Volvo V90 – Модерна интерпретация на класическото шведско комби

Когато си помисля за комби на Volvo, първият спомен, който неизменно изниква в съзнанието ми е от началните ми студентски години, когато гледах как всяка есен улиците на Оксфорд се изпълват със стотици комбита Volvo V70, 850, 960 и т.н. Всичките препълнени с багаж до тавана и возейки по един ентусиазиран, развълнуван и вероятно поуплашен студент първа година, както и цялата му фамилия изпращачи. Тогава за пръв път придобих ясна представа за това, колко популярни и обичани са големите комбита на Volvo на развитите пазари. Това ми наблюдение бе затвърдено с годините и четенето на статии, статистики, а и просто наблюденията ми по пътищата на Европа.

И така сметнах появата на V90 за интересно събитие, а възможността ми за досег до него за нещо доста любопитно, тъй като това всъщност е първото голямо комби на Volvo, което карам. Не е ли това един отличен избор за запознаване с шведските комбита? Автомобилът е иновативен, впечатляващ на външен вид и същевременно запазва добре познатите черти на класическите модели на Volvo от този тип.

Дизайн:

DSC_0199

Актуалният дизайнерски език на Volvo, който бе представен на пазара чрез високопроходимия Volvo XC90 преди няколко години е изключително сполучлив. Да, външният вид на един автомобил безспорно е въпрос на лични предпочитания, но до момента не съм говорил с човек, който да не намира новите модели на Volvo за впечатляващи.

И всеки път като погледна някой от тези автомобили се питам как е възможно дизайнът им да е дело на Германец (генерализирам, но в моето съзнание германец и стил е абсолютен оксиморон)?! Все пак кратка справка показва, че макар и германец, главният дизайнер на Volvo Cars, Томас Ингенлат, всъщност има диплома от Кралския колеж по изкуства в Лондон, та това може би обяснява защо нещата „му се получават“.

DSC_0235

Но да се се върнем на V90. На първо място колата впечатлява с размерите и пропорциите си. С дължината си от 4.93м комбито определено е голям автомобил, а широчината му и дизайнът, който допълнително подсилва това усещане, създават впечатление за пищен и луксозен продукт. Същевременно обаче линиите и отделните елементи в дизайна са по-скоро минималистични и елегантни, а благодарение на това колата не изглежда ни най малко парвенюшка. Това е добре и определено ще допадне на хората, който не желаят да парадират с възможностите си.

Сред най-характерните елементи в дизайна са светодиодните фарове със типичната Т-форма на дневните светлини (наричат ги чука на Тор, но мен някакви такива наименования с цел привличане на внимание много ме дразнят), хромираната предрадиаторна решетка, която изглежда много стилно и задните светлини, които комбинират ретро стил с авангарден дизайн.

Цялостно автомобилът изглежда много приятно и мисля, че Хер Ингенлат се е справил отлично и е създал дизайн, който ще старее с достойнство.

Интериор:

И ако външният вид на V90 ми допада, то в интериора му съм направо влюбен. Това, което предлагат от Volvo като дизайн, материали и качество на изработка е напълно недостижимо за преките конкуренти в класа и безспорно е едно от най-важните отличителни качества на модела.

DSC_0223

Салонът на V90 (и съответно S90) доразвива темата, която видяхме в XC90  и вдига летвата изключително високо. Атмосферата, която цари във V90 е много уютна и луксозна – всъщност ви кара да се чувствате на място и като у дома си. Това е постигнато с класически дизайн, много светлина и сполучлив подбор на материали, а в случая имаме и любимата ми комбинация за този модел – светла кожа и негланциран орех. Всичко това е комбинирано с изключително внимание към детайлите – огледало за обратно виждане без рамка, бутон за стартиране на двигателя, който сам по себе си е произведение на изкуството, метализирани „дръжки“ за въздуховодите. Просто трябва да седнете във V90 и да изпитате усещането, което то ви дава.

Друг изключителен плюс са седалките, които традиционно във Volvo са много удобни, а в тестовия автомобил разполагаха с допълнителни настройки, благодарение на които просто няма как да не си намерите безкомпромисно добра и удобна позиция на седене. Откъм пространство за предмети на първия ред имаме голяма ниша под централния подлакътник, сравнително тясна жабка (от къде идва това наименование?!) и ОК джобове във вратите. Всъщност това, което ме впечатли при тях е, че са облицовани с кожа дори отвътре… Този салон сякаш идва от лигата на Bentley, наистина е невероятно. Та като цяло пространството за хората е отлично, за дребен багаж е приемливо.

