На пътя
Подкрепете Roadhunter
Помогнете ни да продължим да създаваме качествено и увлекателно съдържание. Можете да ни подкрепите еднократно със сума по ваш избор или с ежемесечно дарение на стойност 2, 5 или 15 лева.
* Докато ни подкрепяте с 15 лева на месец ще получавате подарък-изненада от нашия магазин веднъж на всеки три месеца.
Тук стигам и до някои от основните минуси на модела – ограниченият избор при задвижването. Peugeot 408 се предлага базово с трицилиндров 1.2 литров бензинов двигател. Мощността му е 130 к.с. и в комбинация със стандартната осемстепенна автоматична скоростна кутия ускорява автомобила до 100 км/ч за 10.4 секунди. Това е очевиден компромис, който донякъде се компенсира с наличието на два плъг-ин хибрида. При тях, 1.6 литров четирицилиндров двигател е комбиниран с електрически мотор.
Именно такъв е и тестовият автомобил. Бензиновият двигател развива 180 к.с., към които добавяме 110 к.с. от електромотора, за да постигнем системна мощност 225 к.с. и максимален въртящ момент 360 Nm. Литиевойонната батерия има капацитет 12.44 kWh. Пробегът само на „ток“ е около 60 км, а официалният разход на гориво е нереалистичните 1.2 литра за 100 км. По отношение на динамиката, от Peugeot обещават ускорение до 100 км/ч за 7.8 секунди и максимална скорост 135 км/ч (в електрически режим) или 233 км/ч в хибриден.
Срещата ми с 408 започна в централата на София Франс Ауто на Ботевградско шосе и от там право към другия край на София. Колата автоматично стартира в електрически режим и като цяло приоритизира изразходването на батерията. Очаквано, това води до изключителна тишина и лекота на управлението в града. Въпреки големите джанти и сравнително широките зимни гуми (245/40R20), шумът откъм пътя при градски скорости е нисък, а акустичните предни прозорци изолират купето добре и от други паразитни шумове, клаксони и цинизми.
Като цяло, автомобилът е доста удобен за града с малко по-високата си позиция на седене, системата от камери за паркиране и високата енергийна ефективност. Маршрутът ми бе с дължина 31 км, като за това време бензиновият двигател не се включи нито веднъж, а остатъчният пробег на ток бе 14 км. Интересно е, че въпреки сравнително ниската мощност на електрическия мотор, по светофарите оставях трафика доста далеч зад себе си (тази тенденция да се потегля безкрайно мудно, но след това да не се спазват никакви ограничения ме влудява). В последствие реших да тествам ускорението в електрически режим и то е 5.13 секунди до 60 км/ч и 13.35 секунди до 100 км/ч. Ако повторим същото упражнение в хибриден режим, то резултатите са 3.63 секунди и 7.66 секунди (по-бързо от официално обявените данни).
До следващата сутрин батерията на колата бе напълно заредена от стандартния контакт в гаража ми. Натоварих трима пасажери и потеглихме на път към Родопите. На магистралата колата се държи очаквано стабилно, а доускоренията са сравнително бързи, макар да бих очаквал малко повече от 225 к.с. Натискането на педала за газта до долу е съпроводено с известно забавяне, което според мен би трябвало да е по-малко, предвид наличието на електрически мотор, както и по-груба работа на бензиновия двигател. Ако обаче се движите с постоянна скорост, то двигателят остава някъде на заден план и 408-цата предоставя рафинирано „магистрално“ поведение, типично за по-висок клас автомобили.
В тази връзка, колата се „носи“ на пътя подчертано комфортно, но усещането ми е, че ако държите на комфорта, то 508 и 5008 са по-удачни варианти. Ако пък комфортът е приоритет номер едно за вас, тогава изборът сред френската гама е ясен – Citroen C5X.
Натоварената магистрала ме подтикна и към други размисли – защо никой у нас не умее да спазва елементарни правила за движение и къде са заспите с фуражки (реторичен въпрос – знаем, че са зад някой храст). Гарантирам ви, че движението би било далеч по-ненатоварващо, ако лявата лента се ползваше за изпреварване, така както е по закон. За съжаление практиката е масово „висене“ в нея, докато дясната стои празна. Престрояването не е страшно, правете го.
Връщам се към колата – ако шофирате на магистралата без останал запас от ток, то разходът на гориво ще се движи около 9 литра на 100 км, което ми се струва доста.
Аз реших да използвам пътя и за да видя доколко е „адекватен“ автопилотът на 408. В натоварената част от пътя системата по-скоро ми пречеше с прекалено ранно активиране на спирачките (в тази връзка, както и всяка друга подобна система, която съм пробвал) и доста корекции от страна на волана. След като навлязох в празната магистрала Марица нещата се промениха, защото при „по-рехав“ трафик, автопилотът се справя добре.
Най-приятната част от теста започна, в момента в който се озовах по криволичещите пътища на Родопите. Комбинацията от красива природа и близо перфектни пътища винаги е добре дошла. Макар колата да ме подтиква предимно към спокойно каране, в тези условия не пропуснах и по-динамичното шофиране. Лщбопитното е, че 408 се държи доста стабилно в завоите и въпреки повишения пътен просвет, тук няма излишно „лашкане“. Освен това колата се държи много балансирано с късни признаци на прогресивно недозавиване. Все пак, задвижването, а и цялата концепция на 408 не предразполагат към спортни прояви и въпреки агресивния си вид, колата е в стихията си като семеен автомобил за спокойно и приятно пътуване.
Така премина и моя тест, като за близо 1000 километра по всякакви пътища (включително неасфалтирани). Разходът на бензин бе 6.5 л за 100 км и две и половина „батерии заряд“.
