Края на деведесетте години – малкият Цветан (тоест аз) ожесточено „разцъква“ Телетекста и търси програмата на кината. Защо? Ами, за да намери къде и кога дават TAXI. Сещате ли се, онзи френския филм с „наточеното“ Peugeot 406? Е, аз още помня, колко развълнуван бях, че ще го гледам и, естествено, не ме интересуваше сюжетът, интересуваха ме сцените с колата.

Лятото на 2000 г., мястото е Автосалонът в София, а малко по-големият Цветан (пак съм аз) с треперещи ръце държи видеокамерата и снима как посланикът на Франция и някакъв друг чичко махат покривалото от новото Peugeot 607. Резултатът, естествено, е покъртително разклатено ужасно видео.

И каква е връзката с днешния тест? Ами, връзката е, че по това време моделите на Peugeot ми се виждаха много атрактивни, защото дизайнът е важен и продава. В последствие французите загубиха чара си, обединиха наследниците на тези два модела в един, наричайки го 508, който стана безличен и скучен като VW Passat, но пък с малко по-съмнителни качества.

Е, през миналата година за пръв път, откакто бях дете, модел на Peugeot ме развълнува в мига, в който го видях на автомобилния салон в Женева и това бе втората генерация на 508.

Дизайн:

Както вече споменах, всеизвестен факт е, че атрактивният дизайн продава. Е, в ерата, в която всички се чудят, как да си купят по-висок автомобил, т.е. някакво SUV-подобно, продажбите на класическите седани са потърпевши. Съответно те повече от всеки друг се нуждаят от истински атрактивен дизайн. Peugeot не са вчерашни и са наясно с тези тенденции, в резултат на което новото поколение на 508 се отдалечава от класическите големи, фамилни седани и навлиза в зоната на „купеподобните“, например VW Arteon.

Автомобилът, разбира се, не е купе, а петврат модел, който според Peugeot e седан, а според мен е лифтбек. Както и да е, профилът му е динамичен, страничните прозорци нямат рамки, а „физиономията“ му е плашеща и напомня на подивял хищник, особено ако дневните му светлини ви приличат на зъби, каквато според мен е била дизайнерската концепция. Мисля, че формата им е смело решение от страна на Peugeot и на мен ми допада, а съдейки по това колко пъргаво се изнасяха в дясно, застигнатите от мен автомобили по магистралата, то явно асоциацията ми за див хищник е правилна.

Интересен детайл са потъмнените задни светлини, които сякаш са свалени от концептуален модел и определено придават индивидуален характер на автомобила. Нещо друго, което ми допада, е надписът 508 на предния капак, който е доста ретро-шик, а и извивките на бронята около фаровете, които правят предната част по-изразителна.

Цялостно дизайнът определено ми допада. Съгласен съм, че VW Arteon изглежда по-разточителен и скъп (той си е по-скъп), но компактният, „лек“ и спортен дизайн на 508 определено ще намери почитатели.

Все пак трябва да спомена, че тестовият модел е ниво на оборудване GT и съответно изглежда значително по-добре от базовите нива на оборудване благодарение на по-изпипаните детайли. Идентично изглеждащото ниво GT Line стартира от 58965 лв или с 6000 лв повече от базовия Active.

Интериор:

Отворите ли вратата на 508, се озовавате сякаш на снимачната площадка на sci-fi филм за дълбокия космос и по-конкретно в макет на някой от космическите им кораби. Дизайнът на интериора е авангарден и отново сякаш идва от концептуален модел. Двуопорният свръхкомпактен волан, широките хоризонтални повърхности на декоративните лайстни, селекторът за скоростната кутия (просто не мога да го нарека скоростен лост), издадените напред сребристи бутони под екрана на инфотейнмънт системата. Всичко е дръзко и различно.

