На пътя
С1-цата, която карах в продължение на няколко дни, разполагаше с базовия и единствен двигател, който се предлага за модела – трицилиндров бензинов с работен обем 998 куб.см, 68 к.с. и 95 Nm въртящ момент. Скромно. Това обаче се комбинира и с ниска маса от под 900 кг., а и добре подбрани предавателни числа на пeтстепенната механична скоростна кутия, благодарение на което колата е пъргава при ниска скорост, т.е. в града, макар ускорението от 0 до 100км/ч да ѝ отнема сериозните 14.3 секунди. Разходът на гориво също е изключително нисък, поне според официалните данни – от 3.5 л извън града до 4.5 л на 100 км в града.
Като оборудване пък тестовата кола предлагаше най-необходимото, за да не усещате остри липси – електрически предни стъкла, автопилот с ограничител на скоростта, климатик, Bluetooth връзка за телефона ви и… горе-долу това е. Така де, включени в оборудването, разбира се, са и стандартният набор от активни системи за безопасност като ABS, ESP и шест въздушни възглавници, благодарение на които C1 получи четири звезди на краш-теста на EuroNCAP, което си е идеален резултат за подобен автомобил.
Но, да се върнем на шофирането. Един есенен следобед подкарах малкия французин из улиците на Айндховен (да, градът на Philips, PSV и DAF) и моментално навлязох в типичната среда на C1 – натоварени градски улици, светофари и ограничение на скоростта между 30 и 70км/ч. Въпреки страховете ми след паметната ми среща с друг французин, след която за малко да се откажа от шофирането завинаги, C1 ми остави по-скоро позитивно първо впечатление.
Трицилиндровият двигател тук работи една идея по-добре, като предоставя впечатляваща тяга при ниски обороти, но пък е пълна трагедия при по-висока скорост на коляновия вал. Това, разбира се, е въпрос на калибрация и всъщност е много добро решение за градска кола. Работата му, както може да се очаква, е небалансирана, но вибрациите му не са твърде дразнещи, а и при поддържане на постоянна скорост е учудващо тих. На другия полюс е звукът му, когато решите, че трябва да ускорите – тогава започва едно мъчение, съпроводено със звук като на дизелов двигател. Интересно е, но ако държите колата ви да звучи прилично, когато „я настъпите“, изберете двуцилиндровия Fiat 500.
Първото по-неприятно впечатление дойде, след като реших да си пусна радиото – звукът който достигна до ушите ми, сякаш идваше от скрит под седалката iPhone… и това е вариантът с четири тонколони, за който се доплаща. То е ясно, че в кола с цена 20 000 лева няма да намерите тонколони Harman Kardon, но все пак положението можеше да е малко по-добро. Второто още по-неприятно впечатление дойде след като start-stop системата изключи двигателя на един от светофарите, а когато светна зелено и натиснах съединителя, двигателят просто не стартира. Въпросният фал ми се случи още два пъти в следващите дни.
Освен из града ми се наложиха няколко кратки пътувания по магистралата – след дълго и търпеливо държане на педала на газта натиснат в пода, най-после достигнах 130км/ч. Скорост, при която стабилността (directional stability да сме точни) намалява и честно казано започвам да се чувствам леко дискомфортно, че и да понамалявам при по-острите завои. Но пък дори при тази скорост, колата е по-тиха от това, което очаквах, а и разходът на гориво е завидно нисък – около 4.9-5.0л за 100км.
И точно с разхода искам да завърша, тъй като смятам, че това е важна точка за кола в този клас. Малкият Citroen показа доста добър резултат. За около 400 км смесено шофиране, включително с доста газ по най-кривия междуселски път, който намерих в Северен Брабант, разходът бе едва 4.63 л за 100 км (по бензиноколонка).