DSC_0262.jpg

По отношение на втория ред имам една основна забележка. Да, седалките са широки и удобни, има ниши за багаж, видимостта е добра пространството за главата и колената е предостатъчно, но седалката наистина е много ниска (или подът е висок – вие си изберете). Това съответно води до не твърде удобна позиция на седене, освен ако не сте под 1.70м. Но определено е нещо, с което може да се живее. Иначе имаме и голям трансмисионен тунел, тъй като колата се предлага със задвижване на четирите колела, а при хибридната версия батериите са разположени там.

DSC_0218.jpg

Накрая багажникът! Учудващо той е малко по-малък спрямо немските конкуренти, но разликата е пренебрежителна. Пространството си остава огромно, а вратата му се отваря и затваря електрически, като при тестовата кола имахме и електрическа щора. Освен това в багажника има куки за закрепване на товари и разделителна преграда, която може да се вдигне, ако не искате куфарът ви да се „лашка“ в случай, че решите да се правите на „рейсър“.

DSC_0226.jpg

На пътя:

Автомобилът, който взех за тест от Мото Пфое бе оборудван с четирицилиндровия D5 двигател развиващ 235к.с. и 480Nm въртящ момент (много ми се искаше да пробвам новите бензинови агрегати, но за съжаление нямаше налични автомобили). Дизелът е комбиниран с осемстепенна автоматична скоростна кутия, задвижване на четиите колела и предоставя доста добра динамика – ускорение от 0 до 100 км/ч за 7.2 секунди, максимална скорост 240км/ч и официален среден разход на гориво 4.9л за 100км (реално към 6).

Нивото на оборудване пък беше топ-линията Inscription с не малко допълнителни екстри (цена на Volvo V90 D5 AWD Inscription – от 121220лв с ДДС).

DSC_0261.jpg

И така, една сутрин се настаних в сребристото V90 и разбира се веднага се почувствах на място. Мога да си представя, че собствениците на S90/V90 винаги очакват с нетърпение момента да влязат в автомобила си – толкова приятна е атмосферата вътре.  Бързо намерих комфортна позиция на седене, благодарение на множеството настройки на седалките и потеглих.

Първата част от пътуването ми беше в градска среда. Там едно от най-приятните неща е изолацията и спокойствието, което V90 ви дава – съответно бягате от агресивния и просташки свят, който цари по софийските улици. Всъщност това усещане идва най-вече от качеството на салона, тъй като откъм шум не сте чак толкова добре изолирани. Опционалните ламинирани прозорци определено биха помогнали в тази насока. Иначе двигателят е тих при нормално шофиране (и добре че е тих, защото четирицилиндровите дизели просто няма как да звучат добре). Шумът откъм пътя също е добре филтриран при ниска скорост и в комбинация с доста комфортното окачване, спокойствието ви е гарантирано, а преодоляването на редовните дупки и неравности е безпроблемно. Все пак Mercedes E-Class предлага осезаемо по-високо ниво на комфорт, особено във вариант с въздушно окачване.

Като стана дума за окачването, колата която карах бе оборудвана с опционално въздушно окачване на задния мост. Честно казано не ми е съвсем ясно, защо е само на задния мост и си мисля, че това е по-скоро заместител на системата нивомат, с цел автоматично нивелиране на каросерията в случай, че натоварите стабилно колата.

DSC_0200.jpg

След като се повъртях из София се насочих към Плана и празните пътища в района.  Колкото и да бяха празни ми се наложи да направя няколко бързи изпреварвания и трябва да си призная, че макар да е пъргава, колата сякаш страда от някакъв недостатък на мощност. Реакциите ѝ са бързи, а скоростната кутия се държи много адекватно, що се отнася до смъкване на няколко предавки надолу. Проблемът е, че четирите цилиндъра явно не предлагат достатъчно добра гъвкавост, каквато бе присъща за стария петцилиндров дизелов двигател, дори в двулитровите му варианти. Интересно ми е дали бензиновите двигатели, налични във V90 биха били по-отзивчиви и бързи като субективно усещане.

