На пътя
Приключението започна със завъртането на ключа и „рева“ на мощния двигател, който вдига обороти много бързо и послушно. Звукът му е просто покъртителен – абсолютна симфония за хората, които обичат коли. Чуйте го тук:
След това потеглих за кратка разходка из пътищата на Северен Брабант в Нидерландия. Да, за съжаление тук няма хълмове, няма серпентини и интересни завои, но пък има съвършена пътна настилка, което пак е плюс. Започвам движението си кротко и със скорост от около 50-60 км/ч. Прави ми впечатление, че колата е добре изолирана откъм шум от пътя, за щастие не толкова добре откъм двигателя, който определено се чува особено, ако вдигнете малко оборотите. Иначе движението е спокойно, управлението е малко мудно, а самата кола се усеща много широка и изисква повече внимание. Всъщност усещането не е измамно – GranTurismo има широчина от 1.92 см без страничните огледала. Доста е.
След като се повъртях по пенсионерски, спрях на знак стоп някъде в полето и смених режима на шофиране, потегляйки с пълна газ и десен завой. Съпроводен от воя на „осмака“ се изстрелях, като задницата очаквано понечи да изпревари предницата, но бърза реакция с волана и педалите ни върна в правилната траектория и докато аз се смеех, а съпътникът ми препотен си казваше молитвата, продължихме с повечко газ напред. Трябва да кажа, че активното шофиране на мощен автомобил тежащ над 2 тона, с двама човека в купето, изисква здрави нерви и добри познания по динамика, както и добре развито чувство за самосъхранение. Килограмите определено се усещат, но колата стои здрави стъпила на пътя (ако не я предизвиквате) и реакциите ѝ са добре предвидими. Това отчасти се дължи на изключително доброто разпределение на масите, което пък е резултат от разположението на двигателя – GranTurismo е „mid-engine” автомобил с двигателя си, разположен зад предната ос.
Тук е момента да спомена скоростната кутия на купето. Както вече казах, тя е секвенциална полуавтоматична, така наречената MC Shift (за модела се предлага и класически „автоматик“). Та тази полуавтоматична скоростна кутия е изключително агресивна, превключванията са груби, бавни и представляват цяло събитие. При подаване на много газ и бързи ускорения скоростта ви пада с поне 5 км/ч между отделните превключвания, а грубостта, с която минавате на по-горна предавка е такава, че дестабилизира целия автомобил и се налагат корекции с волана. Усещането е …страхотно. На мен наистина ми харесва, тъй като прави цялостното изживяване по-уникално. За пръв път се срещнах със скоростна кутия от подобен тип във Ferrari 360 и тогава също останах силно впечатлен. Втората ми среща бе малко по-неочаквана – Smart Fortwo Brabus из Софийските улици, като дори при него полуавтоматичната скоростна кутия правеше изживяването в пъти по-интересно.
Но да се върнем на GranTurismo. След като се позабавлявах из малките пътища се качих на магистралата. Все пак това е GT – автомобил направен за дълги, бързи и комфортни пъувания. Резултатът ми изглежда добър, при 130-140 км/ч шумът откъм колелата се засилва, като това което остава да доминира е двигателя. Да, звучи добре, но ако трябва да го слушате 6-7 часа, може и да ви дойде в повече. Независимо от това, ако сега се появи възможност, веднага тръгвам с GranTurismo-то (и една кутия аналгин за всеки случай) към южна Франция.
Оптиката на предните фарове е отпреди лифта 2013, където няма и надпис на бранда най-отгоре, за разлика от след това до края на производството. . Затова се и съмнявам, че си карал четиристотин и шейсет коня (454), по-скоро втората ес-ка, дето е 450 (444). На таблото вътре също не виждам логото Sport…
Мерси за забележката, объркал съм се при писането. Действително това, което карах е GranTurismo S.