На пътя
Ето, че дойде време да потегля на път с XM. Натиснах бутона за стартиране на двигателя, но вместо да изпълня гаража с „рев на събуждащ се“ V8 се случи …нищо. Да, XM стартира на електричество, но бъдете спокойни, тук имаме и мощен V8.
Флагманът на BMW е плъг-ин хибрид. Двигателят му е 4.4 литров V8. Електромоторът е интегриран в трансмисията и разполага със 197 к.с. Системната мощност на колата е могъщите 653 к.с., а въртящият момент достига 800 Nm. Тук имаме възможност за електрически пробег от около 80 км (по-скоро 60 в истинския свят), благодарение на батерия с капацитет 29.5 kWh. Отново „благодарение“ на тази батерия и не само, теглото на XM e 2710 кг празен. Искам само да вметна, че дори Rolls-Royce Cullinan е малко по-лек, с неговия дванадесетцилиндров двигател, по-големи размери и значително повече шумоизолация и метал в интериора.
Но, връщайки се на XM ще добавя, че ускорението да 100 км/ч отнема 4.3 секунди, а официалният, комбиниран разход на гориво е 1.5 л и 30 kWh на 100 км. Естествено, в действителност това не е така и може да очаквате между 15 и 20 литра на 100.
В града, гигантът от Мюнхен, може да се държи доста „възпитано“, Тук видимостта е добра, завиващите задни колела помагат в маневрирането, а ако става въпрос за паркиране, то автоматичната система на BMW е сред най-добрите на пазара. При ниска скорост, купето се усеща много добре обезшумено, като двойните стъкла (включително отзад) изолират добре пасажерите от външния хаос. Динамиката в изцяло електрически режим е напълно достатъчна за стегнато придвижване в града.
Колата е доста комфортна, особено като за BMW M, но окачването все пак е по-скоро стегнато и дори в комфортен режим, няма шанс да забравя, че се намирам в един от градовете с най-кофти пътна инфраструктура, които съм посещавал (да де, София). Интересно е, че неравностите по настилката в някои случаи водят до специфични колебания в каросерията и управлението. Струва ми се, че това усещане се подсилва от прекалено широките гуми.
Нещо, което не ми допадна в града е, че дори при леко подаване на газ, колата тръгва доста рязко. Наложи ми се да маневрирам на тясно място под наклон и именно там, тази агресивна калибрация не ми допадна. Да, знам че карам „М-ка“, няма нужда педалът на газта да реагира толкова остро дори при бавни маневри.
Така или иначе, мястото на „колоси“ като XM не е в града. Скоро се насочих към изхода на София и след като „стъпих“ на магистрала Тракия, натиснах педала на газта до долу, осемцилиндровият двигател „се събуди“ и с много рев (отчасти подсилен от тонколоните) ускорих някаква скорост около 140-те км/ч.
Всъщност, в автоматичен режим, резките ускорения са предшествани от леко забавяне, което идва основно от скоростната кутия. За да го избегнем, колата трябва да е на точната предавка, т.е. в ръчен режим на скоростите. Иначе, XM се държи доста комфортно на магистралата, но все пак шумоизолацията му е по-скоро като на спортен, отколкото на супер-луксозен автомобил. Огромните гуми и ниският им профил водят до осезаеми нива на шум откъм пътя, а и аеродинамичният шум не е за пренебрегване.
Но ето, че напуснах магистралата и дойде време да видя, колко М е XM 🙂 Празният, криволичещ път към Поибрене бе идеалната тестова площадка. Започнах опознаването на динамичните черти на XM внимателно. При бързо шофиране, но без прекалено много даване на газ, колата скрива теглото си изключително добре. Завива с готовност и без колебания в каросерията.
Да но, в момента в който реших да я подкарам „по сериозно“ положението стана страшно. Минах в спортен режим, като все пак оставих системите за стабилност в междинен режим MDM, и дадох газ. При това положение XM започва да се държи доста „нервно“, а загубата на сцепление в завои и при отрицателни ускорения се достига доста бързо, заради чудовищния въртящ момент и най-вече бруталните инерционни сили от огромното тегло. Управлението е прецизно, но някак не достатъчно бързо. Забавно е, страшно е, но като цяло не е това, което традиционно бих очаквал от един флагман в M гамата на BMW.
