Автомобилът, с който Peugeot покори класациите при компактните SUV модели – 3008

През 2007 г. от Peugeot решиха (с известно закъснение) да се включат в набиращия популярност пазар на SUV моделите. Дали поради грешна преценка или липса на ноу-хау, французите го направиха по един доста смотан начин – взеха Mitsubishi Outlander и му завинтиха френски фарове и емблема с лъвче. В резултат с много зор, в най-успешната си година, моделът реализира малко над 10 000 продажби в Европа.

Непосредствено след 4007 се появи и 3008. Автомобил, който първоначално бе определян като кросоувър, на мен ми приличаше на разтопен пластмасов хипопотам, но пък определено бе крачка в правилната посока с продажби достигащи 100 000 броя годишно. И ето, че през 2016г. французите най-накрая нацелиха златната среда с второто поколение на 3008. Моделът представи новия дизайнерски език на марката, който според мен е най-доброто, което им се е случвало от осемдесетте години насам и спечели десетки награди в категория най-добър автомобил, най-добър интериор и т.н. Освен това през 2018г. в Европа са били продадени над 200 000 броя 3008 – 20 пъти повече спрямо най-успешната година за 4007.

Дизайн:

DSC_9770.jpg

3008 е автомобилът, който представи актуалния дизайнерски език на Peugeot (доразвит при новите 208, 2008 и 508). Той се характеризира с остри линии, детайли напомнящи концептуален модел, затъмнените тройни задни светлини, новата смела, но по-елегантна предрадиаторна решетка и други.

DSC_9788.jpg

Спрямо недодялания си предшественик, второто поколение на 3008 определено впечатлява като дизайн (високите продажби не са случайност, защото успешният дизайн продава) като видът е „по-SUV“ от всякога.

Не липсват и елементи, които не ми допадат. Например фалшивите накрайници на изпускателната система, прекалено многото хром, който виждаме отпред, острани, отзад, че и по покрива на колата… сякаш автомобилът се цели в китайски новобогаташи, чалмати араби и източноевропейски батки – малко са попрекалили. Последно колелата ми изглеждат прекалено малки спрямо размерите на купето, но това е често-срещан компромис сред достъпните SUV модели.

Интериор:

Интериорът е това, което отличава 3008 от всички останали модели на пазара в този сегмент – той е смел, екстравагантен, леко-космически и по-важното, независимо от особения си дизайн е практичен. Цялостната му концепция е доразвива идеята позната от отиващите си генерации на 208 и 2008 за клъстър разположен високо на арматурното табло и малък волан под него. Това е концепция, която изисква свикване и не всеки ще я хареса, но и тук както при 508 изпълнението е на добро ниво.

DSC_9828.jpg

Въпросният клъстър е дигитален още в базовата версия на колата, графиките му са ясни, а персонализацията и извеждането на желаната информация става сравнително лесно и интуитивно. Това, което не ми допада е, че опресняването му е малко бавно и съответно забелязвам някакво трептене при движението на стрелките. И като казах движение на стрелките, тази на оборотомера се движи „наобратно“ – френска странност, която намирам за излишна.

Нещо, което ми харесва е светлината под клъстъра, която се включва и изключва с обособен бутон (снимката долу). Наличието ѝ „омекотява“ светлината от дисплея и съответно води до по-малко напрежение в очите.

DSC_9845

Като цяло интериорът в 3008 освен с дизайн прави добро впечатление и с качеството на изработка и материалите – повечето повърхности са приятни на допир и омекотени, а материалите за декоративните лайстни са интересни –  текстил или нелакирано дърво. Дори джобовете във вратите отпред са подплатени с текстил, което е детайл познат от по-скъпи автомобили. Разбира се не липсва и по-обикновена пластмаса, и то не малко, но важното е, че усещането дори там е за солидно сглобен интериор.

Откъм пространство, и оползотворяването му мясото отпред е добро, има широки джобове във вратите и голяма кутия под централния подлакътник с охлаждане. Седалките са удобни като имат множество настройки, но недостатъчна странична опора (въпреки спорния си вид). За сметка на това опционалната функция за масаж е една от добрите, които съм срещал, особено сред по-достъпните автомобили, а освен това има режим на работа „cat paws“ (котешки лапи) 🙂

Не толкова доволен съм от втория ред седалки – разположението им е по-скоро ниско, от което страда позицията на седене. Освен това предните седалки са големи и високи, като затрудняват видимостта напред. В резултат на това на мен ми бе малко клаустрофобично. Мисля, че панорамният покрив е добра опция (2819лв), за създаване на усещане за простор и подобряване на видимостта. Иначе имаме равен под, доста място за краката и достатъчно над главите, което ме кара да мисля, че и трима души могат да пътуват относително удобно отзад. Багажникът също разполага със завиден обем от 591л.

На пътя:

Peugeot 3008 залага на малки по обем двигатели (1.2л до 2.0л), комбинирани с шестстепенна ръчна или осемстепенна автоматична скоростна кутия. Изборът е лесен – бензин или дизел, 130к.с. или 180к.с. Двете мощности са налични с двата вида гориво. Това, което подкарах аз, бе двулитровия дизел с по-високата мощност, 400Nm въртящ момент и автоматична скоростна кутия. Скорост от 100км/ч се достига за 9 секунди, а разходът на гориво би трябвало да е повече от скромен – 4.5 до 5.2л за 100км.

