На пътя
Автомобилът, чийто ключ получих (и документи, де) разполага с най-мощният сериен двигател в историята на марката – хибридният T8, който развива 407к.с. Въпросната система комбинира бензинов четирицилиндров двигател с принудително пълнене и максимална мощност 313к.с, който задвижва предните колела, с електромотор, който задвижва задните. Батерията пък е разположена в „трансмисионния“ тунел – добро решение, което позволява добро разпределение на теглото, нисък център на тежестта и безопасност при евентуален силен удар. Тази комбинация от двигатели позволява развиването на максимална скорост 230км/ч и официално ускорение от 0 до 100км/ч за 5.3 секунди, а това, което засякох аз в следното видео бе 5.4 секунди до 100км/ч:
Маршрутът, по който реших да поема, включваше всичко – кофти магистрала от София до Правец, първокласен път до Велико Търново, тесни планински пътища през Елена до Сливен (включващ традиционният маршрут на рали Сливен), сравнително нормална магистрала (Тракия) и преминаване през цяла София в пиков час.
И ето че дойде време да потегля – изключих колата от контакта, прибрах кабела (досадни задачи, ако трябва да ги правите всеки ден), настаних се в колата и „запалих“ двигателя. Това действие, разбира се, не бе съпроводено с абсолютно нищо, просто защото автомобилът стартира по подразбиране в хибриден режим и двигателят с вътрешно горене не се включва, ако стоите на място.
Всъщност хибридната система предоставя широка възможност за управление и намеса от страна на шофьора. Това става посредством режимите на управление, но и посредством допълнителни команди, за които трябва да достигнете чрез централно разположения дисплей. Разполагате например с ECO режим, който използва максимума от батерията, т.е. предоставя максимален пробег изцяло на електричество. Тук е и режимът Sport, който използва максималната мощност и от двата двигателя. По-интересното, обаче, са допълнителните команди – с едната може да използвате ДВГ, за да зареди батерията, а с другата може да пазите заряда на батерията. Всичко това позволява хибридната система да се използва по възможно най-ефективния начин, стига да си изградите правилните навици да го правите… което ще рече, че ако искате нисък разход на гориво, ще трябва да се потрудите или пък просто да си купите дизел.
Но да се върнем на поведението на пътя на компактния SUV модел. Управлението му е много спокойно и ненапрягащо, като това се дължи на тишината, която идва с електрическото задвижване, леките настройки на електрическото сервоуправление и цялостното поведение, при което се създава впечатлението, че автомобилът е значително по-лек, отколкото реално е. А той си е тежък – 2115кг или с 250кг повече от XC60 T6 AWD, който разполага със същия бензинов двигател и система за задвижване на четирите колела чрез Haldex. Смятам, че това усещане за лекота идва от доброто разпределение на масата, ниският център на тежестта и високият въртящ момент на електромотора, наличен от спряло положение.
И така, след като стъпих на магистралата, както може да се очаква, натиснах педала за газта в пода, за да видя колко точно може да ми даде T8. Действието бе съпроводено с кратко чудене, след което мощно ускорение. Това забавяне, обаче, не ми хареса и доколото разбирам, се дължи на скоростната кутия от Aisin, която иначе превключва бързо и плавно, но в моменти на „kickdown“ винаги има период, в който се чуди, какво точно се иска от нея. Самото ускорение пък е много бързо, особено до скорости, в които електромоторът съумява да помага на мощния турбо-двигател. Нещо, което ми направи впечатление, е, че макар цялата мощ на ДВГ да се стоварва само върху предния мост, то при резки ускорения от ниска скорост липсва „теглене“ на волана, присъщо за колите с висока мощност и предно предаване.
Нещо друго, което ми направи впечатление на магистралата, бе ниското ниво на шум. Тук е моментът да спомена, че вариантите с Т8 двигател разполагат с активно потискане на шума чрез аудиосистемата. Аеродинамичните шумове и тези от търкалянето на колелата по пътя също са добре редуцирани, като единственото, което нарушава тази тишина, е шумното окачване при дупки и неравности. Въпросните дупки и неравности също така не биват филтрирани твърде добре – определено не ми е дискомфортно, но Mercedes GLC вози по-добре. Все пак, който иска комфорт на висота, то може да се насочи към опционалното въздушно окачване, което подобрява ситуацията, макар че отново отстъпва откъм комфорт на Mercedes с техния Airmatic.
Колкото до разхода на гориво, пък, в режим за пазене на заряда на батерията преминах през трасето на „Хемус“ със среден разход 8,8л на 100км.
След като слязох от магистралата преминах в хибриден режим (т.е. изцяло автоматичен) за първокласната отсечка до Велико Търново. Движението ми там продължи в познатия комфорт – вентилация на седалките, първокачествен звук от опционалната аусиосистема Bowers & Wilkins, както и добра връзка на телефона ми чрез Apple CarPlay и съответно лесно работене със Spotify чрез големия екран на инфотейнмънт системата. Въпросният екран, обаче, привлича много голям брой следи от пръсти, та ако имате OCD, има шанс да му се дразните. В тази отсечка идва и истинското удоволствие от мощността, комбинирана с високата позиция на седене и добрата видимост, които правят изпреварванията много лесни, а за капак и движението е икономично – Правец до Велико Търново с 5,5л бензин на 100км. Не е никак зле.
След като се озовах на тесните, изпълнени със завои пътища между Елена и Сливен реших, че е дошло време за малко истинскo RoadHunter изживяване и с доста газ поех напред. Е, сега вече усетих и килограмите на XC60 T8 – автомобилът става по-труден за овладяване, най-вече при последователни завои в противоположни посоки, но пък наклонът на каросерията е умерен, а и поведението е подчертано неутрално. Управлението е малко бавно и доста неинформативно и малко след като изстисках всичкото електричество от батерията, се отказах да се правя на състезател. Просто XC60 не е такъв автомобил, а високата му мощност не го превръща в Porsche Macan или пък Alfa Romeo Stelvio.
Същата вечер успях да изпробвам и матричните светодиодни фарове. Начинът, по-който осветяват пътното платно, е брилянтен и прави пътуването вечер много по-приятно и ненатоварващо. За съжаление като всяка „умна“ система не са безгрешни, защото в дадени ситуации не изключват „дългите“ навреме, което води до заслепяване на насрещнодвижещите се автомобили.
Безспорно най-удовлетворяващата част за мен дойде, когато влязох в София откъм магистрала Тракия около пет часá, накрая на работния ден. Включих режим ECO и се „набих“ в задръстванията по пътя за другия край на града, разбира се – през центъра. Със задоволство стигнах до Мото Пфое Люлин, изминавайки 20 километра при среден разход на гориво 0.3л на 100км. Тук е и силата на тази система – употребата ѝ в градска среда, но пък там идва въпросът кому е нужен SUV с 400к.с., за да се разхожда из града?
