На пътя
Тук обаче имаме автомобил с фокус шофьора, та интересното тепърва предстои. Ford смело вкараха едва трицилиндров двигател във Fiesta ST. Работният му обем е 1500 куб.см, а мощността, която достига е 200к.с. и 290Nm въртящ момент. Това означава едва 6.5 секунди, за да ускорите от 0 до 100км/ч и максимална скорост от 232км/ч. Благодарение на EcoBoost технологията, разходът на гориво трябва да е от 5.1 до 7.6л за 100 км.
Ето, че в един на пръв поглед много неподходящ ден за тест на „хот хеч“ отворих вратата на малкия Ford и за пръв път се сблъсках с високите опори на седалката, които направиха влизането ми в колата подчертано трудно и определено тромаво. Все пак влязох де и там всичко си дойде на мястото – добра ергономия, удобни седалки, които обаче биха били прекалено тесни (отново заради страничните опори) за някой, който не разполага с идеално телосложение. Колкото до деня, казах, че бе неподходящ, защото -5°С и пресен сняг не предполагат наличието на суха пътна настилка, върху каквато малкият звяр би се чувствал най-добре. Но такъв ми бил късметът. Стартирах двигателя и съпроводен от силното му бучене потеглих в търсене на завои.
Силните впечатления дойдоха още докато се изнизвах от София. На първо място звукът. Колата си е шумна дори в нормален режим, като това което чувам е по-скоро изпускателната система, отколкото двигателя. Резултатът е, че на моменти се чувствам все едно, че двигателят е зад мен, а не пред мен. Но пък иначе звукът е супер. Знаете, че аз си падам по трицилиндрови двигатели, точно защото имат характерен звук. Тук с малко инженерна игра той е подсилен, като влезете ли в спортен режим той става още по-дълбок, а освен това добавя характерния за спортните автомобили пукот.
Интерессно е, че движейки се из града, на моменти звукът на двигателя се променяше към едно още по-специфично …ами буквално си е пърпорене. А какво му е специфичното? Това, че така звучат двуцилиндровите двигатели и това изобщо не е случайно – Fiesta ST разполага с деактивация на един от бездруго малкото цилиндри. Та, ако не се нуждаете от мощност, системата незабележимо се активира и пестите гориво.
И след всичко това, може би се питате „добре де, три цилиндъра, единият не работи, ами че то има ли нещо спортно в тая кола?“
О да, определено има!
Половин час по-късно се намирам на изпълнения със завои път между Вакарел и Панагюрище, който освен всичко е напълно заснежен. Движа се с пълна газ, хвърлям сняг на 20 метра зад колата, завоите ги минавам под някакъв странен ъгъл и се чувствам точно като Хану Микола на рали Финландия (той го е печелил седем пъти, три от тях с Ford Escort TC). А освен това се подхилквам като умствено изостанал младеж, защото просто няма как да скрия емоцията, която Fiesta ST и снежния ден ми дадоха. Забавлявам се с пълни сили, а от размислите, че денят не е подходящ за „хот хеч“ няма и следа.
Просто рецептата и изпълнението на ST е брилянтно, що се отнася до удоволствието от шофирането. Двигателят предоставя много добра тяга от ниски обороти, но трябва да призная че в по-високите малко да се задъхва. Това пък означава повече игра със скоростната кутия, с която за щастие се работи наистина лесно – скоростен лос с къси ходове и особена лекота на работа. Да не забравяме и управлението, а то е много прецизно и бързо, ама наистина бързо – по думи на Ford това е най-бързата рейка в техен Performance модел и нямам основания да се съмнявам.
По отношение на чистото шофиране имам само една забележка и тя е към спирачките, защото не са линейно прогресивни и дозирането на спирачното усилие е по-трудно.
Fiesta ST безспорно се справя отлично с главната си роля на автомобил за забавление. В ежедневието обаче си има някои особености, които за някои хора ще са недостатъци. Това например е заниженият комфорт поради твърдостта на окачването, макар че не е нещо фрапатно и в никакъв случай неочаквано от такъв автомобил.
Също така шумът от изпускателната система. Например при пътуване по магистрала дори при постоянна скорост, може и да ви дойде в повече и да ви измори. За сметка на това аеродинамичния шум и този откъм пътя са добре филтрирани.
Колкото до разхода на гориво, то там няма неприятни изненади. При икономично шофиране постигнах 5.0 – 5.3 л за 100 км в съответствие с официалните данни. Разходът за целия ми тест бе 8.6л за 100 км, но това включва километри „диво“ шофиране, работещ двигател на място и т.н. Мисля обаче, че при реална, дългосрочна употреба, заводските данни са постижими.
Не казват, че на 100х двигателя е за смянат
Едва ли. Моделът се предлага с петгодишна гаранция без ограничение в пробега. Отделно, че никой двигател (като изключим Project One на Mercedes) не се проектира с ресурс под 200к км.