помага в ориентирането с напипване.
- Разположението им е такова, че се натискат отгоре, а не напред (т.е. не са отвесно разположени). Това означава по-естествено движение на ръката на водача, за да ги натисне или накратко – удобно е.
Така че, уважаеми производители, ако държите на капацитивните бутони, правете ги по този начин.
В интериора ми допада наличието на големи джобове във вратите отпред, удобни поставки за телефон, макар че зоната със безжично зареждане трябва да ползва материал с по-добро сцепление – моят телефон се хлъзга при завой и в резултат не се зарежда.
На втория ред нишите за багаж са далеч по-малко, а джобовете във вратите са тесни. Има какво да се желае. Седалката пък е сравнително ниска и с къса основа, но пространството за краката и колената на пасажерите е добро.
Това, което ми хареса най-много е подборът на материали и качеството на интериора. Разбира се не липсват твърди пластмаси тук-там, но цялостното усещане е, че седя в нещо, което спокойно може да се представи като “премиум”. Поне на първия ред, защото отзад твърдата пластмаса е малко повече. Любопитното тук е, че субективно усещам интериора по-висококачествен спрямо този, в технологичният брат на 2008, DS3 Crossback, който се представя като по-луксозен модел.
На пътя
Peugeot 2008 се предлага с три типа задвижване – 1.2 литров бензинов двигател с три цилиндъра и мощност 100, 130 и 155 к.с.; 1.5 литров дизелов с четири цилиндъра и мощност 102 или 130 к.с. и изцяло електрически с мощност 136 к.с.
Без да съм ги пробвал, предполагам, че версиите със 130 к.с. се справят добре с 2008, но се радвам, че на мен се падна да покарам топ вариантът с мощност 155 к.с. Интересното е, че в момента, временно са преустановени доставките на тази версия, но очакванията са да бъдат възобновени. А тя е повече от “прилична” като характеристики – комбинира се единствено със осемстепенната автоматична скоростна кутия, ускорява автомобила до 100 км/ч за 8.2 секунди, а разходът на гориво е между 4.5 и 5.8 литра за 100 км.
Започнах теста си по посока на центъра на града. Там, където по стечение на обстоятелствата прекарах повече време това лято, отколкото бих искал. Вероятно е субективно усещане, но противно на очакванията ми, поведението на автомобила в градска среда се различава от това на DS3 Crossback. Прави ми впечатление “лекият волан” и по-комфортното окачване.
Всъщност колата е много приятна в града с добрата видимост, комбинирана с компактни размери и приятното пътно поведение. Усещането спрямо предходното поколение 2008 е за сериозен скок, т.е. получавате много повече за парите си. Спокойствието, обаче, се нарушава от работата на двигателя. Трицилиндровата машина работи грубо на празен ход и звучи по-скоро като дизел. Гласовита е и във високите обороти. Понякога подобен характер ми допада, но в 2008 по-скоро не е на място. Разходът на гориво в града бе 7.7 литра за 100 км. Съвсем не е лош резултат, но е доста различен от официалния.
Нещо друго, което не си пасва с цялостното впечатлението за високо качество, което 2008 оставя са камерите за паркиране – с две камери и “хитър” софтуер се създава 360 градусово изображение около автомобила, но самата картина е с доста ниско качество.
За по-приятната част от теста реших да се разходя към Подбалканския път и в някой момент да се спусна на юг към магистрала Тракия. И ето, че в един доста топъл, направо горещ, летен ден се насочих към Долно Камарци. При около 80-90 км/ч аеродинамичният шум започва да се чува по-осезаемо, вероятно заради сравнително изправения челен прозорец, а и разбира се, високата каросерия. Не достатъчно, за да наруши комфорта, но достатъчно да ни напомни, че 2008 все пак е в класа на малките, градски SUV модели… защото на моменти забравям и го възприемам като нещо в по-горен клас. Динамиката е достатъчна за приятно пътуване и лесни изпреварвания (макар и малко по-шумни, защото двигателкят е гласовит в обороти), а скоростната кутия превключва на място. Като цяло 2008 показва зряло поведение и пригодност за дълъг път с нисък разход на гориво от 5.3 литра за 100 км.
След Долно Камарци се подготвих за последващите завои, активирайки спорния режим на управление и… започнах да се клатушкам. Да, 2008 няма спортни претенции, окачването е по-скоро меко и води до осезаем наклон на каросерията, но пък колата стои здраво на пътя и управлението е приятно бързо, макар и неинформативно. Заключение – режим спорт тук е излишен.
Малко по-нататък, в ляво от мен видях приятни възвишения и черен път, водещ до тях. Разбира се веднага пуснах мигач и се насочих натам. Моделът има пътен просвет 16 см, което е не много повече от този на малкия 208 и задвижване единствено на предните колела. Това не ми попречи да изкача въпросните възвишения. Стигнах и до лимита на колата, когато изгубих сцепление, но реално той е достатъчно далеч, за да позволи забавни разходки сред природата или офроуд приключения, например, в Манастирски ливади. Споменавал съм го и преди – ако сте “обичаен” шофьор с неекстремни навици и просто харесвате дизайна и практичността на SUV моделите смятам, че 4х4 е напълно излишен разход и липсата му при 2008 не е проблем.
Денят завърши с прибиране по магистрала Тракия, където колата отново показа спокойно и зряло поведение, което . Там пробвах и системата за полу-автономно придвижване Drive Assist Plus, която не се справи твърде добре с центрирането на колата в лентата за движение, а и неколкократно се изключи в зони с прилична маркировка. Бих я избягвал.
Заключение
Обичайно не съм почитател на SUV моделите (с изключение на Range Rover), а още по-малко на градските такива. Тук обаче се появи 2008. който е първият подобен автомобил, който съвсем реалистично си представям да шофирам. Да, хареса ми. Това, което ме грабва основно е смелият и хармоничен дизайн, качеството на интериора и зрялото пътно поведение. Добрата видимост в комбинация с компактни размери също не са за подценяване.
Смятам, че автомобилът е подходящ за хора, които прекарват време както в града, така и на дълъг път и си падат по-скоро по спокойното, а не спортно, придвижване. Фактор е и пространството – 2008 е много удобен за двама души с повечко багаж. За редовни пътувания с повече от двама, смятам, че колата е малка. Мисля, че до голяма степен интересът към 2008 би бил на емоционално ниво, под въздействие на дизайна. Хубавото тук, е че атрактивният външен вид е подплатен с качествен и удобен интериор, достатъчно мощни двигатели и приятно поведение на пътя.
Цените на модела започват от около 35 000 лева, но ако искате добро оборудване и прилична мощност ще трябва да заделите 40-55 000 за ниво на оборудване Allure или GT Line и двигателите със 130 к.с. Електрическата версия, в зависимост от оборудването, варира между 70 и 80 000 лева. Мисля, че цените са примамливи и в някаква степен ни демонстрират фирмен канибализъм, тъй като по-скъпият DS3 Crossback не е по-добър, а ако не ви е необходимо пространството, 2008 спокойно може да открадне клиенти и от по-големия 3008.
Цветан Илиев
Оценка
Може да намерите повече информация и цени в www.peugeot.bg