И знаете ли, кое е най-интересното? Най-интересното е, че всичко това е функционално и ергономично. Според мен това е истинското постижение тук. Но има и още нещо – Peugeot са постигнали много добро качество на материалите и сглобката в интериора и мнението ми е, че в това отношение 508 превъзхожда VW Passat, Ford Mondeo, Renaul Talisman или Opel Insignia.

Въпреки че се захласнах, оставам верен на принципите си и намирам някои проблеми, недостатъци и странности в салона на 508.

Вече съм го споменавал, но позиционирането на клъстъра (тук дигитален като стандарт) над волана ми е странно. Трябва да призная, че оформлението и изпълнението на това решение тук е много пъти по-добро от малките и вече стари 208 и 2008, тоест воланът не ми пречи на видимостта към километража, но решението си остава спорно и определено изисква свикване, тъй като променя цялостно стойката на водача зад волана.

Освен това ми се струва, че управлението на дигиталния клъстър и на инфотейнмънт системата не е оптимизирано и управлението на някои функции е по-сложно, отколкото трябва да бъде. Липсва ми и обособен бутон за регулиране на температурата в купето, но пък тя може да се регулира и с гласови команди. Проблемът там пък е, че всеки път, когато искам да „кажа“ нещо на колата, тя ми дава инструкции как да го направя – „господин 508, не съм тъп и можехте да ме инструктирате само веднъж!“

Имам проблем и с оборудването – ами няма опция за отопление на волана. Във време, в което дори суперминита предлагат подобни екстри, е редно кола от класа на 508 да ги предлага. За сметка на това, пък, французинът предлага опционална система за нощно виждане, а това е нещо, което сме свикнали да намираме в листите с екстри само на най-луксозните модели на марки като Mercedes-Benz.

Завършвам тази тирада с пространството – ами, няма го. Поне не много. Отпред всичко е почти наред, като мнението ми е, че основата на седалката е малко къса.

Отзад, обаче, си е тясно – ниска седалка, няма място под предните седалки, нисък таван и за капак – скромно остъкляване. Не че няма да се поберете, но шансът, да не ви е особено удобно, е доста голям.

На пътя:

Ето, че почти година след като видях 508 в Женева, седнах в колата, запалих двигателя и се приготвих за път. Французинът, който щеше да ми прави компания, бе в топ изпълнение GT с няколко допълнителни екстри, двулитров дизелов двигател със 180к.с. и осемстепенна автоматична скоростна кутия. Каталожният разход на гориво варира от 3.8л до 6.0л на 100км, а ускорението до 100км/ч отнема 8,3 секунди.

Свързах телефона чрез Apple CarPlay, пуснах си някакъв плейлист от Spotify и в компанията на качественото звучене на аудиосистемата Focal, която е стандартна за GT, потеглих към магистрала Тракия. На първо място трябваше да обърна внимание на емблемата на волана – да, намирам се в Peugeot. Не за друго, ами се зачудих, дали пък някак не съм се озовал в модел на Mercedes, защото начинът, по който 508 преодолява неравностите, ми напомня изключително много на моделите на германците. Тоест пътищата изглеждат по-равни, отколкото са, а комфортът е на висота, която не съм срещал в модел от този клас.

След като стъпих на магистралата и ускорих, нещата, що се отнася до комфорт, не се промениха. Шумът откъм пътя е минимален, аеродинамичните шумове също остават на заден фон, а окачването продължава да ме отделя много ефективно от неприемливо-некачествената пътна настилка.

Но не всичко е толкова розово. Тук си проличава една слабост и тя е двигателят. Ами просто не усещам, че карам нещо със 180к.с. Поглеждайки техническите характеристики на модела, виждам, че в дисциплината 0-100км/ч по-слабият двигател, който разполага със 160 к.с., ускорява едва 0.1 секунди по-бавно и си мисля, че 1400лв, които струват тези допълнителни 20 к.с., са излишни. Така и така по-мощният дизел не се усеща особено „жив“, по-добре си спестете разочарованието и насочете тези пари в допълнително оборудване. А освен това си мисля, че ако искате нещо рафинирано и по-подходящо за 508, то по-добрият избор е някой от двата бензинови двигатели, които идват с мощност от 180 к.с. и 225 к.с., защото дизелът работи по-грубо, отколкото ми се ще.

