Динозавърът в гамата на Infiniti – QX60

Преди години Infiniti набраха популярност в България със SUV моделите си и най-вече FX35, който за времето си изглеждаше изключително динамично и атрактивно. Дотолкова, че седемнадесет години по-късно, наследникът му QX70 все още залага на същите линии и пропорции и независимо от това изглежда повече от актуално.

Но всъщност днес няма да говорим за спортиста в SUV гамата на Infiniti, който без друго е на път да бъде заменен скоро. Днес ще се фокусирам върху най-големия и практичен модел в гамата на американските японци – седемместният QX60. Модел, който стъпи у нас наскоро и тъй като, който го е чакал с нетърпение така или иначе вече е чакал достатъчно, спирам с увода и минавам напред.

Дизайн:

DSC_8693.jpg

Дизайнът на QX60 е лесно и безпогрешно разпознаваем като Infiniti с характерните черти за марката – голямата предрадиаторна решетка, типичната чупка на декоративните лайстни при D-колоните (тук особено ясно изразена) и щедрите като размер фарове и задни светлини.

DSC_8702

Предницата ми напомня за Q50, но на стероиди… или пък хамбургери, защото очевидно е много по-голяма, а и осезаемо по-закръглена. И като казах „закръглена“, цялостно QX60 е доста по-объл спрямо останалите модели в гамата на марката и му липсва остротата на чертите им. Това е и основната характеристика в дизайна на кросоувъра, която издава възрастта на модела. Защото, макар и нов модел за българския пазар, QX60 всъщност е модел, който се появява за пръв път на пазара в Америка преди около седем години и дори модернизацията от 2016г. не може да скрие това.

И все пак аз смятам, че дизайнът на QX60 цялостно е сполучлив и все още е актуален като единственото нещо, което истински не ми допада, е оформлението на задната част – липсва достатъчна маркова идентичност и съответно характер. Освен това ми се струва, че разположението на задните светлини е по-ниско, отколкото трябва да бъде и съответно се създава една илюзия, че цялата задница е по-ниска, т.е. че колата е „клекнала“.

DSC_8738.jpg

Мисля, че QX60 впечатлява най-вече с големите си размери и съответното присъствие на пътя, отколкото с дизайна, който бледнее пред по-новите модели в гамата на Infiniti.

Интериор:

Отворим ли вратата, се озоваваме в света на класическия, леко старомоден лукс – полирано дърво, няколко немного големи екрани (по днешните стандарти) из купето, аудиосистема BOSE, кожа и много, много копчета.

DSC_8665.jpg

Тук липсва по-модерната инфотейнмънт система с два екрана, позната от спортния седан Q50 и изящното купе Q60. Наличната система има поостарели графики, но пък е лесна за управление и може да се контролира както от капацитивния екран, така и от кръгъл контролер на централната конзола, а, както знаете, аз смятам наличието на такъв контролер за безспорен плюс.

Също така водачът не може да прекарва и времето в автомобила си пред екран (в допълнение към висенето предDSC_8744 компютъра и телефона), т.е. няма дигитален клъстър – нито серийно, нито като опционално оборудване. Аз не държа на него, но дори и да заложим на класически уреди, дизайнът им трябва да е по-изпипан. Друг минус в дизайна са кръглите въздуховоди, които не се вписват, напомнят ми на нещо евтино, а и воланът, който е прекалено голям. Японската жилка в QX60 се издава и от панела долу вляво от волана, върху който са подредени редица простички, квадратни бутони. Сякаш хората, работили по интериорния дизайн, не са им намерили място другаде. За капак един от тези бутони включва отоплението на волана… мястото на този бутон е на самия волан.

Това, което ми харесва откъм дизайн, са седалките с контрастен пайпинг и централната конзола и изразителните ѝ извивки, която с фурнира си ми напомня на скъпа мебел, изработена от майстор дърводелец – тежък лукс.

Като оставим дизайна настрана, то интериорът на QX60 предоставя обширно пространство с големи джобове и ниши за багаж – предните джобове във вратите побират 1.5л бутилка вода. Отзад седалките са малко по-ниски, отколкото е удобно, и липсва възможност човек да си сложи краката под предните седалки, но независимо от това пространството е добро, облегалките имат регулиране на наклона за по-лежерно пътуване, а освен това вратите са сравнително ниски и съответно видимостта навън е добра.

Сгъването им също е бързо и лесно като седалищната част се вдига нагоре, освобождавайки допълнително място, което улеснява много достъпа до третия ред седалки, който е доста добър като за трети ред.

DSC_8743.jpg

Цялостно изработката също е на ниво, но има повече твърда пластмаса, отколкото ми се ще и отколкото би подхождало на автомобил в този ценови сегмент.

Като цяло атмосферата е приятна, уютна и ми допада. Но, който търси по-модерен интериор и повече лукс, ще се чувства по-добре в английския конкурент – Land Rover Discovery.

На пътя:

На нашия пазар QX60 стъпва с един двигател. Този един двигател ме кара да си мисля, че автомобилът никога не е замислян като модел за Европа и че по план мястото му е в Северна Америка и в Русия – 3.5 литров, шестцилиндров, атмосферен, бензинов. В някои апликации мощността на въпросния двигател достига до над 300к.с., но в случая с QX60 имаме дефорсирана версия, която разполага с 262к.с. и 334Nm въртящ момент. Мощността пък достига до четирите колела през нетипична скоростна кутия – безстепенна или, както е позната у нас – вариатор. В резултат динамиката на автомобила е умерена – 8.4 секунди отнема ускорението от място до 100км/ч, а максималната скорост е 190км/ч.

