Интериор
За салона на С1 ще ми е доста по-трудно да кажа добра дума. Там най-силно си личат компромисите, за които споменах във въведението. Всичко възможно е направено от твърда, тракаща и неприятна пластмаса… Мисля, че ако можеше, и седалките щяха да са пластмасови. Но така де, не мога да кажа, че съм учуден или изненадан – такава е играта, такива са правилата.
Всъщност настанявайки се на шофьорската седалка осъзнавам, че въпросната съвсем не е лоша откъм комфорт, а и предлага прилична странична опора. Основният ѝ минус е сравнително меката опора за гърба, но за кратки пътувания във и около града това не е проблем. Друг плюс е обширното пространство отпред и това важи във всички посоки. Просторни са и нишите за дребен багаж. Положението на втория ред седалки е значително по-лошо, като пространство за краката просто липсва. За да седнете там, трябва да сте или недохранено дете, или да ви липсват долните крайници, или пък да седнете „по турски“. Освен това разполагате с прозорци на панти, които могат само се „открехнат“, та който има намерение да вози често трети човек в автомобила, обезателно трябва да се насочи към нещо от горния клас.
Връщайки се на предния ред седалки е редно да отбележа, че колата има големи и удобни странични огледала (често това не е така при малките автомобили) и цялостно ергономията е на добро ниво с няколко дребни проблема, най-същественият от които е разположението на волана. Може би на мен ръцете ми не са достатъчно дълги, но честно казано не можах да си наглася седалката така, че воланът да ми е на удобно разстояние, а въпросният няма настройка в дълбочина. По-дребните проблеми включват затруднено управление на бордовия компютър и автопилота.
