Интериор
Ситуацията отвътре е малко по-непривлекателна. Ако игнорираме дисплея на инфотейнмънт системата, спокойно мога да си представя, че се намирам в кола от средата на деведесетте години – формата на таблото като цяло си е демоде, имаме една камара бутони къде ли не и не особено елегантно или оригинално интегрирани декоративни лайстни (фурнир, въглеродни нишки или хром).
Специално внимание изисква редицата бутони в ляво от кормилната колона –съвсем неестетично разположени са. Гледайки ги бих си помислил, че интериорният дизайн е бил поверен на японец, те ги творят такива.
Но пък иначе имаме много кожа и алкантара, което ясно показва европейската принадлежност на GranTurismo и най-вече това, че става въпрос за автомобил от висок клас, струващ много пари. Качеството на изработка пък е на средно ниво като за ценовия клас на колата, но това не е нещо неочаквано от Maserati.
За сметка на това пространството и ергономията в салона са почти отлични. След като се настаних в седалката, която е доста удобна, се оказа, че позицията на седене е наистина добра. Чак се учудих, не го очаквах. Видимостта във всички посоки също е на ниво, което прави ползването на GranTurismo в ежедневието нещо постижимо. Все пак А-колоните са много широки и определено ограничават ъгъла на виждане в дадени ситуации.
Пространството на втория ред също е прилично като за купе и всъщност четирима човека могат да пътуват спокойно и удобно, стига разбира се да не пътуват с повече от раница багаж, защото багажникът е точно толкова голям, колкото в моя Clubman (който между другото се продава 😉 ) – 260l.
Оптиката на предните фарове е отпреди лифта 2013, където няма и надпис на бранда най-отгоре, за разлика от след това до края на производството. . Затова се и съмнявам, че си карал четиристотин и шейсет коня (454), по-скоро втората ес-ка, дето е 450 (444). На таблото вътре също не виждам логото Sport…
Мерси за забележката, объркал съм се при писането. Действително това, което карах е GranTurismo S.