На пътя
Автомобилът, който от Opel ми предоставиха, бе оранжев Mokka X в най-високото ниво на оборудване – Innovation, а задвижването бе поверено на най-мощния двигател в гамата – 1.4 литров турбобензин с мощност 152к.с. и въртящ момент 240Nm. Това в комбинация със задвижване на четирите колела и шестстепенна автоматична скоростна кутия. Комбинация, която безспорно е непопулярна, а и неподходяща за Mokka X, но за това малко по-нататък.
Веднага след като взех автомобила от Opel България се насочих към сравнително пустите (покрай Коледа) улици на София, където Mokka X прави приятно първо впечатление. Да започнем с удобната висока позиция на седене, която определено е допринася за по-ненатоварващото придвижване в града, макар да води до някои негативни последици, а именно занижената видимост при маневриране около по-ниски автомобили. Все пак тук в помощ идват камера за заден ход и предни и задни сензори за паркиране. Освен високата позиция, впечатление ми прави, като цяло спокойната атмосфера в автомобила, тъй като шумоизолацията е на добро ниво, а двигателят (все пак бензинов) работи съвсем тихо и балансирано… поне докато не решите да използвате пълния му капацитет, натискайки рязко педала за газта – действие съпроводено с мудна реакция на шестстепенната автоматична скоростна кутия и с доста силен шум изпод предния капак. Цялата тази какафония все пак води до сравнително пъргав спринт, независимо дали става дума за ускорение от спряло положение или за доускорение при изпреварване.
Но ако решите да си карате Mokka-та така както ѝ подхожда, тоест спокойно и лежерно, то комфортът не бива нарушаван нито от прекомерен шум откъм двигателя, нито от такъв откъм дупките по пътя, а и скоростната кутия влиза в свои води.
И така, след като навъртях около 50 км из софийските улици, улички и булеварди, достигайки разход от 9.4л за 100км (тази конфигурация определено не е икономична, но и студеното време и пробегът на колата от под 1000км не помагаха) реших, че не е зле да отскоча до Боровец. Натоварих ските и поех по пътя през Железница. Като цяло завоите на плашат Mokka X и колата се държи добре като за височината си – драматичен наклон на каросерията няма и никой от двамата ми пасажери не се оплака, че му е станало лошо. Това си е безспорен плюс. Минусът е, че лекото управление, което беше съвсем на място в града, тук не е. Като цяло реакциите на волана са достатъчно прецизни, но определено липсва усещане за връзка с пътя. Това, плюс вече споменатата мудна скоростна кутия дават ясно да се разбере, че Mokka X няма никакви претенции да предоставя спортно или увлекателно поведение на пътя
Както и да е. Приключих със завоите и поех по онази права с многото пукнатини и неравности, след като се включите в по-главния път за Самоков. Там, възползвайки се от доброто представяне на окачването на подобни останки от настилка, осъзнах, че не знам къде отивам. Знам име на хотела, но и не точно къде се намира. Това, което направих, бе да натисна OnStar бутона на огледалото. След миг някаква доста любезна жена започна да ми говори, а аз и казах, че съм забравил да си въведа адреса в навигацията, когато потеглих и я помолих да намери хотела вместо мен. Малко общи приказки по-късно, въпросната жена намери хотела и изпрати адреса до колата, а след няколко секунди получих известие за получаването му на екрана на навигацията. Доста яко, а?
Comments are closed.