На пътя
Колата, която подкарах от офиса на Renault-Nissan в София, бе оборудвана с най-мощния дизелов двигател в гамата на модела- четирицилиндров с работен обем от 1598куб.см, максимална мощност 160к.с. и максимален въртящ момент от 380Nm. Това в комбинация с шестстепенна скоростна кутия с два съединителя и активно окачване плюс завиващи предни и задни колела.
След като седнах в колата и учудващо бързо си намерих удобна позиция, направих една обиколка из града, в която постигнах разход в натоварените следобедни часове от 6.7л на 100км. Може да е далеч от 5.1л, които обещават от Renault, но определено е добър показател за комбинацията от голям седан, автоматични скорости и следобедните софийски часове. Направи ми впечатление лекото управление на автомобила и добрата изолация от външния свят. Окачването ми се стори малко по-твърдо от очакванията (все пак в моето съзнание големите модели на Renault бяха големи лодки), а и впечатление ми направи, че е относително шумно при неравности – поне на фона на тишината, която французите са постигнали откъм двигател и шум откъм пътя.
Докато обикалях града, се опитах да се запозная по-добре с инфотейнмънт системата и управлението на функциите на автомобила. Хареса ми, че освен touch-screen, колата разполага и с кръгъл контролер, което за мен е най-удобният вариант за управление на подобни системи. Разходките из менютата ми се сториха лесни и като цяло системата е интуитивна, като единственото нещо, което не ми хареса, е наличието на бутон за достигане на основния екран (home) край въпросния въртящ се контролер.
След като се запознах добре с колата, потеглих към магистрала Тракия, където както винаги забих педала на газта в пода веднага след стоянката с куките, за да се уверя, че Talisman ускорява стабилно, но все пак отначало ми се стори, че се намирам във версията със 130к.с., т.е. мощност не липсва, но далеч не е в излишък. Всъщност по-мощният дизел ускорява колата от 0 до 100км/ч за 9,4 секунди, но за мен усещането беше като нещо леко над 10 секунди. Въпреки това, благодарение на високия въртящ момент, колата ускорява относително стабилно и до по-висока скорост, а и сериозна липса на мощност и при изпреварване не се усеща.
Но да се върнем на Тракия – след като си поиграх с газта и включих активния автопилот, който работи до скорост 140км/ч (не бях срещал кола, при която да работи до толкова ниска скорост преди, но пък ви гарантира, че няма да получавате електронни фишове). Именно по завоите в началото на магистралата осъзнах нещо, което не бях очаквал от Renault – колата се усеща изключително стабилно и здраво стъпила на пътя. Шумът откъм колелата, както и при по-ниска скорост, остава нисък, а същото важи и за аеродинамичния шум, но поради сравнително ниския брой скорости (като за 2016-та година) двигателят работи при малко по-високи обороти и съответно се чува в купето. Въпросната скоростна кутия има шест предавки и иначе работи съвсем добре. За бензиновите версии пък се предлагат скоростни кутии със седем предавки. И тъкмо поради по-високите обороти, но и заради планинския старт на Тракия, разходът на гориво беше 7.5л на 100 км. Предполагам, че при по-дълъг пробег (до Бургас например), колата ще гори малко под 7л за 100км.
И така след магистралата поех към Костенец, Боровец и оттам Железница. Пътят предлага много завои, изкачвания и слизания, хубави гледки, вечеря в Боровец (никога не отказвам да ям в ресторантчето на Ресми) и след това любимите завои край Железница. Аз го започнах в еко режим и кротко каране, за да проверя колко икономичен може да бъде Talisman и останах с добро впечатление, благодарение на показанията на бордовия компютър, които се заковаха на малко над 4л. Е, до влизането в София въпросният показател се беше вдигнал до над 5, но и аз бях преминал в спортен режим.
Но както и да е, по пътя колата показа същото спокойно и уверено поведение и наистина се оказа, че е изключително приятна за каране. Всъщност, след като от Ford “укротиха” Mondeo и го направиха по-скоро комфортен, мисля че сега Talisman може да грабне титлата за най-приятен за каране автомобил в класа си. Проблемът идва единствено от двигателя, който е твърде слаб като за страхотното шаси. И все пак, не бива да забравяме, че тестовата кола има активно окачване, което със сигурност помага за по-голямото удоволствие от шофирането. И нещо друго – активното окачване върви в пакет със завиване на четирите колела.
И докато завиването на задните колела остава незабележимо при по-спокойно каране, то при резки маневри определено се усеща. Получава се едно леко нереалистично усещане при отклонението от курса и това бива допълнено от леко неестествена стабилност. Доста е интересно и си струва да се опита, а смятам и, че при екстремни ситуации може да бъде от голяма полза. Освен това в градски условия редуцира диаметъра на завой с 80см.
Comments are closed.