Интериор
Първото впечатление от интериора е, че той е леко поостарял като дизайн. Определено се различава от актуалните предложения на Mercedes, но да ви кажа, на мен това ми харесва, защото е една идея по-класически. А традиционното седи добре в SL, пък и остарява по-бавно. Откъм дизайн единственият детайл, който не ми харесва е панелът на аудиосистемата на централната конзола – прекалено е пластмасов, прекалено е опростен и без да съм се ровил в Google Images ми се върти мисълта, че съм го виждал едно към едно в A-Class.
Но като изключим това, цялостното впечатление от салона на SL определено е позитивно. На първо място са материалите – кожата „напа“ на тестовия автомобил без никакво съмнение е най-фината кожа, върху която някога съм сядал. Е, тя е част от опционалната Executive тапицерия и струва 7300 лв, като това включва седалки, панели по вратите, подлакътници, табло, облицовка зад седалките от напа и таван от Dinamica (което е марката алкантара на Мерцедес). Освен това облицовките от матирана топола също се вписват много добре в класически-луксозна атмосфера, царяща в салона на SL.
Откъм изработка и усещане за качество, положението е такова каквото може да се очаква от кола с базова цена близо 200 000 лв – солидна изработка и усещане, че нищо няма да се износи в близките 20 години. Определено е приятно. Това е допълнено с невероятни седалки (Mercedes дори при по-ниските класове предлагат много добри седалки), които предоставят отлична опора за гърба, множество настройки и много високо ниво на комфорт. А позицията на седене е типична като за роудстър – усещането е, че сте много близо до пътя, а това, че вратите са високи подсилва връзката ви с машината. Същевременно обаче поне аз не страдах от липса на видимост. Да, определено парктроникът (а и камерите) са задължителен аксесоар, но поне при шофиране не изпитах никакви проблеми с видимостта във всички посоки.
Една от интересните опции в тестовият автомобил бе панорамният покрив наречен Magic Sky Control. Това е стъклен, панорамен покрив, който променя прозрачността си с натискането на бутон. Малко по-детайно, това са две прозрачни, електропроводими повърхности, между които има тънък филм течност. В тази течност има микрочастици, които поглъщат видимата светлина. Когато през тях не протича електричество, те са пръснати на посоки (благодарение на Брауновото движение) и резултатът е тъмно стъкло. Когато обаче през тях протича електриичество, те се подреждат по определен начин и светлината преминава през тях. Да… разни дивотии. Най-лесно е просто да погледнете следната анимация:
Изглежда впечатляващо, но честно казано с цената си от над 5900 лв е чисто и просто една излишна прищявка (все пак винаги можете просто да си отворите покрива).
Последно искам да отбележа, че SL разполага с нелошо пространство за багаж и дребни предмети. Багажникът варира между 345 и 485 литра в зависимост от това, дали покривът е свален. Всъщност 485л звучи наистина много, но специфичната форма на товарното пространство няма да ви позволи да натоварите толкова, колкото си мислите. В купето пък на разположение са дълбока ниша в централния подлакътник, голяма кутия зад шофьорската седалка, сравнително тесни джобове във вратите и две поставки за чаши на централната конзола. Като за такъв тип кола, SL печели точки в графа практичност.
Comments are closed.