Mercedes-Benz SL – Най-емблематичният роудстър | тест

На пътя

Ето, че дойде ред да подкарам „щутгардския звяр“. Напълно основателно го наричам звяр, защото с максималната си мощност 455 к.с. и въртящ момент като на трактор – 700 Nm, колата е просто неудържима. Осемцилиндровият двигател разполага с внушителен работен обем от 4663 куб.см и на хартия успява да изстреля автомобила от 0 до 100 км/ч за едва 4.3 секунди. Максималната скорост е ограничена до 250 км/ч, а официалният разход на гориво варира между 7 и 12.4 литра.

И така, взех автомобила от Балкан Стар и започнах опознаването му в градска среда. Първото приятно впечатление идва със завъртането на ключа – „осмакът“ се събужда с мощен рев, след което се укротява и тежкото му буботене остава на заден план. Следва друга приятна изненада (така де, очаквана изненада) включването в натоварения трафик е изключително лесно и не, не е само заради мощността. Просто автомобилът прави впечатление и останалите шофьори усложливо ме пускат. И така, подкарах към центъра на София в комфортен режим. При това положение шофирането в града е доста лесно и високата мощност не пречи, а окачването се справя изключително добре. Преминаването през „легнали полицаи“ или по павирани участъци е много, ама наистина много комфортно. Честно казано изобщо не го очаквах. Градската разходка в централната част на София завърши с разход на гориво 13.5 л за 100 км.

След това се изнесох по магистрала Тракия към Вакарел. По традиция след знака за започване на магистралата, забих десния крак в пода. Колата потегли бързо напред, но всъщност упражнението бе съпроводено с неимоверни усилия на системата за контрол на сцеплението да предотврати приплъзването на колелата. В резултат ускорението ми определено бе по-бавно, от каталожните 4.3 секунди до 100 км/ч. Интересното става при малко по-висока скорост, когато цялата мощност достига необезпокоявано до задните колела и така се получава един доста особен ефект – ускорението от спряло положение първоначално е нервно, не много плавно и не чааак толкова бързо. Достигнете ли една определена скорост (която предпочитам да не споменавам) изведнъж цялата мощност ви блъска в гърба и се изстрелвате изключително бързо напред. Интересно е. При повечето коли на пътя е точно обратното.

Както и да е, малко след това нагласих автопилота на 150 км/ч и плавно продължих пътя си. При тази скорост, големият SL е много комфортен и доста тих (малко шум откъм пътя и умерен аеродинамичен шум откъм огледалата и А-колоните). Не мисля, че се справя по-зле от което и да е купе и определено не му личи, че всъщност е чистокръвен открит автомобил. Отсечката София – Вакарел бе взета с разход 12.6 л за 100 км. Мисля, че при дълъг път на магистрала, може да слезете на около 11 литра.

Малко след като излязох от магистралата, въпреки температурата от 9C, просто не се сдържах и натиснах бутона за отваряне на покрива:

Въпросният определено не е най-бързият на пазара, но и не е толкова бавен, че да ви изнерви.

И така, вече екипиран с кабриолет, потеглих по първия третокласен (или нещо подобно) път който видях. Въпреки, че автомобилът не бе оборудван с опционалния Airscarf (въздуховоди за затопляне на зоната около главата), при вдигнати прозорци и ветроупорна преграда, завихрянията в купето са минимални и движението със свален покрив дори при температура под 10C е съвсем приятно. Шумът също е на добро ниво и като цяло автомобилът е много, много приятен особено за спокойно придвижване.

Но аз все пак имах празен път и 455 к.с. под капака, та просто нямаше как да се мине, без да вляза в режим Sport+ и да видя какво може да прави SL500. Та съпроводен от силния рев на двигателя се изстрелях по криволичещия път. В този режим, колата е плашеща. Всъщност изобщо не се приближих до лимита ѝ, защото ако го бях направил, най-вероятно щях да се озова в някоя канавка. Въпросният режим е малко особен, защото в него, педалът на газта реагира толкова рязко, че се чувствам малко като шофьор на електрокар – т.е. ON/OFF. Всъщност е приятно за заигравка и забавление, но за истинско, чисто шофиране, препоръчвам Sport. При всички положения шасито се справя великолепно с автомобила, наконът в завои липсва и въпреки отворения покрив не усещам никакво усукване на каросерията. Проблемът е мощността. Просто е твърде висока и в комбинация с не съвсем информативното управление е трудно да се прецени в кой момент точно ще изгубите сцепление. След малко заигравки и след като „превъртях“ бордовия компютър (с други думи постигнах такъв разход на гориво, който компютърът не бе в състояние да отчете), минах в комфортен режим и си продължих постарому.

И смея да твърдя, че SL е автомобил за комфортен режим. Тази кола се справя най-добре със спокойното движение по всякакви пътища и на дълги разстояния. Да, мощността е там, но ако искате да „дивеете“ често, просто се насочете към AMG GT, защото SL е автомобил за „пораснали“ хора.

Именно в тази връзка смятам, че мощността на сегашното поколение SL е прекалено висока. Та дори базовият SL400 ускорява до 100 км/ч за по-малко от 5 секунди! Може и да звучи странно, особено от изпод пръстите на автоманиак като мен, но бих искал SL да се предлага и с някой малко по-кротък двигател. Съвременната надпревара за по-бързо ускорение, за по-мощни двигатели просто не се връзва с духа на SL.