DSC_0271.jpg

И макар голямото Volvo да предразполага към по-спокойно управление, аз го „понастъпих“ в няколко отсечки с много завои, за да преценя поведението му. Колата стои здраво стъпила на пътя и предоставя неутрално поведение, но каросерията се накланя малко повече от очакваното. Предполагам, че опционалното Four-C активно окачване би променило нещата в това отношение. А иначе управлението е прецизно и предлага някаква обратна връзка.

Като цяло определено не бих могъл да кажа, че колата е увлекателна за „ентусиазирано“ шофиране, но разбира се това изобщо не влиза в целите ѝ, така че тук няма нищо неочаквано. Volvo V90 цели да прави живота на собствениците си по-приятен, лесен и безопасен и в това отношени аз нямам забележки – инфотейнмънт системата Sensus е най-доброто решение с „touch screen“, което съм срещал като управлението ѝ и бързо и интуитивно (но аз все пак бих искал да имам хардуерни бутони за регулиране на температурата); активните светодиондни фарове се представят брилянтно и са на нивото на Multibeam фаровете в E-Class; на разположение са множество системи за предотвратяване на сблъсък и т.н.

DSC_0198.jpg

И като споменах системи за безопасност реших, че вторият ден от теста ми трябва да продължи по магистрала. На първо място искам да спомена, че Volvo предлагат единственият адаптивен автопилот, който не ме дразни (поне не много). Системата работи много бързо, не допуска грешки в завои и дава възможност за спазване на сравнително къса дистанция.  Но нека преминем към по-интересната част – автономното управление. Изпробвах го в задръстването на Бул. Александър Малинов където системата се представи съвсем добре, но по-интересната част разбира се бе магистралата. И така със скорост от 130км/ч  оставих колата да прави каквото си знае – с крака далеч от педалите и ръце близо до волана, но не върху него. Голямото Volvo следва пътя, седи си в средата на лентата и ви дава възможност да се разсеяте за малко. Въпреки това при около десетина опита ми се случи автомобилът да тръгне да излиза от лентата си, но може би причината бе в инфраструктурата. При всички положения наличието на това полу-автономно управление е интересна и определено ви дава повече сигурност особено на дълъг път. Лично аз обаче, предпочитам контролът да си е 100% в мен, поне докато все още намирам удоволствие в шофирането.

Колкото до цялостното представяне на колата на магистралата, то шумът се засилва малко повече около 140км/ч. Mercedes E-Class определено е по-тих и като шум откъм пътя и като аеродинамичен шум, но в V90 съвсем не изостава с много и е отличен избор за далечни, комфортни пътувания с много багаж.

DSC_0260.jpg

Заключение:

Volvo V90 е автомобил, който разполага с всичко необходимо, за да притесни сериозно конвенционалните си немски конкуренти. Интересно е, че колата предлага много добра комбинация от качества, които биха се харесали както на масовия купувач, така и на хората с по-индивидуални възгледи, които традиционно се насочват към по-различни марки като Volvo или пък Jaguar.

V90 предлага на първо място изключителен интериор като дизайн, качество и атмосфера, в комбинация с достатъчно пространство за четирима пътници и солидно количество багаж. Автомобилът предлага високи нива на комфорт и лукс и е много подходящ за хората, които ценят  спокойствието и независимостта си.

Един минус при всички нови модели на Volvo е липсата на двигатели с повече от четири цилиндъра, но еко нормите водят до подобни загуби и пътят, който са избрали Volvo определено заслужава уважение, а дали ще бъде успешен, предстои да видим. Все пак за хората, които държат на динамиката на разположение е T8 вариантът, който разполага с мощност 407к.с. и ускорява от 0 до 100км/ч за 5.2 секунди.

Крайното ми мнение от срещата ми с V90 е много позитивно и смятам, че колата би била правилният избор за много хора в България. Все пак по-подходящият вариант за у нас е Cross Country версията, която добавя повишен пътен просвет и малко ‘off road’ стилистични елементи към това, което предлага V90.

Цветан Илиев

DSC_0211.jpg

Повече информация и актуални цени може да намерите на http://www.volvocars.com/bg

Оценка:

Volvo V90

 

2 comments

  1. Поздравления за теста на V90 и за блога като цяло! Бях приятно изненадан да открия толкова изчистен, подробен и фотографски издържан блог на български език! Определено ще го следя и в бъдеще, след като изчета всички тестове дотук. Пожелавам още много и приятни километри и абзаци!

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s