На пътя
Peugeot 308 предлага от всичко – бензин, дизел, плъг-ин хибрид, а съвсем скоро и изцяло електрическа версия. Мощността варира от 110 к.с. до 225 к.с.
Базовият двигател е трицилиндров бензинов с работен обем 1.2 литра и варианти с мощност 110 и 130 к.с. Дизеловият е четирицилиндров, 1.5 литров, генериращ 130 к.с. Хибридните версии идват с 1.6 литров четирицилиндров бензинов двигател във вариант със 180 или 225 к.с. За съжаление не се очертава да видим GTi версия, която иначе би паснала страхотно на агресивния дизайн на 308.
Денят започна с бяла 308-ца, ниво на оборудване Allure и дизелов двигател, комбиниран с осемстепенна автоматична скоростна кутия. Любопитното е, че аз се бях заблудил, че автомобилът е бензинов и разбрах грешката си далеч по-късно (в моя защита, клъстърът пред мен не показваше оборотомер).
След редовната борба с борд компютъра на Peugeot (намирам управлението му за неинтуитивно, но се свиква), за да нулирам данните му, потеглих в посока Искърското дефиле. Реших да шофирам спокойно и икономично отчасти, защото имах пасажери на задната седалка, но и защото колата ме предразположи към подобно шофиране от момента, в който излязох от паркинга на София Франс Ауто на Ботевградско шосе.
Автомобилът е завидно тих, а окачването е много комфортно – нещо, което свикнах да очаквам от Peugeot. Спокойното шофиране в изпълнения със завои път на Искърското дефиле, ме кара да мисля, че то предоставя перфектния баланс между това автомобилът да не се „люшка“ и да вози много добре.
Е, това е при спокойно шофиране и по-ниска скорост. След като се качих на магистрала Хемус се уверих, че по-високата скорост и напречните неравности, с които е популярна магистралата, водят до осезаемо и не особено приятно „полюляване“.
Тестът продължи в района на Тетевен, където зимата тъкмо се бе завърнала. Аз пък смених колите и от дизел, минах на най-интересното – плъг-ин хибрида със 225 к.с. Интересното е, че двата хибрида разполагат с еднакви батерии и електромотори с мощност 110 к.с. Разликата в комбинираната мощност идва единствено от настройките на бензиновия двигател, а максималният въртящ момент и в двата варианта е 360 Nm. Именно това е причината, разликата в динамиката между двата варианта да е минимална – версията със 180 к.с. ускорява до 100 км/ч за 7.6 секунди, а тази с 225 к.с. за 7.5 секунди. В същото време разликата в цените на двата варианта е 4500 лв, което ме кара да се чудя кой и защо би се насочил към по-скъпата версия?
Преди да се върна към теста, искам да спомена, че батерията в случая има капацитет 12.4 kWh и това позволява изцяло електрически пробег от около 60 км (в реални условия, бих заложил на около 50).
При хибрида, тишината и спокойствието са на съвсем друго ниво. До момента, в който не настъпих рязко педала на газта и бензиновият двигател вдигна обороти. Ето, че дойде момента за малко по-динамично шофиране. Автомобилът позволява чевръсто придвижване, а управлението му е лесно и интуитивно с прогресивно и лесно за контролиране недозавиване, ако влезете твърде бързо в завой.
Динамиката, обаче, не е впечатляваща дори при тази версия, а и агресивното шофиране сякаш затруднява скоростната кутия, която започва да се чуди на кой свят се намира и ня коя предавка да превключи. Всъщност не очаквам 308 да бъде шофиран така често, а и който иска може да сменя скоростите ръчно от перата зад волана. Така или иначе, въпреки динамичния си външен вид 308 не е предназначен за „спортно“ шофиране.
Интересно е, че докато „раздавах газ“ автомобилът загуби рафинирания си чар, именно заради нерешителната скоростна кутия, а и малкия бензинов двигател, който „ръмжи“ повече, отколкото върви. В този момент си дадох сметка, че електрическата версия вероятно ще бъде най-подходяща за 308, защото ще му предостави това ниво на финес, което заслужава специалният интериор, а и впечатляващия външен вид на автомобила.