И докато си размишлявам над задвижването, лека-полека настъпи мрак. Тук Full LED фаровете на 508 буквално блеснаха. Те са адаптивни, осветяват пътя отлично и …имат проблем с превключването от „дълги“ на „къси“, тъй като нееднократно заслепявах останалите участници в движението и накрая се наложи да изключа автоматичната функция. Предполагам, че настройката им не е направена както трябва, и смятам, че инженерите в Peugeot трябва да решат проблема.

Като изключим това, пътуването по магистралата бе тихо, спокойно и приятно, а активната система против напускане на лентата работи много добре и съответно би била полезна за по-разсеяните или изморени шофьори.

Късно вечерта навлязох в прохода Твърдица-Елена – тесен планински път с добра настилка, множество завои и никакво движение. Перфектно. Превключих в режим спорт и потеглих към планината. Всъщност въпреки адаптивното окачване, смяната на режимите от комфортен в спортен не води до абсолютно нищо забележимо. С много въображение мога да кажа, че воланът и окачването станаха „по-твърди“, но и сам не си вярвам. Французинът си остава по-скоро комфортен.

Мен, обаче, това не ме спира и навлизам в завоите с много газ. Прави ми впечатление добрата работа на скоростната кутия, но пък двигателят си звучи измъчен. Отново ми се ще да се намирам в бензиновата версия. А иначе колата е послушна, има много добро сцепление и предвидливо недозавиване. Каросерията, пък, се наклонява малко повече, отколкото бих очаквал от автомобил с адаптивно окачване, но… предполагам, че в над 99% от случаите 508 няма да бъде шофиран по този начин, и комфортът е по-важен от спортните претенции.

Управлението също е малко бавно и индиректно. Мисля си, колко по-жив би се чувствал автомобилът с една по-бърза рейка, но трябва да си призная, че това не ме дразни, просто защото автомобилът блести в друга област и това е изолацията от ужасните ни пътища.

Прекарах следващия ден предимно в спиране за снимки (село Раювци се оказа едно много интересно място) и на няколко пъти щях да получа инфаркт от уплах – никога не отваряйте шофьорската врата на 508 преди да сте сложили скоростния лост в позиция P, защото тогава колата ви алармира със сирена, която звучи така, сякаш е гръмнал трети блок на АЕЦ Козлодуй.

И последно – разходът. Въпросният няма особено общо с каталожните данни и затова 508 губи точки. Дори при икономично шофиране не успях да сляза под 5л за 100км. То и 5 си е супер, но подобни разминавания просто не ми харесват. Смятам, че в ежедневието може да очаквате разход между 5.5л и 7л за 100км.

Заключение:

Доволен съм. Peugeot 508 не ме разочарова, а по-скоро ме спечели. Да, автомобилът, както всеки друг, си има някои особености и недостатъци, но цялостно от Peugeot са направили един много добър продукт и голям скок спрямо предходния модел.

Колата ме грабна с характерния си дизайн, „извънземния“ интериор, качеството на материалите и добрата изработка, както и с богатото оборудване и най-вече – страхотния комфорт.

Минусите са нерафинираният и малко „слаб“ двигател, ограниченото пространство, най-вече отзад и неувлекателното управление, което не пасва на „хищния“ вид на колата.

Смятам, че 508 е подходящ за хора, които държат на стила, обичат комфорта и нямат влечение към спортното шофиране. Мисля, че моделът е достатъчно добър, за да може да привлече нови клиенти към бранда, така че ако досега сте отбягвали Peugeot, ви препоръчвам да тествате 508 преди да продължавате с предразсъдъците (които имах и аз).

При стартова цена от 56350лв ще са ви необходими около 65000лв за добре оборудван автомобил с приличен двигател.

Цветан Илиев

Оценка: