На пътя
Автомобилът, който взех за тест от Мото Пфое бе оборудван с четирицилиндровия D5 двигател развиващ 235 к.с. и 480 Nm въртящ момент (много ми се искаше да пробвам новите бензинови агрегати, но за съжаление нямаше налични автомобили). Дизелът е комбиниран с осемстепенна автоматична скоростна кутия, задвижване на четиите колела и предоставя доста добра динамика – ускорение от 0 до 100 км/ч за 7.2 секунди, максимална скорост 240 км/ч и официален среден разход на гориво 4.9 л за 100 км (реално към 6).
Нивото на оборудване пък беше топ-линията Inscription с не малко допълнителни екстри (цена на Volvo V90 D5 AWD Inscription – от 121 220 лв с ДДС).
И така, една сутрин се настаних в сребристото V90 и разбира се веднага се почувствах на място. Мога да си представя, че собствениците на S90/V90 винаги очакват с нетърпение момента да влязат в автомобила си – толкова приятна е атмосферата вътре. Бързо намерих комфортна позиция на седене, благодарение на множеството настройки на седалките и потеглих.
Първата част от пътуването ми беше в градска среда. Там едно от най-приятните неща е изолацията и спокойствието, което V90 ви дава – съответно бягате от агресивния и просташки свят, който цари по софийските улици. Всъщност това усещане идва най-вече от качеството на салона, тъй като откъм шум не сте чак толкова добре изолирани. Опционалните ламинирани прозорци определено биха помогнали в тази насока. Иначе двигателят е тих при нормално шофиране (и добре че е тих, защото четирицилиндровите дизели просто няма как да звучат добре). Шумът откъм пътя също е добре филтриран при ниска скорост и в комбинация с доста комфортното окачване, спокойствието ви е гарантирано, а преодоляването на редовните дупки и неравности е безпроблемно. Все пак Mercedes E-Class предлага осезаемо по-високо ниво на комфорт, особено във вариант с въздушно окачване.
Като стана дума за окачването, колата която карах бе оборудвана с опционално въздушно окачване на задния мост. Честно казано не ми е съвсем ясно, защо е само на задния мост и си мисля, че това е по-скоро заместител на системата нивомат, с цел автоматично нивелиране на каросерията в случай, че натоварите стабилно колата.
След като се повъртях из София се насочих към Плана и празните пътища в района. Колкото и да бяха празни ми се наложи да направя няколко бързи изпреварвания и трябва да си призная, че макар да е пъргава, колата сякаш страда от някакъв недостатък на мощност. Реакциите ѝ са бързи, а скоростната кутия се държи много адекватно, що се отнася до смъкване на няколко предавки надолу. Проблемът е, че четирите цилиндъра явно не предлагат достатъчно добра гъвкавост, каквато бе присъща за стария петцилиндров дизелов двигател, дори в двулитровите му варианти. Интересно ми е дали бензиновите двигатели, налични във V90 биха били по-отзивчиви и бързи като субективно усещане.
И макар голямото Volvo да предразполага към по-спокойно управление, аз го „понастъпих“ в няколко отсечки с много завои, за да преценя поведението му. Колата стои здраво стъпила на пътя и предоставя неутрално поведение, но каросерията се накланя малко повече от очакваното. Предполагам, че опционалното Four-C активно окачване би променило нещата в това отношение. А иначе управлението е прецизно и предлага някаква обратна връзка.
Като цяло определено не бих могъл да кажа, че колата е увлекателна за „ентусиазирано“ шофиране, но разбира се това изобщо не влиза в целите ѝ, така че тук няма нищо неочаквано. Volvo V90 цели да прави живота на собствениците си по-приятен, лесен и безопасен и в това отношени аз нямам забележки – инфотейнмънт системата Sensus е най-доброто решение с „touch screen“, което съм срещал като управлението ѝ и бързо и интуитивно (но аз все пак бих искал да имам хардуерни бутони за регулиране на температурата); активните светодиондни фарове се представят брилянтно и са на нивото на Multibeam фаровете в E-Class; на разположение са множество системи за предотвратяване на сблъсък и т.н.
И като споменах системи за безопасност реших, че вторият ден от теста ми трябва да продължи по магистрала. На първо място искам да спомена, че Volvo предлагат единственият адаптивен автопилот, който не ме дразни (поне не много). Системата работи много бързо, не допуска грешки в завои и дава възможност за спазване на сравнително къса дистанция. Но нека преминем към по-интересната част – автономното управление. Изпробвах го в задръстването на Бул. Александър Малинов където системата се представи съвсем добре, но по-интересната част разбира се бе магистралата. И така със скорост от 130км/ч оставих колата да прави каквото си знае – с крака далеч от педалите и ръце близо до волана, но не върху него. Голямото Volvo следва пътя, седи си в средата на лентата и ви дава възможност да се разсеяте за малко. Въпреки това при около десетина опита ми се случи автомобилът да тръгне да излиза от лентата си, но може би причината бе в инфраструктурата. При всички положения наличието на това полу-автономно управление е интересна и определено ви дава повече сигурност особено на дълъг път. Лично аз обаче, предпочитам контролът да си е 100% в мен, поне докато все още намирам удоволствие в шофирането.
Колкото до цялостното представяне на колата на магистралата, то шумът се засилва малко повече около 140 км/ч. Mercedes E-Class определено е по-тих и като шум откъм пътя и като аеродинамичен шум, но в V90 съвсем не изостава с много и е отличен избор за далечни, комфортни пътувания с много багаж.
Поздравления за теста на V90 и за блога като цяло! Бях приятно изненадан да открия толкова изчистен, подробен и фотографски издържан блог на български език! Определено ще го следя и в бъдеще, след като изчета всички тестове дотук. Пожелавам още много и приятни километри и абзаци!
Благодаря за позитивния коментар 🙂