DSC_8686.jpg

Всъщност допреди да се кача в QX60 не бях карал автомобил с вариатор и в момента, в който се настаних в просторното купе на кросоувъра, и след доста търсене намерих бутона за отоплението на волана (беше си студен ден), насочих мислите си именно към вариатора. Запалих двгателя, който се пробуди с приятно, балансирано изръмжаване и потеглих.

Първи впечатления – вариаторът не ме дразни. Работи изключително като DSC_8698класически „автоматик“ най-вече, защото е настроен да симулира някаква смяна на предавките, т.е. да прави по-рязка смяна на предавателните числа. Забелязах, че в дадени моменти, най-вече при много леко боравене с педала на газта си работи като типичен вариатор, но пак, противно на очакванията ми, не ме подразни. А да работи като типичен вариатор, означава, че колата ускорява, но оборотите не се вдигат, а си седят „закотвени“ на, например, 2000.

И докато аз си мислех за вариатора, двигателят достигна работната си температура, а някакъв светофар ме спря – отлична възможност да забия педала на газта в пода и да видим как „шестакът“ се справя с около 2100-те килограма на кросоувъра. Зелено, газ и… QX60 тръгва много пъргаво и без замисляне напред. Стартът на над петметровия автомобил е подчертано бърз, но пък скоро излязох извън пределите на града и осъзнах, че над 60-70км/ч тази пъргавина се стопява. Не напразно ускорението до 100 км/ч отнема 8.4 секунди, което според мен е една идея по-бавно от това, което би подхождало на автомобила, спрямо кубатурата на двигателя, броя цилиндри, а и разхода на гориво. Но, ако е утеха, „шестакът“ има страхотен тембър.

DSC_8655.jpg

И така след излизането ми от града потеглих към язовир Искър, Самоков и крайната цел – докъдето след Говедарци стигна. Тук автомобилът показа силните страни, но и слабостите си. Окачването предоставя като цяло добър комфорт, но определено отстъпва на Discovery и изолацията от пътя, която се усеща при него. Освен това опитате ли се да шофирате по-бързо из изпълнения със завои път, наклонът на каросерията става осезаем – още една „американска“DSC_8706 черта на QX60 – завоите не са му сила. А иначе управлението му е приятно и връзката с пътя, макар потисната и осъществима чрез непривично голям волан, е там. Като цяло автомобилът е приятен за пътуване, но определено има някои пропуски в комфорта и обезшумяването (въпреки ламинираните странични прозорци).

Разходът на гориво до Самоков пък се оказа точно като по каталог – комбиниран 10.7л бензин за 100км (икономично шофиране). Аз пък съм раздвоен. От една страна съм впечатлен от това, че разходът съвпада с каталожните данни, а под 11л на 100км за атмосферен „шестак“ с подобна кубатура, който задвижва „чудовище“ с дължина над пет метра, хич не е зле. От друга страна обаче, нещо в мен крещи, че това задвижване е остаряло и разходът е прекалено висок като за динамиката на колата и веднага се сещам за конкуренцията – Lexus RX450hL също е седемместен, петметров кросоувър, разполага с бензинов 3,5 литров V6, но пък има и хибридна система, в резултат на което каталожният му комбиниран разход на гориво е едва 6 литра за 100км, а ускорението до 100км/ч отнема 0,4 секунди по-малко, спрямо QX60.

DSC_8718.jpg

Това, което несъмнено ми направи добро впечатление при шофирането на Infiniti-то, е широкият набор от активни помощници, които се справят много добре и не сгрешиха нито веднъж за двудневната ми среща с QX60. Това, че могат да се включат или изключат с удобен бутон от волана също е плюс, тъй като дава лесна свобода на избора в зависимост от пътя и моментното настроени на водача.

Не на последно място останах впечатлен от стабилността на автомобила в зимни условия и добрата работа на 4х4 системата. Не се заблуждавайте, това си е кросоувър и със сигурност не става за офроуд приключения, но тежките условия на пътя не са никакъв проблем (стига да не сте забравили да смените летните гуми със зимни).

Заключение:

Малко ме е яд. Яд ме е, че QX60 закъсня с появата си на българския пазар толкова много, защото това закъснение му коства доста. Преките му конкуренти са по-нови, по-модерни и съответно по-добри от него в цялостното си представяне. Липсата на дизелови двигатели, хибридни варианти или бензинови агрегати с принудително пълнене е нетипична за европейските потребители (макар че у нас нещата не са съвсем европейски) и може да му изиграе лоша шега.

Това не означава, че обричам QX60 на пазарен провал, защото това, че е различен, може да се хареса на определени хора. Традиционният лукс, класическото задвижване с атмосферен двигател и щедрите размери в комбинация с добрите електронни асистенти, може да се харесат на малко по-възрастните хора, които не държат да са на върха на технологичната вълна.

Не на последно място QX60 може да привлече клиенти и само поради фактът, че обслужването и отношението към клиента в Infiniti център София е на много високо ниво.

Цветан Илиев

G0051285.JPG

Оценка:

infiniti qx60

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s