DSC_9795.jpg

Ако пък се чудите какво е задвижването, то тук няма избор – мощността се подава към предните колела. На пръв поглед странно решение – SUV, а няма 4х4, но решението всъщност е по-скоро разумно. Преди съм излагал доводите си против избора на 4х4 в такъв тип автомобили и ето, че Peugeot явно са на същото мнение – по-ниска цена, по-нисък разход на гориво и по-ниско тегло, а с хубави зимни гуми получавате достатъчно сцепление горе-долу винаги. Така, че дали моделът е SUV или не е SUV е въпрос на лична интерпретация. Аз го въприемам като духовен наследник на минивановете – тяхната практичност, но в по-желана опаковка.

DSC_9841.jpg

Дойде време да подкарам 3008. Настаних се на шофьорската седалка и бързо намерих удобна позиция като за мен. Вече имам опит със странното разположение на волана, та и неговата настройка не отнема много време. Отново ми прави впечатление отличната ергономия която предоставя автомобила, но в комбинация с интериорен дизайн, който изглежда кошмарен (по отношение на удобство).

Запалих и потеглих из софийските улици. Първото недотам добро впечатлени дойде със самия старт на двигателя – бутонът за стартирането му работи малко бавно. Впечатлението ми бе потвърдено в следващите дни, тъй като многократно ми се случваше да не успявам да запаля или изгася двигателя от първото натискане. Съответно се изисква малко по-продължително задържане на бутона. Peugeot-о се бави и с някои други задачи. Например разпознаването на пътните знаци и осъществяването на Bluetooth връзка между инфотейнмънт системата и телефона ми. Нищо твърде важно, но за някои хора би могло да е изнервящо.

DSC_9779.jpg

Иначе при шофиране в града, автомобилът е приятен. Двигателят работи с малко вибрации и е тих при малки натоварвания и празен ход. Осемстепенната автоматична скоростна кутия работи в много добър синхрон с двигателя, превключва плавно и на място. Проблем би могла да бъде ограничената видимост назад, тъй като задния прозорец е малък, а имаме и широки колони в задната част. Мисля, че камерата за движение назад, която е опция за по-ниските нива на оборудване (цени между 503лв и 906лв) е задължителна.

DSC_9806.jpg

Не след дълго се насочих към Подбалканския път и от там на юг, в посока с. Петрич, където именно попаднах на пътища забравени от Бог и АПИ (макар, че винетката  и там е задължителна). След като проверих динамичната устойчивост на колата при резки маневри около дупки с дълбочината на диаментена мина, се добрах до малко по-цивилизовани трасета. Време беше да „понастъпя“ компактното Peugeot.

DSC_9817Следва газ, колата потегля прилично пъргаво напред, а двигателят най-после става малко по-шумен и грубоват (нищо прекалено). Динамиката като цяло е прилична, макар да ми се струва, че би могло да се желае още малко предвид мощността. Управлението също е не лошо, тъй като воланът е приятно „тежък“, а управлението клони към прецизно. Всъщност 3008 се представя по-добре при динамично шофиране спрямо очакванията ми.

По отношение на окачването останах малко изненадан. Теста на 508 ме повреди, тъй като след него очаквах изключителен комфорт и от 3008. Да, но не! Ок, тук автомобилът няма адаптивно окачване, а и височината му изисква по-твърди пружини. Е, резултатът е малко по-ниски нива на комфорт, макар колата определено да е „по-мека“ спрямо, например, Q3 на Audi. Хубавото е, че нивата на шум откъм пътя са относително ниски, а стабилността добра с умерен наклон на каросерията.

Цялостно съм доволен от представянето на автомобила на пътя. Клони към комфортен като поведение и нива на шум, а задвижването е добро като реакции и динамика. Там където 3008 губи точки е разходът на гориво, най-вече поради голямата разлика със заводските данни – при мен за целия тест разходът бе 6.9л за 100км (тоест комбиниран в реалния свят),  6.6-8.1л в града, 4.1л при много икономично шофиране извън града (сами по себе си добри данни).

DSC_9825.jpg

Заключение:

Не е трудно да се досетим, защо втората генерация на 3008 постигна подобен успех. Peugeot просто са дали на света това, което той иска, а именно атрактивен дизайн, висока позиция на седене, добре оползотворено вътрешно пространство и приемлива цена.

Мисля, че силните страни на автомобила са именно концепцията и дизайнът му, в комбинация с добро задвижване и качествен интериор. Това го прави добър избор за хора, които просто търсят практичен автомобил, който им харесва и не държат на твърде увлекателно управление или пък сериозни динамични показатели.

Плюс тук е и липсата на ясно изразени недостатъци. За мен основните минуси бяха няколкото по-бавно работещи системи, които могат да бъдат дразнещи. Това, което определено би могло да бъде подобрено е и гаранцията, тъй като тук тя е пет години, но с пробег ограничен до едва 100000км. За мен това не вдъхва доверие, особено като се имат предвид предложения като Ford Kuga където петте години гаранция идват без ограничение в пробега.

Цените пък стартират от малко под 43000лв. за компромисен вариант. Това, което представлява интерес е най-вече третото ниво (от пет) на оборудване, Allure, като там цените варират между 49000 и 57000лв в зависимост от двигателя. Добавяте още 3-4000лв за опционално оборудване и имате търсения от вас автомобил.

Цветан Илиев

DSC_9870.jpg

Оценка:

Peugeot 3008

 

Реклами

2 коментара

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s